ГЕРБ внася нов вот на недоверие срещу правителството - този път заради провала във финансовата сфера. От няколко дни това е тема номер едно за финансисти и икономисти, независимо от партийните им пристрастия. Финансовата политика понесе критики и от ляво, и от дясно.
След резултатите от европейските избори за дупка в бюджета заговориха и от Реформаторския блок. Според тях става дума за 10 млрд. лева задължения, натрупани от НЕК, БЕХ, бюджетен дефицит, нови дългове, задлъжнялост на общините и здравеопазването, плюс 1.2 милиоарда дълг за „Южен поток".
Реформаторският блок дори настоя президентът да свика спешно разширен КСНС, който да състави спасителен план за предотвратяване фалита на държавата. В заседанието трябва да участват не само парламентарно представените партии, а и тези, които изпратиха свои представители в ЕП. Спасителният план трябва да се превърне в програма на служебния кабинет, който би се създал при падане от власт на Пламен Орешарски.
Финансов колапс предрече и бившият финансов съветник в правителството на ГЕРБ и бивш депутат от БСП Кольо Парамов. Той дори даде на държавата само два месеца, преди да стане абсолютно неспособна да извършва плащания на самите министерства и на администрацията.
Критики и от ляво
Притесненията за финансите на страната не идват само от дясно. Депутатът от Коалиция за България Георги Кадиев също изрази тревога, че приходите в централния бюджет изостават спрямо планираното за първите пет месеца от годината.
Според него става дума за над 613 милиона лева изоставане, което се дължи на ниската събираемост на приходите от НАП и е свързано със слабо изпълнение основно на ДДС и акцизи. Кадиев отправи питане и към финансовия министър Петър Чобанов за ситуацията и подобряване работата на НАП и на митниците.
По думите му, ако остане същата тенденция, очакваното неизпълнение на приходите за годината ще е около 700-800 милиона лева, без да броим приходите от еврофондове.
От другата страна на бариерата
Икономистът Владимир Каролев призова във Фейсбук профила си Реформаторите да не се излагат с подобни твърдения. „Между другото, с популизъм като „водят държавата към фалит", Реформаторският Блок продължава да губи инфлуенсърите като мен, които разбират от икономика", пише Каролев.
Той подчертава, че проблем със задлъжняването има и той е започнал през 2009 година с ГЕРБ, а това правителство до този момент не показва с нещо особено, че ще го разреши. Каролев обаче е категоричен, че за фалит не може да се говори.
Бившият заместник-финансов министър в правителствата на Симеон Сакоскобургготски и на Сергей Станишев Любомир Дацов също не се съгласи с критиките. Същевременно призна, че очакванията за реформи, обявени от правителството на Пламен Орешарски, не са били оправдани. Любомир Дацов оправда правителството и обвини за проблемите парламента и „глупостите, които се правят там".
Истерично говорене и политически спекулации
След всички медийни разговори по темата министърът на финансите Петър Чобанов заяви, че държавата всъщност не е пред фалит. Той все пак призна за нова задлъжнялост в енергетиката, която отдаде на „по-мащабна инвестиционна програма" и заяви, че тя ще доведе до подобряване на енергетиката като цяло.
Мненията на икономистите за финансовия дефицит Чобанов обяви за „истерично говорене в рамките на политическите спекулации". Министърът призна, че дефицитът е по-голям от миналогодишния, но му намери логично обяснение в усвояването на европейските фондове и увеличението на капиталовите разходи.
А като възможен гръцки сценарий обяви „повече български граждани да предпочитат да почиват на нашето Черно море, а не в Гърция. В два поредни дни той заяви, че няма да бъде необходима актуализация на бюджета и категорично отрече да има нужда от спешни планове за спасяване на държавата.
Същевременно комисията по бюджет и финанси в парламента да започне обсъждането на законопроекта за емитиране на нов държавен заем с облигации в размер до близо 1 500 млрд. евро. Целта на новата облигационна комисия е с основната част от средствата да се погаси падежа на глобалните облигации, който е в размер от $ 1,086 млрд. Останалите средства ще отидат за дълг от предходни години, който изтича през 2014 г., както и за покриване на планирания бюджетен дефицит.
Сигурно надолу
„Вървим с бодра стъпка към неконтролиран срив- единствената причина това да не е видно с просто око е, че няма единен консолидиран финансов баланс на активите на държавата, в това число и в енергийните дружества", пише в блога си Илиян Василев, експерт по енергийните въпроси. Според него сривът в енергетика ще дръпне надолу и свързаните активи в икономиката, в банките и финансите.
Той отчита отлива на чуждестранни инвестиции, затрудненията в изпълнение на приходната част в бюджета, устойчивите нива на безработицата, свиването на износа и неизбежния срив в търговския и особено в платежния баланс. „Най-вече гледайте състоянието на банките. Вижте бягството на човешки капитал и квалификация през граница, тоталното оголване откъм кадри на критични сектори като здравеопазването, образованието, индустрията", пише Василев.
„Напомням на ентусиазираните, че може публичния ни външен дълг да не е висок, но съвокупно с частния външен дълг България се намира в червената зона и предверието на "ада"", пише Василев.
Той отчита срив в енергетиката - само в БЕХ сривът в капитализацията е най-малкото няколко милиарда лева и единствената причина това да не се забелязва, че дружествата не са публично листване и информацията за състоянието му е затворена между принципала и корпорациите.
Според Илиян Василев има два варианта за изход от кризата, а първият от тях е по-вероятен - срив в енергетиката и здравеопазването, който ще повлече и другите сфери. „Политическите сили не могат да се разберат за управляем изход от кризата, системата се разпада и започваме отново от нулата. Както през 1997 година", пише Василев.
Неизбежен край
Вторият вариант за изход предвижда управляем процес, в който се терапират крайните и екстремни прояви на кризата. Но политиците трябва да проявят минимален инстинкт за самосъхранение, защото при първия вариант "колапс" мнозина от тях ще останат за дълго или окончателно на резерванта скамейка на историята.
Според Илиян Василев са неизбежни предсрочни избори. Такива могат да се случат, ако правителството не получи доверието на депутатите при вота на недоверие, който ГЕРБ ще внесат утре. Въпреки ниското доверие към правителството, предвидените ремонти в кабинета със сигурност не говорят за готовност този вот да мине. Или пък следващия - независимо от мотивите. Докато БСП разполага с категоричната подкрепа на ДПС в този парламент, едва ли може да се предвиди подобен сценарий. Поне не и толкова рано.
