След ваканцията на депутатите, "Атака" ще инициира подписка в парламента за сезиране на Конституционния съд по повод правото на Меглена Кунева да се кандидатира за президент.
Тепърва ще се търси подкрепа от останалите парламентарни групи, пише в. "Дневник". Това може да стане, ако се съберат 48 подписа на народни представители, а от "Атака" са само 16.
Въпросът има ли право Меглена Кунева да се кандидатира за президент, отговаря ли на изискването на конституцията да е живяла последните пет години в страната не се разисква от вчера, а още от самото начало, когато станаха ясни намеренията й да влезе в кандидат-президентската надпревара.
Пред "Дневник" прависти от групата на ГЕРБ са заявили, че Кунева има проблем. Те обаче не са обсъждали дали да подкрепят искане до Конституционния съд и по-скоро не допускат подобен ход. Защо да не й дадем възможност на жената да си пробва силите, коментира политик и допълни, че с атака към нея управляващите само ще си навлекат критики, че търсят служебна победа.
В левицата повечето юристи смятат, че Кунева няма проблеми. Пред "Капитал" лидерът на БСП Сергей Станишев казва, че партията няма да повдига въпроса. Левицата се въздържа и заради възможността проблемът автоматично да се пренесе и върху нейния претендент - Ивайло Калфин, евродепутат.
Още преди той да се кандидатира, беше поставен въпросът дали отговаря на изискването за прeбиваване в страната. Тогава юристи заявиха, че статутът на евродепутат е изравнен с този на българските народни представители.
До момента депутати от ДПС не са повдигали темата за пречките пред Меглена Кунева. В Синята коалиция също нямат партийно изразено становище дали да се пита Конституционният съд.
Основните въпросителни пред кандидатурата на Кунева са две - за времето, докато беше еврокомисар в периода 2007 - 2009 г., и след това, когато беше съветник на еврокомисаря по транспорт Сийм Калас.
Според тълкувателно решение на Конституционния съд от 2001 г. за "живял последните пет години в страната" се смята човек, който е бил поне 6 месеца в България за всяка година от тези пет.
В същото решение съдът казва, че се прави разлика между хората, които доброволно живеят в чужбина, и тези, изпратени или предложени от българската държава да осъществяват определена дейност, като изпратените имат право да се кандидатират за държавен глава.
На това основание от щаба на Кунева посочват, че тя отговаря на изискванията, тъй като е била изпратена за еврокомисар с решение на българското правителство. След края на мандата си - от февруари 2010 г., Кунева има адресна регистрация в София и е живяла в страната много повече от 6 месеца, заявиха от екипа й.
Юристи от ГЕРБ и Синята коалиция обаче посочват, че Кунева не отговаря на изискването за командироване от името на България. В решението си Конституционният съд казва, че между изпратените на определени функции извън страната и българската държава съществува връзка, тъй като те извършват някаква изпълнителна или представителна дейност.
