Кризите в Близкия Изток и у нас са генератори на заплахи с висок потенциал и значим риск за националната сигурност на България. Това посочва в доклада си пред Консултативния съвет за национална сигурност към президента министърът на вътрешните работи Цветлин Йовчев.
Според него съвпадението на двете кризи води до „силно мултиплициране на негативните последици от тях в много области".
Проблемът у нас
Според Йовчев, „обществено политическата криза в България" се характеризира с изострено противопоставяне и липса на ефективен политически диалог, усещане за дефицит на справедливост в част от българското общество, липса на политическо представителство за немалка част от българските избиратели, както и недостатъчно доверие в институциите, се казва в доклада на Йовчев.
Според вътрешния министър, могат да се обособят две основни групи протестиращи: спонтанни, които търсят промяна в процесите на държавно управление и „мотивирани", чиито организатори вероятно преследват политически цели.
„При тази ситуация не може да се осъществи ефективна комуникация между институциите и протестиращите. Спонтанно протестиращите не излъчват лидери и респективно нямат програмни цели. Те не припознават политически субекти, които могат да отговорят на очакванията им. От друга страна - организаторите на протестни действия не желаят публично да се афишират и да заявят ясни политически цели", коментира в доклада си вътрешният министър.
Според него се правят опити даже спонтанно протестиращите да бъдат насочени в определена посока. „Предсрочните избори могат да бъдат стъпка или средство за постигане на националните цели, но сами по себе си не могат да бъдат дефинирани като цел", посочва Йовчев и прогнозира, че следващата конфигурация в Народното събрание ще е още по-нестабилна.
Според вътрешния министър, подчинените му са инструктирани да спазват спокойствие и да употребяват сила и помощни средства само в краен случай - „при хулигански прояви и грубо нарушаване на обществения ред".
Решението у нас
Йовчев призовава за съвместни усилия на всички политически партии, държавните органи, неправителствения сектор и обществото като цяло.
Според него политическият диалог трябва да бъде възстановен, насилието и ксенофобията - осъдени, а по основните вътрешно- и външнополитически проблеми трябва да има обединение и подкрепа.
Проблемът отвън
„Анализът на процесите, пораждащи кризата в Близкия Изток сочи, че към момента ЕС няма готовност да управлява ефективно кризата. Съюзът няма напълно изградени единни системи за имигрантите (в т.ч. и бежанците) и за тяхната интеграция, което не позволява цялостен и интегриран подход при разрешаване на проблемите", посочва в доклада си вицепремиерът.
Той посочва, че заради несъответствие на политиките, европейските страни със засилен миграционен натиск от Близкия Изток, поемат непропорционален товар и непропорционални рискове за националната си сигурност.
В същото време, страната ни не разполага с ресурсите, административния и техническия капацитет, за да се справи с постоянно нарастващия брой нелегални имигранти, а системата за защита на националната сигурност не е изградена напълно, посочва той.
Сред основните заплахи, които са резултат от събитията в Сирия, се посочват риска от хуманитарна криза, епидемии, навлизане на радикални ислямисти, провокиране на ксенофобски настроения, повишаване на престъпността и застрашаване на публичните финанси, претоварени от допълнителните разходи, нужни за грижа за имигрантите.
Според анализите, с които Йовчев разполага, кризата вътре в Сирия ще продължава още дълго време, но вече има и рискове от дестабилизиране на някои от съседите й.
„Възможностите на страната ни да намали риска и неопределеността са силно ограничени. Управлението на кризата основно може да се сведе до "damage management" (управление на негативните последствия), като усилията трябва да се насочат към намаляване на вредните въздействия върху обществото", признава в доклада си Йовчев.
Не са само сирийци
Най-голям е относителният дял на мигрантите, които са или се представят за сирийски граждани. Нараства и числеността на нелегалните имигранти от Афганистан и в по-малка степен от други държави (Алжир, Сомалия, Мианмар, Конго, Нигерия и др.). Това се посочва в доклада на Държавна агенция „Национална сигурност" (ДАНС), представен на КСНС.
България е сред страните, които са външни граници на ЕС и търпят във висока степен негативните ефекти от увеличаването на миграционния натиск. От началото на 2013 г. броят на незаконните мигранти у нас силно нараства (с ясно изразен пик през септември-ноември). Значителна част от задържаните чужденци подават молби за получаване закрила у нас (около 70 - 80% от задържаните), посочват от ДАНС.
Според техния анализ, на първо място сред непосредствените рискове за националната сигурност е неблагоприятното отражение върху институциите и бюджета.
Данните не позволяват извеждане на еднозначен профил на мигрантите. Преобладават непълнолетни лица, несемейни мъже между 15 и 30 години, лица от женски пол. Голяма част са без образование или с нисък образователен ценз и разполагат с незначителни финансови средства.
В общия случай целта им е достигане до държави от Централна и Западна Европа. По-малък дял от имигрантите заявяват, че имат познати и роднини в България и посочват страната ни като крайна цел. Налице е тенденция незаконните мигранти да не разполагат с документи за установяване на самоличността, което силно затруднява процедурата за предоставяне на особена закрила, в т.ч. мониторинга за установяване на рискови елементи, се казва в доклада на ДАНС.
Тероризъм
От ДАНС признават, че има риск от терористична заплаха, като у нас може да проникнат екстремисти чрез миграционните потоци. Освен това опасност представляват преминаващите през наша територия европейски граждани или лица със статут на пребиваване, които пътуват към зони на конфликт, придобиват боен опит и попадат под влиянието на джихадистки идеологии.
„Свързан проблем е вероятността за изграждане у нас на логистични звена на международни терористични организации, в т.ч. за подпомагане придвижването на европейски джихадисти към конфликтни зони", посочват от държавната агенция.
В доклада си те допълват, че има риск за контингентите ни в чужбина, както и за българските граждани и дипломати.
Към момента в диаспорите на страните-източници на мигранти не са налице процеси, които да застрашават сигурността на страната. Във връзка с нарастващия миграционен натиск, относителна активност се наблюдава само в средите на сирийската общност у нас и е в посока оказване на помощ на сънародниците, кандидатстващи за закрила. Инициативата се представя като признателност за усилията на българската държава.
Заявява се готовност за съдействие при осъществяваната превенция срещу проникване на криминални елементи, които биха настроили негативно общественото мнение у нас, се казва в доклада на ДАНС.
Ксенофобия
Според агенцията, като риск за националната сигурност може да се приеме и нарастващото негативно отношение към имигрантите.
В доклада си агенцията посочва реакциите след нападението над продавачка от страна на алжирец, протестите срещу изграждането на бежански лагери и дебата за алтернативната употреба на държавния ресурс, впрегнат в решаването на кризата с чужденците у нас.
При увеличаване на лицата с бежански статут, може да се прогнозира изостряне на конкуренцията с местното население за работни места (и социални помощи), основно в сектора за нискоквалифициран труд. Предпоставки за социално напрежение създават и културните различия, особено спецификата на религиозните практики. Тези фактори могат да окажат влияние по отношение на успешната интеграция в обществото на получилите закрила, се казва в доклада на ДАНС.
И Бареков участва - с посредник
На заседанието присъстваха лидерите на парламентарни групи, министрите Цветлин Йовчев, Кристиан Вигенин, Ангел Найденов, Петър Чобанов, главният прокурор Сотир Цацаров, председателят на ДАНС и шефът на Националната разузнавателна служба Драгомир Димитров.
Заседанието на КСНС бе предшествано с протест на движение „България без цензура“ на бившия телевизионен водещ Николай Бареков. Той поиска покана от Президентството заради големия му рейтинг, въпреки че такава не му се полага, тъй като е лидер на извънпарламентарна партия.
Бареков поиска в участието на представители на Реформаторския блок. Хората му застанаха пред сградата на Президентството, за да попречат пътя на компрометирани политици, в това число – Бойко Борисов и Цветан Цветанов.
Все пак, исканията на Бареков бяха предадени на КСНС от лидера на „Атака“ В.С., който подкрепи амбицията му да присъства на заседанието, след което бе определен като „говорител“ на „България без цензура“.
