Министерство на образованието обяви, че 13-годишното дете от 4-то Помощно училище в София, чийто родители твърдят, че е насилвано в училище, е имало склонност да се съблича и заголва. Родителите на детето отричат тази информация.
Вчера Радосвета Симеонова обяви в социалните мрежи, че над 13-годишната й дъщеря, която страда от аутизъм, е имало сексуално посегателство в столичното училище. Тя е сигнализирала институциите, без да има резултат.
"В 17 часа на 19-ти септември майката вижда, че въпросната дрешка, която Кастрева нарече боди, а според майката става дума за спортен сутиен, не е върху А.М. Бодито е намерено в последствие в класната стая. Тъй като детето е ново за това училище, а при деца с особени нужди родителите имат задължения да обяснят специфичните характерни особености на своите деца, тези особености са обяснени на срещата на 23-ти. Тогава родителите съобщават за склонността на А.М. да съблича своите дрехи и да прибира в джобовете си цветни неща. Самата дрешка също е цветна, а според разказите на учителите тя изобщо не е било обличана от детето и на 19-ти септември то я е носело в ръце", твърдят от МОН.
"За разголване аз никога не съм писала или казвала. Да, тя събира дребни предмети - топчета, кестени - неща, които са мънички. Разголване - не!", каза майката Радосвета Симеонова пред Нова телевизия.
В студиото на bTV бащата на детето Росен Симеонов посочи, че дъщеря му няма склонност да се заголва, а да пипа дрехата си, когато е нервна. „Дъщеря ми сподели за „чичкото, който я е ударил и след това я е съблякъл". След това ми показа къде я е пипал. Пипал я е „горе... долу", разказва Симеонов.
В момента се извършват проверки от СДВР и Агенцията за закрила на детето, като още след постъпването на първата жалба на 29-ти септември сигналът на майката е на вниманието и на трите институции. Те са сезирани от майката 10 дни след случая с дрешката на детето.
Училищният психолог Весела Огнянова заяви, че според нея момичето не е пипано.
"На 19 бащата за пръв път спомена, че момичето си събува обувките, вдига си блузата", твърди Огнянова. Тя каза още, че няма обяснение защо блузата е била обърната и допълва, че детето е било в добро настроение в училището.
"Учителят казва, че нито си е помислял, нито си е позволявал такова нещо с някое дете", казва още училищният психолог.
"Всичко, което имаме, сме го предали в полицията", каза още Огнянова.
'Айде да поверваме на учителя! *ръкопляска*
Здравейте. Баща съм на дете с диагноза аутизъм. Накратко ще ви разкажа моята история. И не с цел съжаление или нужда от помощ. Детето ми е вече 10-ти клас. Учи в техникум и е с много добър успех. Точно днес трябва да отида в училището му, заради проблем възникнал и роден от простотията и отчайващата нетолерантност на българския народ. Каквото и да сме постигнали досега, е било поради многото усилия от наша страна, помощта на малцина и проблемите, създавани от учудващо голямо мнозинство. А най- много проблеми имахме и навярно ще имаме с така наречената администрация, призвана да помага- не само за здравето, но и в образованието. След диагнозата, която получихме в центъра за психични болести „св. Никола“- Александровска болница ни бе казано, че това е до гроб и да се оправяме сами. Заради тази диагноза ни бе отказано записване на детето ни в две училища в ж-к“Надежда“. За кратък период детето ни бе записано в помощното училище в ж-к“Надежда“. Махнахме го оттам поради тормоза, който установихме, че е упражняван над децата. Не оправдавам постъпките на възпитателите там, но намирам обяснение за ситуацията там. Просто обществото и държавата ги бе оставила сами да се оправят. След този случай преместихме детето ни в съседното училище – 16-то СОУ. И тук попаднахме на истински учител и педагогически съветник. От типа възрожденци. Хора с мисия в живота. С помощта на този учител и донякъде с разбирането на тогавашния директор, развитието на детето ни тръгна в сравнително правилна посока. И така бе до 4-ти клас. След завършването на 4-ти клас аз лично занесох БЛАГОДАРСТВЕНИ ПИСМА в Столичния инспекторат по образование(и тогава там шеф бе Ваня Кастрева). Такова бе връчено лично и на г-жа Фандъкова (токава зам. кмет по Образование). При внасяне на писмото ме информираха, че тези учители ще бъдат наградени, но така и не го направиха. От 5-ти до 7-ми клас бяхме оставени сами да се борим, подпомогнати от ресурсен учител 1 път седмично за 1 час. Малко били ресурсните учители и трябвало да обикалят в различни училища. В средата на 7- ми клас получих информация за облекчен прием на деца със специални образователни потребности (СОП) след 7-ми клас и потърсих допълнителна информация в Столичния инспекторат по образование. Поради техните бюрократични изисквания започнах събиране на необходимите документи още през януари, като срока за подаване бе края на април- началото на май. След голям брой посещения, колосално количество загубено време (за което бях свидетел на потресаващо отношение към друг родител с подобни проблеми) и в края на процедурата ме информираха, че според техния регистър, детето ми може да учи само овощарство и цветарство. В регистрите им за заболявания нямаше въобще диагноза аутизъм, дислексия или други от спектъра психични заболявания. Всъщност базата данни не бе коригирана според мен от времето на СОЦА. След началните спорове разговорите се изостриха. Резултата бе следния- от инспектората КОНСУЛТИРАХА директорката на училището, в което детето ми учеше (62 СОУ) как да процедира с нас. Поради дребен пропуск в документите ни за ресурсен учител, ни информираха, че всъщност детето ми няма да бъде третирано, като такова със СОП. Правото на половин час повече по време на матурата ни бе отнето. След матурите в 7- ми клас детето ми бе прието без каквито и да е преференции от първо класиране, за разлика от други 17 деца от класа скъсани на изпита. Това е моя опит със Столичния инспекторат по образование, директор на който бе Ваня Кастрева -сегашен зам. министър, който в първия ден на скандала отново зае типичната поза на партийно назначен бюрократ. В същото това министерство родиха нова глупост- поправителна сесия тази година 2 седмици след началото на учебната година (доколкото знам, отново родена от същия човек). И към момента на сайта на Столичния инспекторат по образование за деца със СОП има няколко бланки и нищо друго. Не пиша това с цел съжаление. Най-големия проблем на България не е инфраструктурата, а е образованието и възпитанието. В съвременния свят на технологии решаващо е знанието и моженето. А без възпитание, ще имаме само мръсотия, простотия и увеличаваща се престъпност (колкото и да увеличават парите за МВР). Завършвам с думи от филма „Хобит“- Такава е природата на злото. Разсейва се и избуява сред безсрамното невежество на света. То е сянка, която се спотайва в ъгъла. Неуморна злост, черна, колкото падащото було на нощта.
Сизифе, мога само да те поздравя. Както и детето ти!