Остават въпроси за независимостта на съдиите в България, пише в черновата на доклада на Европейската комисия, съобщи БНТ. "Организираната престъпност си остава фундаментално предизвикателство за България", констатира черновата на евродоклада за България според информация на "Труд", чийто кореспондент се сдобил с черновата.
Документът трябва да бъде оповестен утре и прави петгодишна оценка на напредъка на страната в областта на правосъдието и вътрешния ред. Според цитираните независими наблюдатели организираната престъпност остава фундаментално предизвикателство.
Случаят Тодорова
В докладът се казва, че има случаи, когато назначаването на съдии от парламента и ВСС е било непрозрачно и помрачено от обвинения в политическо влияние. Обърнато е внимание на уволнението на съдия Мирослава Тодорова, като се посочва, че то е пример за непоследователност в дисциплинарната юриспруденция.
Друг проблем е голямата разлика в натовареността на съдилищата в София и другите градове и забавяне публикуването на мотивите за присъдите. По този начин, пише в доклада, много съдии се намират в техническо нарушение и могат да станат обект на субективно отношение.
Проблеми в досъдебното производство
Интензивността на борбата срещу организираната престъпност се е увеличила след 2010 г., като полицията е поела по-активна роля. Все още обаче липсват убедителни резултати в справянето с този проблем в досъдебното и съдебното производство, се казва в доклада. Има много нерешени и забавени случаи, а независими наблюдатели казват, че организираната престъпност е фундаментално предизвикателство за държавата и обществото.
Въпреки че след 2010 г. България инвестира много в подобряване на институционалната и законовата рамка за борба с организираната престъпност, резултатите са ограничени - само няколко важни случая са завършили с присъди, в няколко случая обвиняемите са били признати за невинни, когато наличните доказателства са създали очакване за присъда. Лоши са резултатите и в разкриването на поръчковите убийства, смятат експертите на ЕК. Посочва се и изчезването на братя Галеви след като получиха осъдителна присъда. Брюксел нарича това израз на "систематичните проблеми в налагането на закона". "Няма политическа настойчивост за идентифициране и отстраняване на причините за този голям провал на системата".
Неефективни структури
Документът отбелязва създаването на специализирани структури в полицията, следствието и съда за борба с организираната престъпност, но досега те не са могли да докажат ефективността си. Специализираният съд, например, се е занимавал предимно с маловажни случаи, тъй като законодателството не му дава възможност да разглежда делата по приоритет.
За слабите резултати според Брюксел вина носят и полицията, и прокуратурата, и съдилищата. Голям проблем са оценката и администрирането на доказателствения материал, многото непълни и слаби обвинителни актове, прекаленото уповаване върху косвени доказателства.
Европейската комисия иска да остане в сила Механизма за сътрудничество и проверка, защото се оказал ефективен. Препоръчва се следващия доклад да бъде в края на 2013 г.
