В репортаж на Диян Моркин в "Труд" авторът разказва за жени, които продават косите си - своите и на децата, за да намерят пари преди Коледа. История, досущ като на описаната от Виктор Юго в романа му "Клетниците" отпреди близо век и половина. Там Фантин, майката на Козет, продаваше косите си, за да намери пари за себе си и детето си.
"Дни преди Коледа по улица "Св. Преображение" в София с наведен поглед върви Татяна. Ръцете й са в джобовете, в които стиска с любов две отрязани плитки. Едната е нейна, а другата - на дъщеря й.
Секунди след това Татяна, която е родом от Русия, среща Иван, който е родом от Украйна. Съдбата ги събрала в един малък столичен фризьорски салон в кв. "Младост", където ще се извършат множество необичайни търговски сделки.
Украинецът Иван изкупува български коси. Обикаля заедно с още две момчета от град Николаев и плаща за отрязани плитки.
"Добър ден. Това е мое и искам да го продам", с треперещ глас казва Татяна. Иван взима найлоновото пликче, в което е навита на руло коса. Професионално разчепква косите, вади сантиметър, слага на кантар и отсича - 17 лева. Татяна е съкрушена от ниската цена. "Бях на 17, когато отрязах тази плитка, за да я пазя за спомен от най-хубавите ми години. Тогава все още живеех в Подмосковието. Родителите ми бяха живи. Имах много красиви и добри приятели. Има много щастие в тези коси", споделя Татяна.
Въпреки ниската цена тя приема офертата. С надежда бърка в другия джоб и вади още едно пликче. Там е плитката на дъщеря й. Тя е по-голяма и по-руса, което означава повече пари. За нея обаче няма сделка, тъй като с нея е играно и космите са се оплели в киче. Татяна слага 17-те лева в портмонето си и тръгва навън. "Все пак ще има да взема нещо по така за празничната трапеза", смърморва Татяна. Жената е пенсионер от една година. Дошла е в България преди 40 години и е работила дълго време в БТК.
"За десетина дни съм обиколил почти всички по-големи градове на България. Най-голям успех имахме онзи ден в Русе. Там изкупихме близо 2 кг коси. Най-лошо беше във Враца. Там идваха десетки хора, но с много къси коси, каквито не изкупуваме. Реже си косата и иска да му дадем 2 лв. Пък на мен за какво ми е? ", споделя Иван. Той прави за трети път тур из страната. Повечето хора идват при него със старите си момичешки плитки, но не малко си режат косите и сега. Всички обаче по някакъв начин искат да спечелят малко пари, за да си купят храна.
Иван дава 150 лв. за килограм коса, дълга малко над 35 см. Килото на 50- сантиметровите коси може да достигне и 350 лв.
С добра цена и усмивка от фризьорския салон си тръгна Мария Ставрева. За плитката на нейната внучка, която тежеше 90 г, и бе дълга 50 см, жената получи цели 35 лева..." (Откъс от статията)
Тъжно е... Тежко е...Както гласи една древнойндийска мъдрост: В света съществува само нещастието, а щастие няма - щастие ние наричаме избавлението от нещастие... И аз имам спомен как съм връщала шишета на Бъдни вечер, за да сложи майка 20 ст. в питката и да купя яйца и кисело мляко, с които да я омеси... Не, нямахме други пари, които просто да развалим! Просто има и такива... "гладни" години, въпросът е надеждата за по-добри времена да не угасва!
Лоша работа...горките хорица. Па и ние сме яли с брат ми филии с олио на скара що немаше друго....Не е убаво това и ми е голема мъка кат си ода по нашенско у Северозапада кат гледам таа мизерия насекъде. Требва производство, за да се съживат тия краища и да се видат ората у пари. Лошото е, че ние немаме никва предприемаческа култура. Дано се променат нещата ма нема да е скоро...и за тия ора само мъката си остава.
@Иратаис Повтарям се, но... Наистина пишеш страхотни постове - можем ли да се запознаем???
@Qlena - Благодаря ти за което . Лошо нема душа...Ше се радвам да се запознаем. Ма имам един малък въпрос...да речем, че си момиче и си искрена . Отде знаеш, че не съм некво говедо у реалния живот и не късам крилцата на пеперудки и след това ги изнасилвам орално примерно, па след това избивам комплекси тука . Или примерно съм некъв чичка на 50 със тумбак до под чучура, смрадлив и космат (баго чак мене ме полазиа тръпки). Ма как да е - щом си толко смела - давай вперед да се запознаваме .
Не е честно под такава тъжна тема да става такъв смях... (4) Iratais....(баго чак мене ме полазиа тръпки)
Естествено, че няма как да знам тези неща и точно затова искам да се запознаем... Освен това външният облик няма голямо значение, когато душата на човека ми е интересна
Тъй тъй...хубаво думаш. Ма си има значение да знаеш - това външния вид. Не кой знае колко барем за мене, ма никой не обича грозните ора. Ма не мога разбера с кво толко те впечатлих и така едно съмнение се заражда, заформя и завихря полека у мойта кратуна... Аз съм си дървен у тия работи та не знам отде да го подхвана това запознанство и прочие. Тука не му е местото да се запознаваме и да си лафиме, па и аз съм на майната си (майната си ще рече не съм у БГ и е с позитивен оттенък думата - майната си). Познавам две Деници между другото - та мое се окажеш една от тех. Ето едно мейлче x_iratais_x@abv.bg - ако имаш мерак драсни.
Love is in the air...