Паметникът на Съветската армия в София осъмна с розов цвят и надпис на чешки език „Bulharsko se omlouva!!!". Или „България се извинява". Днес се навършват 45 г. от нахлуването на съветските войски в Чехословакия с участието на българска танкова бригада и 2000 военни.
Събитията остават в историята като „Пражката пролет". Москва потушава с кръв студентските вълнения и опитите на Александър Дубчек да създаде мечтания „социализъм в човешко лице". Формалният повод е обвинение срещу него, отправено от твърдолинейни комунисти в идеологическо отстъпление.
Единствено Румъния, като част от тогавашния Варшавски договор, не участва в операция „Дунай", проведена от над 300 000 съветски и „братски" военни.
Две години след акцията „В крак в времето" Паметникът на съветската армия отново има какво да каже. Авторите на розовата провокация за момента са неизвестни. Районът около паметника гъмжи от полицията и зяпачи.
МВР оглежда следите, освен това ще се проверят и записи от охранителни камери.
При предишното нощно боядисване на паметника, когато воините му приеха образи на масовата култура и капитализма, полицията не успя да открие творческия колектив Destructive Creations.
Войната и розовото по принцип нямат нищо общо, но чешкият художник Давид Черни избира този цвят, за да боядиса стар съветски танк в Прага.
Художникът твърди, че това е първата военна машина от съветската инвазия в чешката столица. По-късно творбата му става музеен експонат.
Черни е по-известен у нас покрай произведението си „Ентропа", която представи България като турска тоалетна.
Посланието
По-късно блогърът Асен Генов разпространи интервю с автор на розовата акация, който отрича да има общо с „В крак с времето".
„Не съм направил нищо лошо. Това не е криминално деяние, това е акт на извинение, макар и много закъснял. Това е единствения начин, по който в момента може да се привлече вниманието на обществото към бруталното погазване на свободата и истината в българското общество. Това е единственият начин да изкрещиш чувствата си и болката си", казва неизвестният творец.
Неговото послание, боядисано върху паметника, звучи така: „Вината не се поема с мезета, другари комунисти. Вината се поема с извинение. Свободата никога не може да бъде стъпкана. Дори и с танкове".
Младите, красиви и анално-податливи тоя път са използвали любимия си цвят и семплите и минималистични методи на творците-футболни хулигани, макар и да са леееко повлияни от "идеите" на "знаменития" "творец", чешкия евреин Черни, който изтипоса България като кенеф. Бравос! Следващия път очаквам тия арт-титани да се извинят и на англичаните за бомбардировките на София
Това е дело на Иво Инджев!
А кой да се извини на българите, че трябва да търпят дребни злобни човечета като Абдуктор например? Кажи бе умник такъв, кажи какво да направиме за тебе та да ти е угодно накрая? Капитализма ли да унищожим, света ли да затрием, какво?
Баси малоумника си, Оня. Някой дебил надраскал някакъв паметник с розов спрей и написал някаква тъпотия на чешки с шрифт, с който по стените обикновено пишат "Левски" или "Х@Й" и само защото това е паметника на съветската армия, всичките сини мажоретки дружно се насирате е гащите от радост и в хор започвате да врещите, че това било "арт". Малко ми е странно защо вие (и евреинът творец Давид Черни) припознавате точно розовия цвят като символ на свободата, и защо чувствате такова непреодолимо желание да се извинявате на някой, но аз, лично, не смятам, че дължа извинение на някой си за нещо, което се е случило през 68-ма, още по-малко пък някой малоумник с розов спрей да го прави от мое име.Айде у лево, платена мажоретко.
Абдукторчо Извинението е ирония, нещо което ти никога няма да разбереш с твоето черно-бяло мозъче. А защо след като нещо през 68-а е толкова отдавна, разни маргинали като тебе продължават да реват на Турция да ни се извинява и да ни плаща за някакво робство, което се е случило още по-отдавна? На тоя въпрос отговор имаш ли?
Никога не съм претендирал за извинения и компенсации от Турция, както и никога не съм упълномощавал някакви некадърни педерасти да се извиняват с розов спрей от мое име върху някакъв паметник. Аре бегай да се шибаш с твоите приятелчета дето си падат по розовия цвят, спрейчетата знаете къде да си ги заврете. Дришльо.
С какъв цвят трябваше да е за да се хареса на извисения ти вкус? И какво трябваше да пише? Малко озлобено човече...
Извинението не е толкова съществено. То е просто един симпатичен жест, както каза и чешкият посланик. Да, беше полезно да се напомни датата на инвазията в Чехословакия: такива неща трябва да се напомнят, за да не се повтарят. Освен това именно подобни жестове правят повече за взаимната добронамереност между нациите, отколкото купища дипломатически любезности: четейки новината от София, милиони чехи и словаци са си помислили за България с добро – което е трудно постижимо с други средства. Разбира се, ако извинението беше пропуснато, едва ли някой щеше да ни укори. Ясно е, че това не е въпрос от дневния ред на България в момента. Значението на арт-провокацията е по-скоро вътрешнополитическо: тя е напомняне за едно от престъпленията на предишния режим, чиито наследници в момента упорито са се окопали във властта – и в този смисъл е напълно в духа на започналите през юни протести. Посланието е: „Спомнете си какви сте ги вършили – и се махайте“. Но най-приятното в събитието е, че паметникът с шмайзера започва устойчиво да се превръща в полигон за арт-публицистика в най-добрите традиции на графити културата. А това е най-подходящият начин този паметник да престане да дразни, напомняйки за доскорошната ни тотална зависимост от Москва. Не е нужно неуместни паметници да се местят или събарят; те просто трябва да бъдат ЛИШЕНИ ОТ СИМВОЛНАТА СИ СТОЙНОСТ – като им бъде създадена друга, актуална такава. Затова седмокрилият ***** пред НДК не бива да се събаря, по-добре е да се помисли в какво да се превърне. И мавзолеят нямаше нужда да се взривява – щеше да е много по-добре да се направи, да речем, на дискотека. Дискотека „Мавзолея“... безценно ;)