Мюсюлманското вероизповедание е завело дело в Кърджалийския Окръжен съд за възстановяване на собствеността върху парцела, където в сградата на Медресето се помещава богатата експозиция на Регионалния исторически музей.
Това е едно от близо 90-те дела с подобен характер, с които религиозната общност към момента претендира за вакъфските имоти в България, предаде кореспондентът на БГНЕС в областния град.
"По силата на Закона за вероизповеданията до края на 2012 г. трябваше да се заведат претенциите за имотите, които са притежание на мюсюлманското вероизповедание отпреди години. Затова ние обстойно с документи от архивите започнахме дела в цялата страна. Медресето в Кърджали, което в момента се използва като исторически музей, е една от сградите.
Каква ще бъде съдбата на сградата, ще се види впоследствие, това не е обсъждано нито от страна на мюсюлманското вероизповедание, нито в районното мюфтийство в Кърджали". Това обясни председателят на Висшия духовен съвет на мюсюлманите в България Шабанали Ахмед, който пристигна в Кърджали за тридневните празници на Рамазана. "Не знаем какво ще бъде решението на съда. Ако ние спечелим делото и собствеността ни върху сградата бъде възстановена, сградата може да бъде използвана като музей под наем, може и за други нужди, но това още не коментирано", посочи той.
"Сега музеят се управлява от Министерството на културата. Мюфтийството разполага с нотариален акт от 1922 г. за парцела, върху който е изградено Медресето, както и с последвали договори за отдаване на сградата под наем на различни сдружения, като страна по тях е била мюсюлманската вероизповедна община. Те са подписвани до 1951 г., тогава Медресето е актувано за пръв път като държавна собственост. През 1978 г. следва второ актуване, а през 1994 г. е обявено за паметник на културата, това е, което зная", каза висшият духовник.
В Кърджалийска област няма друг спорен вакъфски имот от такъв мащаб. В Ардино районният съд се помещава в стара сграда, където на партерния етаж има магазини. Шабанали Ахмед уточни, че общността била особено заинтересувана от връщането на старите джамии, които не са действащи от доста време.
На първо време - 10-12 джамии, които от доста време не са действащи...
"На първа линия нас ни засягат 10-12 някогашни джамии в страната, които от доста време не са действащи храмове, но и не са наша собственост. Сред тях са джамията "Хамза бей" в Стара Загора, превърната в Музей на религиите, "Байраклъ" в Самоков, в Кюстендил "Фатих Мехмет". В Пловдив частно лице е закупило през 1950 г. джамийска сграда и част от двора, там е имало ресторант, с което ние не сме съгласни и вероятно ще има съдебен казус. В Разград джамията "Ибрахим паша" също не е собственост на мюсюлманското вероизповедание. Археологическият музей в София се помещава в сградата на джамията "Махмуд паша", за която имаме документи за собственост, но дело засега не е заведено", посочи председателят на Висшия духовен съвет на мюсюлманите у нас.
Списъкът на имотите, обекти на претенции, със сигурност може да бъде видян в Главното мюфтийство или при екипа на адвоката Красимир Руев, каза още Ахмед.
В Кърджали турският вицепремиер Бекир Боздаг получи голяма снимка на Историческия музей. По време на разговорите в районното мюфтийство Шабанали Ахмед му е обяснил, че сградата е построена след османското време и се ползва за музейната експозиция, както и че е обект на едно от делата за връщането на собствеността. Не сме искали съдействие от него или от турската държава, той е имал среща с правосъдния министър Зинаида Златанова и вероятно са говорили по принцип за нещата, допусна той.
Кого облагодетелстват промените в закона за вероизповеданията
Шабанали Ахмед коментира, че промените в Закона за вероизповеданията всъщност ще облагодетелстват повече БПЦ, отколкото мюсюлманската общност. "Църквите са повече от джамиите и е редно православието да си върне собствеността. Този закон не обхваща Медресето, то не е действащ храм. Става дума за действали в миналото храмове", подчерта той.
Духовникът отказа да изрази лично мнение, ако се стигне дотам музеят да напусне сградата на Медресето, заради факта, че е "на отговорен пост". "Да изчакаме развоя по делото, тогава бих коментирал. Абсурдно е музеят да се превърне в джамия обаче, ние си имаме готов проект за нов храм. На този етап все още нямаме финансиране за строителството", посочи Ахмед.
Той отрече, че турската държава осигурява 12.5 млн. лева за изграждането на новата джамия, каквито твърдения разпространяваха през зимата хора от настоятелството в Кърджали. "Търсят се дарения, към края на годината или напролет догодина е възможно да започне строителството. Заслужава си от другата страна на река Арда да има молитвен дом. По проект той ще събира 1000 души, парцелът е около 600 кв. метра. А и всеки път по време на празничните служби се вижда, че сегашният храм е крайно недостатъчен да побере хората", заяви Шабанали Ахмед.
Музеят в Кърджали е апетитна хапка
БГНЕС припомня, че на 19 май т.г. лидер на изселническа организация в Одрин извика от трибуната на възпоменателния митинг за "възродителния процес" в Джебел, че сградата на музея в Кърджали е на мюсюлманите и те трябва да си я върнат незабавно. Въпросният Зюрфедтин Хаджиоглу тогава каза: "Щом Медресето е градено с парите от продажбата на кожите на жертвените кочове на нашите предци, щом издръжката на църквата "Св. Стефан" в Истанбул струва милиони, защо да не си върнем имота? Той е собственост на мюсюлманите и ние ще си поискаме от държавата всички вакъфски имоти. Защо да не можем там да изградим джамия и в нея да се водят големите петъчни молитвени служби".
Хаджиоглу е същият, който успя да скандализира номинацията на освободителя на Кърджали от Балканската война генерал Васил Делов за почетен гражданин, а общинските съветници от ДПС подкрепиха настояването му и званието не бе присъдено. Това се случи миналия октомври, когато градът честваше 100-годишнината от освобождението си от турско робство.
Първото съдебно заседание по казуса се е състояло на 14 май т.г. в Окръжния съд, датата за гледането на делото по същество още не насрочена. Мюсюлманското вероизповедание се изправя срещу МРРБ с претенцията сградата на музея и парцелът в съседство, където с доброволен труд и дарения старите кърджалийци са изградили спортна площадка, да бъдат върнати във владение на Главното мюфтийство.
Сградата, в която от 80-те г. на 20-ия век се помещава изключително богатата експозиция на Регионалния исторически музей в Кърджали, е построена в 20-те г. на века по проекта на руския архитект Померанцев, професор в Художествената галерия на Санкт Петербург. Архитектурата е в средноазиатски стил, сградата е била предназначена за духовно мюсюлманско училище (медресе), но никога не е функционирала като такава. Бившият районен мюфтия в Кърджали Фикри Сали посрещаше всевъзможни премиери и министри от различните правителства с дебела папка документи, доказващи собствеността на вероизповеданието върху терена и сградата. Той обаче не успя да постигне целта си.
Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията бе внесен на 16 юли т.г. Той отваря вратата за предоставянето на обекти с национално значение на съответните религиозни общности и никой не би могъл да предвиди последващите им решения и действия за приложението на въпросните имоти. Твърде скоро след този факт на тридневна обиколка у нас пристигна турският вицепремиер Бекир Боздаг, който очевидно е предвидил да инспектира отоманските архитектурни паметници в България.
"Атака" и ВМРО обвързаха посещението на вицепремиера Бекир Боздаг, който отговаря за мюсюлманските общности извън Турция, с подготвяните промени в закона за вероизповеданията.
Зам.-председателят на парламентарната група на "Атака" Павел Шопов обяви, че оттегля подписа си като вносител на поправките, защото бил подведен, че внесените текстове ще бъдат редактирани понеже в сегашния си вид давали възможност за спекулации с имоти на мюфтийството.
Според съобщение на Анадолската агенция той обърнал специално внимание на правния статут върху собствеността им, като е изговорил и мерака на Анкара да започне реставрацията им. Вероятно, тази изключително чувствителна тема е била причината българските журналисти да не бъдат допускани абсолютно никъде в близост до втория след Ердоган в правителството на Турция.
Пропътувалите 2000 километра с Бекир Боздаг български политици Касим Дал и Корман Исмаилов не коментираха нищо около целта на обявената за неофициална визита. Държавният глава Росен Плевнелиев, част от скандала с изгонването на българските журналисти от вечерята в Пловдив, продължава да мълчи.
