Българската академия на науките (БАН) ще трябва да подготви материал за това как точно да се тълкува "добросъседството с Македония", а председателят на БАН ще присъства на всяко заседание на "Дондуков" 1. Това заяви премиерът Бойко Борисов на днешното заседание на кабинета, предаде БГНЕС.
По-рано днес министър-председателят се срещна с акад. Стефан Воденичаров и ректорите на някои от водещите български университети. Всички те останаха и в началото на правителственото заседание, за да се уверят с очите си, че кабинетът ще вземе решение, с което от 2014 г. ще има оперативна програма за наука, образование и интелигентен растеж.
Водещо ведомство ще бъде Министерството на образованието, младежта и науката, оглавявано в момента от бившия ректор на частния Нов български университет Сергей Игнатов. Програмата ще има пет приоритета - научни изследвания и технологичното развитие; връзка между образованието, бизнеса и трудовата заетост; утвърждаване на образованието като фактор за социално приобщаване; образование и учение през целия живот и подобряване на образователната инфраструктура.
"Всички обявяваме образованието, науката и иновациите за приоритет, но парите по европейските програми не са в тази сфера", заяви премиерът Бойко Борисов.
От своя страна, председателят на БАН академик Стефан Воденичаров подчерта, че "българската наука през последните 20 години не е получавала такава подкрепа, каквато получава днес". В залата на Министерския съвет беше и финансовият министър Симеон Дянков. Негово изказване от края на 2009 г., че академията не прави наука, а е съставена от "феодални старчета" провокира безпрецедентна серия от протести на учени.
"Повярвайте, че българските учени в скоро време ще ви зарадват с добри резултати", тържествено обеща акад. Воденичаров на министрите и премиера. Резултати се чакат и от астрономите в Роженската обсерватория, които получиха спасително финансиране под условието да наблюдават не само звездите, но и горите и околната среда.
Ректорът на СУ "Св. Климент Охридски" проф. Иван Илчев на свой ред изрази надежда, че след приемането на това решение, през 2020 г. вече ще имаме български университет сред първите 500 в света. През последните години Алма Матер е закотвен на 601-о място сред 700 ВУЗ-а от цял свят. Другите български университети въобще не фигурират в класацията.
