Френски банки са най-големият заемодател на Гърция и държат половината от италианския дълг, сочат данни на Bank of International Settlements, цитирани от Франс прес.
Към края на юни Атина дължи на французите 55.74 милиарда долара, а Рим - $416.37 милиарда.
За разлика от френските банкери, през второто тримесечие германските са намалили дела си в гръцкия дълг от 23.7 на 21.3 милиарда. Италия дължи на германски банки 161.76 милиарда - с 3 милиарда по-малко в сравнение с края на март. Германците обаче остават сред най-големите заемодатели на Франция - над 223 милиарда.
Лидерите договарят поредното спасение
Френският президент Никола Саркози пристигна във Франкфурт снощи, за да присъства на извънредна среща с лидерите на еврозоната, съобщи "Файненшъл таймс". Саркози пристигна за срещата след като бе посетил в клиниката съпругата си Карла Бруни и новородената си дъщеря - първата след трима сина от предишни бракове.
Той трябва да преодолее различията си с германския канцлер Ангела Меркел относно спасителния пакет за еврозоната, който се очаква да бъде договорен на срещата на върха на 23-и.
Лидерите на Франция и Германия отказаха да оповестят детайли по водените разговори. По думите на Саркози появило се е неразбирателство относно участието на Европейската централна банка в увеличаването на ресурсите на Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF).
На срещата на лидерите е присъствал и оттеглящият се президент на ЕЦБ Жан-Клод Трише. Включил се е и неговият наследник - италианецът Марио Драги, както и управляващият директор на МВФ фонд Кристин Лагард. Международната финансова институция също е част от европейския спасителен механизъм.
Проблемът е, че Германия и Франция - двете водещи икономики в еврозоната, не могат да се споразумеят не само относно увеличението на EFSF, но и за начина, по който ще бъдат рекапитализирани европейските банки. Спорен остава и въпросът относно размера на загубите, които ще бъдат наложени на гръцките кредитори.
Финансовият министър на Франция Франсоа Бароан заяви, че се придържа към предложението си EFSF да бъде превърнат в банка и да получи подкрепа от ЕЦБ. Той обаче призна, че централната банка и германското правителство са против нея.
Меркел се противопоставя на идеята поради политическия натиск, на който е подложена в Германия управляващата й коалиция. Бундестагът не желае да приеме предложения, които ще увеличават средствата, които Германия отпуска за спасяване на еврозоната, или такива, които ограничават независимостта на ЕЦБ.
Европейските лидери обаче са под силен международен натиск за предприемане на решителни мерки срещу дълговата криза в еврозоната. Обичайно, настроенията на пазарите се диктуват от очаквания за предстоящата среща...
