Само партийната воля ще определя кой на кое място да е в листите. Благодарение на депутатите от управляващата партия ГЕРБ и отстъствието на опозицията парламентът отряза късно снощи от Избирателния кодекс преференцията, която дори не беше изпробвана на избори - възможността на избирателите да пренареждат листите.
Тази възможност на електората да си избира свой фаворит сред имената, спуснати от партийните централи, беше въведена, за да разчупи т.нар. "твърди листи" и да даде предимство на кандидатите за депутати, които гражданите предпочитат, ако са събрали над 9% от гласовете.
Вече я няма - премахната с гласовете едва 72 депутати, които гласуваха за отпадането й, 17 бяха против и 7 се въздържаха.
ГЕРБ обеща преференциалния вот, но сега, без да обясни защо, просто се отказа от него. Макар че отляво и отдясно бяха обявили, че желаят възможността за преференции да остане, тяхната липса в залата помогна на ГЕРБ. Ако бяха на работните си места, гласовете им щяха да надделеят над оскъдния вот от страна на ГЕРБ, отбелязва Mediapool.bg.
"Парламентарната група на ГЕРБ, това българските избиратели трябва да го знаят, е дала правото на българския гражданин да гласува чрез преференциален вот. Изведнъж му го взима в рамките на една година. Това е същото като с пушенето - като играта тука има, тука няма. На нищо не прилича. Този народ го подлудихте", заяви синият депутат Михаил Михайлов, цитиран от Дарик.
По-рано през деня мнозинството в парламента отхвърли предложението на ДПС да отпадне изискването за уседналост на местните избори и на изборите за евродепутати.
На местните избори и занапред ще могат да гласуват само граждани, които са живели в съответното населено място най-малко през последните 6 месеца. Това реши НС, като отхвърли предложението на ДПС този текст да отпадне.
Отхвърлено беше предложението на БСП районните кметове в големите градове да бъдат избирани чрез пряк вот. Така в сила остава досегашната разпоредба районните кметове да се назначават от кмета на общината.
Сериозен дебат предизвика предложението на ДПС денят на провеждане на изборите да не е неделя, а неработен ден за цялата страна. Аргументите на партията на Доган бяха да се помисли за придвижването на избирателите. От БСП подкрепиха идеята. "Не виждам защо ГЕРБ проявява такова недоверие към здравия разум на президента. И не мисля, че президентът трябва да бъде ограничаван да определи изборите непременно в неделя", каза соцдепутатът Михаил Миков. В крайна сметка предложението не беше прието.
Въпреки отсъствието на опозицията от особено важни за избирателите текстове, това не й попречи да поиска поименна проверка, за да попречи на управляващото мнозинство ударно да приеме промените в Изборния кодекс до полунощ.
Поисканата поименна проверка доведе до яростни пререкания на парламентарната трибуна.
"Нощното заседание на парламента протича при безпрецедетен натиск от управляващото мнозинство за приемане на текстове, които дават възможност за фалшификации на предстоящите избори", заяви Михаил Миков от БСП.
"Аз искам да попитам всички български граждани, така ли и те работят. Искам да кажа, че не трябва да се правят операции нощно време", каза пък председателят на парламентарната група на ГЕРБ Красимир Велчев.
До 22.30 часа снощи депутатите спориха за състава на избирателните комисии, след което си тръгнаха, защото нямаше кворум. Вероятно това е причината доста от тях да закъснеят за работа тази сутрин - затова и председателката Цецка Цачева би звънеца за началото на пленарното заседание с 15-минутно закъснение.