Доминиращата фигура на политиката в следвоенна Великобритания е мъртва. Без значение дали я обичате или мразите, Марггарет Тачър моделира страната както малцина могат. Така журналистът от Би Би Си Ник Робинсън коментира кончината на една от най-ярките личности в световната политика през последните десетилетия - Маргарет Тачър.
Световните агенции цитират говорителя й лорд Тим Бел, който обяви че 87-годишната баронеса е издъхнала след инсулт тази сутрин.
Дъщеря на бакалин и шивачка, Тачър стана емблема на консерваторите и първата жена премиер на Острова, въпреки че самата тя не вярваше, че това е възможно.
Кралицата изрази тъгата си от новината, а премиерът Дейвид Камерън нарече Тачър „велика британка". „Даунинг Стрийт" обяви, че нейното погребение ще има същия статут като тези на кралицата-майка и принцеса Даяна. Маргарет Тачър приживе е пожелала да не се организира поклонение пред тлените й останки.
Родена през 1925 г., тя влезе в британския парламент през 1959 г., за да го напусне чак през 1992 г. През 1975 г. Тачър оглави Консервативната партия и между 1979 г. и 1990 г. беше първата (и единствена до този момент) жена, която държа кормилото на Великобритания като неин министър-председател.
Този период беше белязан от мащабни икономически реформи, успешна приватизация, спечелена война срещу Аржентина и три изборни триумфа за Желязната лейди - през 1979 г., 1983 г. и 1987 г. Да не забравяме и едногодишната миньорска стачка.
През последните години здравословното й състояние беше влошено и тя избягваше публичните изяви. Според близки до семейството, Тачър е преживяла няколко по-леки инсулта и е имала деменция. В края на 2012 г. тя беше подложена на операция, която премина успешно.
Изключителна! Мир на праха и' ... Ще ми се и в моята страна да има политик, който така упорито и безапелационно да преследва целите си, с мисъл за държавата и народа си ...
"Социализмът е вечна опасност, тлееща в човешката душа, защото обещава постижения без усилия и придобивки, без отговорности. Постоянно изкушение за човешката душа е да търси някой друг, извън себе си, който да поеме тежестта на отговорностите. Така източноевропейските общества, ненаучени нито на усилия, нито на отговорности, периодично се пързаляха назад и встрани от най-прекия път към целта." Маргарет Тачър Поклон!
Политическите решения рядко са еднозначни. Затова политиците (истинските, не нашите подобия тука) не се делят на обичани и мразени. Делят се на уважавани и неуважавани. Каквото и да е наследството на Маргарет Тачър, тя със сигурност спада към първата група – и то далеч не само в пределите на Обединеното кралство. Вместо помен, малко цитати: Being powerful is like being a lady. If you have to tell people you are, you aren't. Да си силен е като да си дама. Ако се налага да обясняваш на хората, че си, значи не си. ___ If you just set out to be liked, you would be prepared to compromise on anything at any time, and you would achieve nothing. Ако целта ти е просто да те харесват, ще си готов да правиш компромиси за всичко и винаги, и няма да постигнеш нищо. ___ I always cheer up immensely if an attack is particularly wounding because I think, well, if they attack one personally, it means they have not a single political argument left. Духът ми винаги се повдига много, когато някоя атака е особено болезнена – защото си казвам: след като ме атакуват лично, значи не са им останали никакви политически аргументи. ___ If my critics saw me walking over the Thames they would say it was because I couldn't swim. Ако критиците ми ме видят да вървя по Темза, биха казали – ами ето, тя не може да плува! ___ Europe will never be like America. Europe is a product of history. America is a product of philosophy. Европа винаги ще бъде различна от Америка. Европа е продукт на историята; Америка е продукт на философията. (Маргарет Тачър)
Поклон пред Желязната лейди! Днес такива политици вече няма....
А в коя епоха от развитието на човечеството е имало такова социално равенство, за което всички хленчат тука? През соц-а, в средновековието, по времето на египетските фараони....кога?
Незнам дали те разбрах правилно, но Коста Рика е положителен пример, а Великобритания за отрицателен, така ли? Интересно, интересно......толкова интересно, че не си струва да влизаме в повече коментари. Даже Болен Сидеров оня ден каза - ние да не сме глупави като в Бутан
В какво точно се съдържа нейното величие, за което постоянно говорят неолибералните мажоретки, така и не разбрах. Развързване на ръцете на едрия капитал, репресии над работещите, войни - това е приноса на "желязната лейди" за Великобритания, неслучайно банкерите я погребват като истинска кралица.