Какво знаем за комунизма? А за прехода към демокрация?
Въпросите изглеждат с повишена трудност, особено за младите поколения и подрастващите, защото са табу в образователната система и бяло петно в учебниците. Затова за политиците е по-угодно да претоплят избрани спомени от нееднозначната история винаги, когато им потрябват.
Над 120 събития в рамките на два месеца и половина ще се опитат да дадат отговор за всеки - изложби, филми, дискусии, открити уроци и голяма международна конференция... Това е инициативата „25 години свободна България", която се провежда под патронажа на президента Росен Плевнелиев - и вече започна в цялата страна.
Със сигурност изложбата в НХГ с портрети на политическите затворници от лагера в Белене, рисувани от д-р Петър Байчев в продължение на 5 години, ще е много по-интересна за младите. Или извадените от килера на Столична община плакати, развявани на първите демократични протести през 1989 г. Или плакатите, в които студенти от Художествената академия показаха своята визия за 25-те години свобода, тяхна връстница.
Както се изрази служебният министър на образованието Румяна Коларова, важното е да си спомним или да научим какво се е случило не само през последните 25, а през последните 70 години.
Затова акцентът пада върху откритите уроци по история, където съвсем откровено пред ученици от 11 клас в цялата страна ще говорят известни българи, преживели турболенцията на прехода и бесовете на бившия режим - писателят Стефан Цанев, осъденият на смърт Георги Саръиванов, който днес е на 79-годишна възраст и още пази веригата, с която свободата му е окована, и други.
Датите 10 и 11 ноември ще са най-натоварени. Тогава ще бъде открит паметник на Георги Марков на площад „Журналист, а София ще бъде домакин на голяма международна конференция, посветена на събитията в Източна Европа, които назоваваме съкратено с падането на Берлинската стена.
Всички събития може да видите в интернет страницата на събитието.
Зад него стои и Инициативен комитет от личности, отдадени на демократичните ценности, въпреки различните им политически убеждения. Сред тях са Желю Желев, Владимир Левчев, Георги Пирински, Ивайло Знеполски, Весела Червена, Стефан Командарев и други. Секретар на комитета е служебният министър Румяна Коларова.
Атлантическият клуб също ще се включи с провеждането на дебати в 5 университетски града на страната.