Президентът пусна спецсъда, върна Изборния кодекс

Държавният глава не ни изненада в началото на Новата година - пусна закона за спецсъдилищата и върна Изборния кодекс, за което и предупреди в края на 2011-а.

Президентското вето няма ни най-малко да попречи на управляващите да прегласуват текстовете в същия вид, в който го направиха преди края на м.г. За да стане това са необходими гласовете на 121 народни представители - ПГ на ГЕРБ разполага със 117, а верният му поддръжник "Атака" - с 21. 

По закон парламентът е длъжен в 15-дневен срок от ветото да обсъди отново върнатия закон, но тъй като депутатите са във ваканция до 12 януари, това ще стане след ваканцията, през която тези срокове не важат. Това съобщи и председателят на парламента Цецка Цачева по повод ветото върху Изборния кодекс, която също допълни, че във ваканция сроковете по различни процедури не важат.

Първанов срещу уседналостта 

Президентът Георги Първанов, който беше избран и в двата си президентски мандата с гласовете на ДПС, атакува най-остро принципа на уседналост, срещу който възрази и движението на Доган. Принципът на уседналост е различен за отделните видове избори -  12 месеца за местните и 3 месеца за евровота.

Освен това Първанов е върнал и текстовете, с които се премахват удостоверенията за гласуване на друго място, намаляването на броя на общинските съветници с близо 20%, премахването на изборността на районните кметове в София, Пловдив и Варна, които според Изборния кодекс ще се назначават.

"Намирам за основна слабост в приетия Изборен кодекс системно прокарваната в редица текстове тенденция за ограничаване на активното и пасивното избирателно право на българските граждани", посочва в мотивите си президентът.

Президентът възразява и срещу изискванията за кандидати за евродепутати и за кметове и общински съветници. Първанов критикува, че "като абсолютна предпоставка за кандидатиране се въвежда изискването лицата да нямат гражданство и на държава, която не е член на ЕС".

Това изискване не намира своето основание нито в Конституцията, нито в нормите на общностното право и по същество е дискриминационно, като влиза в пряко противоречие с принципа на всеобщото избирателно право, посочва президентът. Това означава, че изселници в Турция например, които са с двойно гражданство, няма да могат да се кандидатират на местните избори. 

Изискванията за уседналост са необосновани и редуцират силно кръга на лицата, които могат да се кандидатират в изборите за Европейски парламент и изборите за местни органи на самоуправление, смята Първанов.

"В желанието си да ограничи пасивното избирателно право парламентарното мнозинство стига до абсурдната хипотеза на дискриминационно отношение към българските граждани, при която ако едно лице притежава освен българско и чуждо гражданство на държава извън ЕС, то няма право да участва като кандидат в европейските и местните избори, в същото време гражданин на държава-член на ЕС ще може да се кандидатира и да бъде избран за член на Европейския парламент, както и за общински съветник", коментира той.

Президентът се обявява и срещу премахването на удовостоверенията за гласуване на друго място. С такива вече ще могат да гласуват само служебно ангажираните в изборния процес, но не и застъпниците на отделните партии.

Назначенията на районни кметове: отстъпление от децентрализацията

Премахването на прекия избор на районни кметове в София, Варна и Пловдив според Първанов е сериозно отстъпление от процеса на децентрализация на властта, който е трайна европейска политика.

Парламентарното мнозинство връща остарелия модел на назначаването им от общинските съвети по предложение на кмета на съответната община, като по този начин увеличава дистанцията между гражданите и местната власт в тези райони, чието население надхвърля в някои случаи неколкостотин хиляди жители, пише Първанов в мотивите си.

Според него в кодекса отсъства правна логика и юридическа симетрия пряко да се избират кметове на малки кметства, а в същото време кметовете на райони да се назначават от общинските съвети. Според приетите текстове населените места над 350 жители ще гласуват за кмет. Това означава, че 1000 населени места няма да избират кмет, посочва Първанов.

Орязването на общинските съветници - дисбаланс в системата

Намаляването на общинските съветници с 20% също е стъпка в посока на отслабване на местното самоуправление, смята президентът. Според него това ще дебалансира системата на местното самоуправление.

Резултатите от това ще са силно редуциране на броя на партиите, които ще получат мандати в състава на общинските съвети. В същото време може да се стигне до създаване на изкуствени мнозинства в общинския съвет на една политическа партия или коалиция от партии, без те да се спечелили мнозинството от гласовете на избирателите в общината, коментира президентът.

"Така ще се възпроизведе политическия модел от национално ниво, като в общинските съвети е много възможно да бъдат избрани само представители на парламентарно представените партии и коалиции. Подобна ситуация влиза в разрез с идеите за плуралистична демокрация", отбелязва Първанов.

Новините

Най-четените