Въпреки усилията да докажат колко много са инвестирали, трите електроразпределителни дружества все пак ще намерят сили да изцедят дивидент за държавата. Защото макар и през зъби, от ДКЕВР потвърдиха новината, съобщена от премиера Бойко Борисов - че НЕК им продава ток на по-ниска цена от тази, на която купува еленергията.
Днес премиерът заяви, че договорите за приватизацията им през 2004 г. са правени "изцяло лобистки" и, по думите му, интересите на държавата не са били защитени. Той обеща резултати от проверката, чийто краен срок е петък, 9 април, и намекна, че както върви, те ще бъдат дадени на прокуратурата .
Бойко Борисов отново повтори, че договорите може и да бъдат разтрогнати. По-късно днес той ще се срещне с представители на трите дружества. Не мога да намеря логика как от държавната АЕЦ токът се купува за 66 лева, а като стигне до държавната болница е повече от два пъти по-скъп, не мога да си го обясня това нещо, заяви Борисов. Според него много партии са участвали в "тоя грабеж".
Икономическият министър Трайчо Трайков е договорил със собствениците на електроразпределителните дружества - CEZ, E.ON и EVN, да платят дивидент на държавата, която притежава по 33% в компаниите. Новината съобщи заместник-министърът на икономиката Мая Христова, която заяви, че разтрогването на договорите, с което заплаши премиерът Борисов, е много крайна мярка, не се обмисля и затова не се изчислява какви обезщетения биха били дължими.
От енергийните дивиденти в държавния бюджет би трябвало да влязат около 250-300 млн. лeва. Дефицитът в бюджета беше 1.4 млрд. лева за февруари, а за март се очакват най-малко 1.6 млрд. лева. Първоначално премиерът Бойко Борисов твърдеше, че приватизационните договори са така направени, че няма как държавата да получи дивиденти от собствеността си в ЕРП-ата.
От приватизацията им в края на 2004 г. досега дружествата не са внесли лев дивидент в държавната хазна. Един от мотивите им за това са инвестициите, които са направили. Държавата ги е улеснила, съгласявайки се те да инвестират печалбата си в мрежите.
Мая Христова обясни, че според приватизационните договори ЕРП-тата имат право на 12% печалба.
Според същите тези приватизационни договори обаче размерът на инвестициите не е твърдо фиксиран, тъй като влизат в цените за бизнеса и бита. Практика на CEZ, E.ON и EVN е да недоволстват, че ДКЕВР орязва инвестициите им, за да задържа увеличението на крайните цени на тока.
Междувременно шефът на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Ангел Семерджиев потвърди думите на премиера, че НЕК наистина изкупува тока от централите на по-висока цена от тази, на която го продава на ЕРП-тата. Цените са утвърдени от регулатора миналото лято и сега се прави проверка.
Шеф на ДКЕВР миналото лято все още беше проф. Константин Шушулов, който изкара два мандата на този пост, и под чието ръководство бяха определени през юли 2009 г. сегашните тарифи на тока.
Ако се съберат данни за някакви нарушения в ДКЕВР, ще бъде сезирана прокуратурата, заяви Бойко Борисов, но индиректно оправда Семерджиев, като каза, че той е само от няколко месеца шеф на регулатора.
По думите на Семерджиев един от вариантите да се стигне дотук е държавната енергийна компания да не е купувала достатъчно от централите, които произвеждат по-евтин ток. Именно ДКЕВР обаче определя квоти на електроцентралите за регулирания пазар, а остатъкът може да се продава на свободния, където до м.г. цените бяха по-високи. Практика на регулатора беше да заделя големи квоти за регулирания пазар от АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Варна", които произвеждат най-евтина енергия, за да се държат по-ниски цените на тока за бита. Срещу това обаче се опълчи CEZ, която е собственик и на ТЕЦ "Варна".
