И най-спокойната и уравновесена като къс мрамор майка в дните по Коледа и Нова година се превръща в шесторъко чудовище със сприхав нрав и металически глас, който често избива във фалцет. С две ръце чудовището прави руска салата, с две меси питки, с останалите две приготвя десертите и мезетата и, при нужда, раздава шамари.
С десния крак пише късметите и кисне паричката в домашен алкохол, 67 градуса.
В останалото време диапазонът на гласа му варира от тихо злокобно съскане до вече споменатия фалцет, способен да счупи кристалния сервиз, останал от прабаба.
Из всичко това се открояват някои реплики, които майката, пардон, чудовището извън Коледа не употребява. Например:
- Не пипай, че е за довечера!
В по-главните дни от коледно-новогодишния цикъл от празници по стара прабългарска традиция семейството стои гладно цял ден. Обичаят се предава от баба на майка, от майка - на дъщеря, и се спазва стриктно, защото през деня е строго забранено да се яде всичко, различно от мухлясал хляб с чубрица.
Онези, които се опитат да нарушат традицията, биват срязани с леденото "Не пипай, че е за довечера!".
Тоест до довечера от кухнята няма да излезе нито капка майонеза, трошичка кора за баница или, не дай си Боже, парченце кекс. Когато дойде митичното "довечера", обикновено домочадието е толкова изгладняло, че небцето му не може да оцени колко вкусна е всъщност храната, понеже цял ден е седяло на сухия хляб с чубрица.
Следва зловещо преяждане...
- Тази година няма да готвим толкова много...
Заради зловещото преяждане от други Коледи и Нови години всеки пък майката се заклева, че тази година ще е РАЗЛИЧНО. Ще направи тя една салатка, малко мезета, малко сарми, една питка, колкото за адета. Ще седнем като нормални хора и няма да набиваме като обезумели сарми и питка с филия хляб в другата ръка...
Да бе, да! Това ще стане, когато адът замръзне!
Накрая на масата откриваме салата, достатъчна да нахрани цял полк, колбасите на три свинекомплекса, нарязани акуратно по дъските, и гигантска тенджера със сарми. За да не остане някой гладен, майката, дето няма да готви толкова много, е направила и една мусака и едно печено пиленце. Да има.
Преяждаме зловещо.
- Край, не мърдаме никъде!
Преяли сме зловещо и дори и ходенето до двете нули ни е мъчително. Даже чудовището вече се връща към образа си на майка, като е категорично - на тази Коледа и Нова година няма да ходим у комшийката Динка, у стринка Минка и у учинайка Стайка.
Накрая се оказваме последователно у Динка, Минка и Стайка, може и разпределено в два дена, защото стомахът не издържа на натоварването.
На едното място не можем да не опитаме кекса с портокалови корички. У Минка пък не ни пускат да излезем от хола, ако не изконсумираме една тава баница. Стайка ни дебне с пет партиди соленки със сирене и кашкавал и една доза локумки с оня локум, дето чичо Мичо го донесе от Истанбул.
Да ти имаме обещанията, мамо! Пак преядохме зловещо...
