Най-вероятният сценарий за промяна в здравноосигурителния модел е създаването на една или няколко частни здравни каси, които да са равноправни на НЗОК, съобщава в."Труд", като се позовава на правителствени източници.
Промените бяха залегнали в предизборните обещания на ДПС, но в края на септември стана ясно, че "ремонтът" на здравното осигуряване ще се случи най-рано през 2015 г. През ноември т.г. ще стане ясно и какво точно ще представлява той, като в момента работна група по експерти работи по 3 варианта.
Иначе става сложно
Везните се накланят към частните здравни каси заради неизвестните, които възникват, ако се реализира идеята на здравния министър д-р Таня Андреева за здравни фондове, които да оперират с 2 процентни пункта от осигурителната вноска и с които лечебните заведения да сключват договорите си.
На първо място, такива фондове вече няма, тъй като от началото на август т.г. те вече са застрахователни дружества. Според експерти, това значи, че ако им се даде да оперират с пари от бюджета на НЗОК, те ще могат да покриват инциденти едва след вече настъпилата щета. Тоест пациентът първо трябва да си плати лечението и чак след това разходите му бъдат възстановени чрез застрахователя със средства от здравните вноски.
„На практика това е абсурдно, защото колко души могат да си позволят да платят сърдечна или друга операция от 10 000 лв. например?", посочват и от ДПС.
Освен това, при наличието на работещи с касата частни фондове, ще трябва да има два пакета от платени дейности: един, по който ще работи здравната каса и друг - надграждащият, който ще плащат фондовете. "Тук пак ще има много неизвестни, защото ще трябва да има две листи с цени на медицинските грижи", коментират източници от правителството.
Да не стане като в Америка
Вече е било обсъдено в необходимите законодателни промени да се впише, че касите, борещи се за парите от вноски на българите, няма да могат да си избират пациентите, за които ще отговарят. Няма да има вариант, в който частните каси да избягват бедните, болните или старите хора. А в листите с пациенти на всяка от касите ще попадат българи с различен възрастов, социален и здравен статус. По този начин се избягва ситуацията в държави като САЩ, където хора с определен профил до неотдавна просто нямаха шанс за здравна осигуровка.
Най-вероятно ще се заложи и минимален капитал за всяка каса, както и минимален брой пациенти, които тя обслужва - например 500 000 души. Източници от кабинета обясняват пред всекидневника, че бройката ще трябва да се набави в рамките на определен срок от време - например, за половин година. Здравно осигурените, които не са посочили изрично в коя здравна каса искат да участват, ще бъдат вписвани към НЗОК.
Сегашното положение е вредно
Една здравна каса вече е вредна за здравеопазването, защото финансовата институция в последно време е натоварена с много отговорности, които не може да понесе. Това заяви пред БНР председателят на здравната комисия в парламента д-р Нигяр Джафер. По думите й повече играчи на пазара биха довели и до повече прозрачност, конкуренция и контрол.
Джафер каза още, че се обсъждат и по-радикални идеи като това всеки да внася в лична сметка своите вноски: „Има и такива гласове и това са гласовете на тези 1,5 млн. души у нас, които сега си плащат съвсем редовно. И те задават все повече въпроса - защо аз трябва да се осигурявам след като не получавам нищо срещу своите осигуровки? Защото българският пациент, според много проучвания, и то - не български, се оказва, че е най-доплащащият за медицински изделия и за лекарства, дори да е здравноосигурен".
