Брюксен не е съгласен страните-членки да изнасят атомните си отпадъци в страни извън ЕС или да ги съхраняват в общи хранилища, заяви еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер, цитиран от EU Observer. Eвропейската комисия подготвя общи стандарти за сигурност за подобни опасни вещества, съобщи Йотингер.
"Задължение е на националните политици да си свършат работата", коментира Йотингер в интервю пред "Файненшъл Таймс Дойчланд". Германският еврокомисар предупреди, че не бива да има общи хранилища за такива отпадъци, както и експорт на радиоактивните материали извън ЕС, например за Русия.
Миналия месец "Таймс" съобщи, че се търси някоя източноевропейска страна за ядрени погребения. Плановете били да се доставят високорадиоактивни атомни отпадъци от западноевропейски страни за погребването им в централно подземно хранилище - като по-евтин вариант от сегашния. Сред страните, споменати от британското издание, беше и България.
Изданието е научило, че проектът, който се разработва на фона на възраждане на интереса към ядрената енергетика, може да бъде одобрен по-късно тази година от Европейската комисия.
Дискусии за транспортирането и съхраняването на отпадъците се водят между осем страни - Холандия, Италия, Полша, Румъния, Словакия, Литва, Словения и България, които са членки на Европейската организация за разработване на хранилища. Тя ще заседава отново през май.
Засега само няколко страни в света са построили постоянни хранилища за отпадъците от преработката на ядреното гориво. Останалите държат материалите във временни складове, подобно на британския завод Селафийлд в Западна Кумбрия, където около 5000 тежащи по половин тон метални контейнери с ядрени отпадъци се складират в стоманобетонни тръби, някои от които ще останат високорадиоактивни в следващите 100 000 години.
Според цитиран от изданието участник в преговорите нито една страна все още не е изявила желание да помести на своя територия подобен склад, но признал, че това ще става срещу заплащане.
Йотингер обаче заяви, че подобни планове са изключени. Износът на специални отпадъци по икономически причини е "скандален и опасен", каза той, добавяйки, че това важи и за атомните отпадъци. Изнасянето на такива материали извън границите на ЕС също е невъзможно, тъй като Брюксел няма начин да инспектира подобни хранилища, заяви той.
Европейската комисия ще внесе за обсъждане в края на тази година набор от общи стандарти за сигурност за съхранението на атомни отпадъци в ЕС, допълни еврокомисарят. Председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу оповести за плановете да се въведат такива стандарти на конференцията на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) в Париж.
Въпросът за съхранението на радиоактивните отпадъци е бил "голям повод за притеснение" за общественото мнение в ЕС и условие за "безопасна, трайна и оптимална употреба" на атомната енергия, заяви Барозу.
Повечето европейски страни, използващи атомна енергия, съхраняват радиоактивния боклук във временни хранилища, но някои правителства вече преминават към изграждане на дълбоки геоложки складове за постоянна употреба.
Първото хранилище от този род се очаква да заработи във Финландия през 2020 г., след което друго ще бъде изградено и в Швеция три години по-късно, а Франция ще разполага със свое през 2025 г., обявиха в "стратегическа визия" екперти по време на годишната среща на Американската асоциация за развитие на науката (AAAS), съобщи миналия месец агенция Франс прес.
Само 15 от 27-те страни-членки на ЕС имат атомни централи, като в тях има общо 145 реактора. Франция е един от най-големите производители на атомни отпадъци, като нейните 59 реактора генерират почти 80% от електричеството в страната.
Брюксел няма влияние върху решението за изграждане или затваряне на подобни централи - решенията за това са приоритет на националните правителства и понякога изискват национален референдум. Населението на Австрия например отхвърли употребата на чисто нов атомен реактор през 1978 г., който бе изграден, но така и никога не бе включен.
