Бившият вицепремиер и министър на финансите Симеон Дянков няма да се връща в политиката, няма да остава в България, не се чувства предаден от ГЕРБ и Бойко Борисов - и не се сърди на колегите си.
Това заяви самият той на въпроси на Webcafe.bg тази вечер в Националния исторически музей. Дянков беше единственият, макар и бивш, управленец, отзовал се на поканата на шефа на НИМ Божидар Димитров за честването на 40-годишнината от създаването на музея.
Симеон Дянков беше награден с плакет заради работата си по проекта за културен туризъм "Виа Понтика".
В последните два месеца пиша книга за стабилността в еврозоната, която смятам да приключа, каза Дянков. Той смята да се посвети на университетите и преподаването, стана ясно от изявлението му.
Сред поканените беше и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, но бившият премиер не се появи, очевидно за да удари гонга с предвиденото на 7 април грандиозно шоу в Арена Армеец. Тогава ще е символичното начало на старта на кампанията на управлявалата доскоро партия, входът е със специални покани.
От близо 3 седмици Бойко Борисов се е покрил и в контраст с поведението си до подаването на оставката избягва публичните появи и интервюта.
За честването в НИМ се появи Димитър Иванов, издател на "Земя", известен и като доктор по история и главно с неколкомесечното си управление като последния шеф на Шести отдел на Шесто управление на ДС - заедно със Светлана Шаренкова, колекционерът и известен спортист от близкото минало Боян Радев, бивши и настоящи служители от ГДБОП, учени и др.
Шефът на НИМ лично излезе да посрещне Иванов и Боян Радев и тримата се подредиха за снимка. "Първо, второ, шесто... (управление на ДС - бел.р.)", както се пошегуваха дружно при подредбата (Радев, Димитров, Иванов).
Жалко, държавата ще се лиши от този виден археолог, както го наричаше патрона му. Този и чеп за зеле не става и е нагледен пример как в световните институции работят хора, които не стават и за учители в ПУЦ /ако някой си спомня за тази степен на образованието/
Дянков беше просто един умел чиновник, който по счетоводителски изрядно свърши точно това, за което беше поставен там: по всички възможни начини да събере едни пари, за да има държавата какво да преразпределя. Защото ако няма какво да се преразпределя, властта остава власт само на книга. Ако Дянков не беше тръскал толкова упорито брашняния чувал, Борисов при всичкото си перчене щеше да изглежда като генерал без гащи. И втората му задача беше да запази общата финансова стабилност – с което също се справи. Само че не заради интересите на България: тази стабилност трябваше да се запази, за да не се даде никакъв повод за намеса на Брюксел, която би объркала сериозно действащите у нас задкулисни схеми на власт и обогатяване. Така Дянков беше един от главните фактори за запазване на статуквото на бутафорната демокрация и биташката икономика. Да не забравим да споменем този му принос, когато един ден започне да се прави сметка защо България е изгубила толкова много време в блатото на т.нар. преход.