АнтиКриза: Данък лукс като в Гърция и таван за заплатите

Изненадващо кабинетът премести тежестта на готвените антикризисни мерки върху по-заможните хора в държавицата, стана ясно след извънредно заседание на МС, на което заедно със синдикатите бяха обсъдени поредната порция антикризисни мерки.

Засега близо 150-те хиляди държавни служители, данъчни, армия, полицаи, магистрати и др. няма да бъдат лишени от придобивката си и държавата най-вероятно ще продължи да им плаща осигуровките - здравни и социални, както и досега.

До понеделник вечер екипът на финансовия министър ще направи анализ на предложените от синдикати и бизнес мерки и ще представи своя антикризисен пакет на социалните партньори.

Двата документа ще бъдат обсъдени официално във вторник на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

Плоският данък остава, обявиха днес премиерът Бойко Борисов и вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков, след като преди ден стана ясно, че това е една от мерките антикриза, които се обмислят.

Дянков отново не коментира лансираната пак от някои бизнесмени идея за амнистия на капитали, изнесени отвън. Според Божидар Данев, шеф на Българската стопанска камара, ако се предложи в рамките на 6 месеца срещу еднократно облагане с 10% тези пари да се върнат в България, в бюджета ще се влеят приходи. Колко - не каза.

Преди няколко дни за данъчна амнистия се обяви и бившият министър в служебния кабинет на Софиянски и известен като един от бащите на валутния борд у нас Красимир Ангарски.

Въвежда се обаче данък лукс, като в Гърция, по силата на който ще се облагат яхти, частни самолети, жилища с площ над 250 кв. м и мощни автомобили над 150 к.с. и над 3000 куб. см обем на двигателите. Oтделно от това ще се облагат и лихвите по депозити над 100 хил. лева. Това ще е местен данък, който ще се събира от общините.

"Пипаме големите заплати, големите имоти, за да може по време на криза солидарно да понесем тежестта", заяви премиерът.

Най-вероятно ще се замразят заплатите на държавните служители и ще се сложи таван на възнагражденията в държавните фирми. Аз работя и събота, и неделя, от сутрин до вечер, и взимам 3200-3300 лева, а държавни служители вземат с пъти повече от премиера, възнегодува Борисов.

Не приемам в някои държавни болници да се взимат заплати по 35 000 лева и по 72 000 лева на месец", каза Борисов.

От КНСБ също потвърдиха, че отпадането на плоския данък не е било обсъждано на заседанието.

Според финансовия министър Симеон Дянков управляващи, бизнес и синдикати са постигнали съгласие по около 80% от рзагледаните днес мерки. За останалите трябва допълнителен анализ, за да се види колко приходи в бюджета могат да влязат от тях или колко може да струва въвеждането им, каза Дянков.

Консенсус е бил постигнат по мерките за увеличаване на приходите. Сред тях са емитирането на допълнителен външен и вътрешен дълг, приватизацията на миноритарните дялове на държавата в търговски дружества, инвестиране на средства от Сребърния фонд на Българската фондова борса, по-активно използване на Българската банка за развитие и др.

Управляващите са обещали да забързат разплащанията си с бизнеса, като започнат да възстановяват ДДС и акцизи в законния срок, както и да се издължават по обществените поръчки.

От своя страна фирмите, които са си получили парите, ще бъдат длъжни да изплатят най-напред забавените заплати и осигуровки на работниците си.

Синдикатите поискаха замразяване до края на годината на цените на ток, парно и газ, които се регулират от държавата. В понеделник, 22 март, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране ще обсъжда дали цената на природния газ да се повиши от април с близо 15% вместо с исканите от "Булгаргаз" 26,42%.

Това ще оскъпи парното в София и Пловдив с около 11%.

Според профсъюзите е необходима и държавна подкрепа за домакинства с двама безработни, изплащащи ипотечен кредит за единствено жилище. 

Тяхната позиция е, че трябва да бъде увеличена минималната работна заплата от 1 юли, срещу което са чули потвърждение, че може и финансово да бъде понесено. Освен това настояват да се възстанови справедливото обезщетение за безработица - 60% от дохода, на който си се осигурявал, което значи отпадането на досегашния таван, който е 240-260 лева. Става дума за увеличение на обезщетението за безработица - максималното да е до 1200 лева.

Освен това трайно безработните ще бъдат подпомагани само ако полагат общественополезен труд. Става въпрос за 40 000 души, които ще трябва да полагат обществено полезен труд за срок от 14 дни по 4 часа на месец, за да получат социално подпомагане, обясни заместник-министърът на труда и социалната политика Валентина Симеонова.

В момента помощите са до 1 година, в бъдеще ще станат безсрочни, но срещу тези условия. Мерките се налагат като част от борбата срещу професията "социално слаб".

По думите й с промените в Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане във връзка с решението на Европейския комитет за социални права помощта за трайно безработните става безсрочна, а не както досега в рамките на 12 месеца. „Ние вече говорим за предоставяне на социална помощ под условие - определени дейности, в които ще се включва. Мерките стартират от 1 май. Заетостта, която кметовете ще предоставят на безработните, ще е в озеленяването, социалните услуги, образование, медицински дейности", заяви Симеонова.

Те ще получават помощите за отработените 14 дни. Управляващите се надяват така да се преодолее едно много порочно явление - масово да се вземат болнични листове от хората, които след представянето им са получавали социални помощи.

900 000 души пък ще трябва да представят документи, които показват, че детето е имунизирано и е минало задължителни профилактични прегледи, за да получат месечните семейни помощи. Мярката също се въвежда от 1 май и се въвежда във връзка с отговорното родителство.

Икономисти от БСП и СДС взеха на прицел мерките и критикуваха липсата на ясна визия и конкретни разчети какви приходи ще донесе всяка една от предлаганите антикризисни мерки.

Новините

Най-четените