Ако махнем така модерните нихилизъм, цинизъм и самобичуване относно всичко "българско и родно", което, на думи поне, никога не "любим, тачим и милеем", остават само... чудесата.
А те са доста и се случват всеки ден, но понеже не се вписват някак в представите, че "готиното", "иновативното" и "интересното" може да дойде и от човека в трамвая, от този на долния етаж или просто от онези наивни младежи, които стискат бутилка бира на улицата - някак си чудесата все изглеждат недостъпни.
За да прескочим това стереотипно мислене, което имат българите за самите българи, но съвсем не с идеята да помпаме излишно национално самочувствие (така или иначе е доказано, че готините неща не могат да напомпат самочувствието на когото и да е, поне не толкова, колкото международен успех на "Лудогорец", например), избрахме да ви покажем 10-те български бренда, чиито стоки Made in BG са действително чудесни.
Вижте в галерията 7-те сравнително нови и качествени български марки, чиито продукти няма да се притеснявате да носите/ползвате/обличате или сложите у дома си.
1. Шапките на Улица 45 (45 street)
Георги Стоилов - eдин от дизайнерите зад "С тениска на бала", който твърди, че "Модата е мъртва" е в основата на една доста симпатична българска марка: 45 street. ,Sаедно с брат си Димитър Стоилов и с Николай Темелков, те предлагат на пазара нишовите, супер яки шапки 45 str (или както се преименуваха наскоро на роден български "Улица 45").
Последната модна колекция на "Улица 45" от май месец определено е най-добрата досега. Шапките са произведени изцяло в България (от дизайна, през кройката, до ушиването) от подбрани висококачествени платове и са унисекс.
2. Ръчно направените сандали от Crupon
Дамските и детски сандали Crupon се произвеждат от естествена, първокачествена италианска кожа, която е обработена растително, без да се използват никакви химични вещества - нещо, което е рядкост за другите производители на обувки. Към днешна дата на световния пазар има само 7 цеха, които могат да предоставят специалния сертификат Real Italian leather. От Crupon се годреят, че и седемте се намират в Тоскана и са техни изключителни партньори.
Сандалите могат да бъдат закупени онлайн, като произоводителите дават и гаранция за номерацията. А ако номерът ви все пак не съвпада, те предлагат смяна на номер напълно безплатно, като разноските по транспорта се поемат от тях.
Сандалите можете да намерите и в магазина във фирмения магазин в София на ул. Солунска 25.
3. Мебелите на Praktrik
Високоинтелигентните мебели на Петър Захаринов вече получиха доста внимание и залужена похвала по света. Публикации за тях можете да прочетете в редица елитни онлайн издания като Design Boom, Design Milk, Frame, Dezeen, Wired, The Verge, Gizmodo... Неговото студио се занимава с интериорен и мебелен дизайн, като преметите са подчинени на една единствена идея: можете са си ги сглобите и сами (aко можете!), защото са под формата на пъзел.
4. Шаловете, дрехите и стикерите на Артелие
Дизайнери в "Артелие" са съпрузите Денкиса и Елена. Те произвеждат стикери за стена (даже и такива, върху които децата могат да рисуват с тебешир!) и дизайнерски дрехи в лимитирани бройки. Вички модели са измислени и сътворени ръчно в по няколко уникални бройки. С особена сила важи това за авторските шалове. Затова, ако си харесате нещо от техните продукти, побързайте да го уловите онлайн.
5. Чантите от Bogdanin Brothers
Както си личи и от името им, те са братя: Петко и Владимир Богданини и са трето поколение шивачи. Те изработват ръчно кожени дамски чанти и аксесоари, с които участваха и на One Design Week в Капана, Пловдив.
В София техните продукти могат да се намерят в Ecru Shop на ул. Шести септември 26б.
Изпълнението е впечатляващо, а още по-впечатляващи са достъпните цени на кожените изделия. Повече можете да видите тук.
6. Планинските велосипеди на RAM bikes
Ако сте чели статията "Как да си изберем колело", навярно знаете, че едни най-яките колела за планинско колоездене в Европа се произвеждат у нас. Моделите на RAM може да се намерят във всички по-яки спортни магазини и не случайно: въпреки по-високата си цена, тези колела предлагат най-много екстри, имат доста качествени части и най-важното: могат да се произвеждат по поръчка, което е особено яко, независимо дали имате претенции към цвета, модела спорачки или гумите. Едно е сигурно: България може да се гордее, че у нас се произвеждат такива качествени колела.
7. Керамичните плочки Sharka tiles
Искате ли да си купите теракотени плочки, върху които са изобразени "шарки" или по-скоро елементи от българска шевица? Онлайн-магазинът на новосформираната компания Sharka tiles предлага дизайнерски плочки за баня и кухня, вдъхновени от българските етно-мотиви.
Визията на компанията, зад която е и името на Гергана Станкова, е да възстанови многовековната българска традиция в керамиката, като я съчетае с българския потенциал за производство на теракота и порцелан. Освен на сайта, теракотените плочки Шарка могат да бъдат разгледани и във фейсбук.
между другото, преди малко ми трябваше една информация и с удевление установих, че за V-ray няма страница на български език в Уикипидия?! А малко са нещата "Made in BG" дето наистина са повод за гордост.
Вчера видях в статията за велосипедите на големите автомобилни марки, това излезнало под логото на фиат500 и много ми заприлича на нашите балканчета, та се зачудих защо изчезна тази прекрасна българска марка... И после бързо си отговорих - по същата причина, поради която изчезнаха и другите...
>нормално е да се зачудиш ОК, зачуди се. Аз не виждам зачудване, не виждам аргументи, не виждам изброени причини да мислите така, вместо иначе. Това, което виждам, е пълна и безкомпромисна убеденост, че причината е точно някаква - "всичко е пари, копеле". Без каквато и да било база факти, които да сочат защо точно сте толкова дълбоко убедени. Единственото, което изглежда ви кара да мислите така, е убеждението, че "не мое да не е така", "това всеки го знае", "трябва да си ебаси залюхания наивник, да мислиш, че статията не е платена", "ще ти кажа защо, ама ти и без това го знаеш" и т.н. С което се изчерпват и отговорите ви към мен. А въпросите "защо това, вместо онова" просто добавят injury to insult. Нима не беше ти самата една от тези, които сочеха абсурдността на въпросите на анти-ДАНСwithme идиотите, които питаха защо сега/къде бяхте когато/кой ви плаща? Е, сега си в тяхната позиция. Морална относителност much?
>защо изчезна тази прекрасна българска марка... >И после бързо си отговорих - по същата причина, поради която изчезнаха и другите... Прав си - причината е същата. Тоест, че бяха пълен боклук. Няма как продукт на социализма да е нещо друго, освен посредствен, скалъпен, добутан с мъки до минималното ниво функционалност, защото този строй не дава на производители/изобретатели/инженери стимул да разработват продукти до максимума на способностите си. И не стига, че тези, които имат достатъчно вътрешна мотивация да го правят и без външен стимул, са пренебрежимо малко, а строят допълнително ги газеше, омаловажаваше и унищожаваше тази мотивация като или предварително ги обричаше на провал, или, в по-добрия случай, ги правеше обект на игнориране, непукизъм, присмех от страна на останалите. Щото те са будалите, дето бачкаха за оня, дето духа, докато всеки знае, че заплатата си тече дори и ако само си клатиш краката. Апропо, това отново се връзва прекрасно с темата за отношението на българина към наивния глупак, който се пъне повече, отколкото е нужно, и то заради някакви тъпи идеалистични цели. Будало, кво да го праим..
Bichkiiata, защото авторите на статията не живеят в България? Или защото тези, които не живеят в България, няма как да познават добри български марки? Ти изобщо правиш ли някакъв опит да помислиш над това, което пишеш, преди да цъкнеш бутона "Публикуване"? Поне за 5 секунди? "Защо го пиша това"? "Има ли смисъл"? "Какво искам да кажа"? "Как ще бъде прочетено от друг човек"? Ако да, според мен не личи.
Деовин, мен друго ме подразни. Принципно не обичам статии под надслов "И ний сме дали нещо на света", а тази ми прилича именно на такава. Показват ми ниско национално самочувствие, а това е един от най-големите проблеми на българската нация. Още по-голям проблем има, когато нещото, което ний сме дали на света, е - поне според мен - тотално маловажно. Съжалявам, обаче... Шапки, колела и плочки за баня. Не знам как да го обясня.
>според мен - тотално маловажно ОК. Имаш лично мнение. Всичко наред. Но даваш ли си сметка какъв ефект би могло да има така изразеното ти мнение върху читателите, за които тези неща не са маловажни? Сега направи един cost analysis и ми кажи дали споделянето на личното си виждане допринася за благоденствието на човечеството повече, отколкото му вреди. Но честно - тоест, като се опиташ да компенсираш поне отчасти онзи self-centered bias, който всеки от нас има, и който инстинктивно те кара да мислиш, че отговорът е "естествено, че да".
Bichkiiata, чудя се що за човек трябва да си, за да си способен хем да си настроен достатъчно негативно към мен, за да ме напсуваш като каруцар, хем после да се опитваш да влизаш в диалог с мен. Единственото, което ми идва на ум, е объркан. Много объркан. В контекста на това ми разсъждение, кажи ми - ако искаш да водиш диалог с мен, не ти ли се струва доста контрапродуктивно да създаваш такова впечатление? Какво искаш все пак - да ме псуваш или да говориш с мен нормално? Не, не може и двете. Апропо, според мен е признак за особено силно тесногръдие да оприличаваш огромни групи хора със себе си на базата на някакъв общ признак. От моя гледна точка това че ти и аз сме емигранти изобщо не означава, че имаме други общи черти. Нито това, че ти не познаваш български марки означава, че всеки друг емигрант (а защо не всеки друг човек с две уши - точно толкова достоверно би звучало?) не познава.
Мисля, че ако изразяването на мнението ми помогне за намаляването на статии от типа "И ний сме дали нещо на света", това би било положително. Реакцията ми беше подобна и когато заваляха хвалбите за участието на Захари Бахаров в "Игра на тронове" - и по почти същата причина. Този тип статии на мен, както казах, ми говорят за ниско национално самочувствие. За комплексарщина, тоест - все едно на всяка цена търсим с какво да се похвалим. (А това го казвам като човек, който днес цял ден е слушал българска музика, между другото. Просто да го споделя.)
>ако изразяването на мнението ми помогне за намаляването на статии от типа "И ний сме дали нещо на света", това би било положително От моя гледна точка това не би било положително. Статии от типа "И ний сме дали нещо на света" са изконно положителни за всички, освен за циници и нихилисти. Ако ги намалиш, правиш света по-добър за циници и нихилисти и по-лош за всички останали. Такъв свят е "по-добър" единствено ако ти самият си циник или нихилист. Такъв ли си? (не съдя, искрен въпрос е)
>преобладаващата част от коментиращите живеещеи в България не са съгласни Хайде, че игнорираш моето мнение относно RAM (какъвто съм ползвал ежедневно в продължение на 3 години) го разбирам - по някаква странна причина си предубеден относно местоживеенето ми. Но не ти хрумва да погледнеш, например, форумите на mtb-bg, където хората не само, че живеят в България (което явно е важно за теб), но и всъщност разбират от велосипеди? Тоест, струва ти се, че мнението на 5-6 случайни коментиращи относно велосипеди, от каквито не се интересуват, е по някакъв начин по-представително, отколкото това на хора, които всъщност ползват такива продукти? На какви други ментални салта и прочие циркаджийски номера си способен само и само да докажеш на себе си, че си прав?
Деовин, далеч не съм циник или нихилист - мисля, че за годините, в които ми четеш писанията тук, би трябвало да си разбрал това. Що се отнася до останалото - приеми го за въпрос на лично виждане. Лично аз бих - и съм го правил неведнъж - написал статия, възхваляваща някое българско произведение на изкуството. Но никога не съм и не бих го направил през призмата на "Егати, к`ви сме яки българите, че наште го направиха т`ва". Еле па ако "т`ва" е триминутна роличка на българин в щатски сериал, актьорските постижения на българка, живяла в САЩ от тригодишна, изобретенията на "българин", роден в Америка, или пък марка колела, плочки или шапки=
Дракон, все още съм объркан как точно съвместяваш вижданията, които казваш че изповядваш, с някои конкретни свои поведенчески прояви под формата на коментари, но ще го оставя да падне. Като за последно ще изясня, че според мен тук изобщо не говорим за някакво горделиво тупане в гърдите "булгар булгар" защото някакви наши сънародници били постигнали някакви успехи. От моя гледна точка говорим просто за едно топло усмихнато доволно усещане вътре в теб, което чуждият успех може да причини ако напълно устоиш на изкушението да включваш собствената си персона в неща, които всъщност нямат общо с теб. Говорим за обикновената спокойна радост, съпричастност, емпатия към щастието на другите, без нуждата да търсим общи признаци, чрез които да се навираме насила в него за да блестим в отразената светлина. А това е изцяло положително усещане, към което, за съжаление, много хора са болезнено алергични. Особено в България.
Това "Made in BG" в заглавието на статията - за мен поне - е напълно еквивалентно на "Булгар! Булгар!". Същото важи и за повтарянето колко са чудесни марките, произведени в България, по-натам. (Впрочем, много силно ще замоля статии, коментарите към които са отворени, да не бъдат редактирани.) Ако го нимаше "Made in BG" и разни изречения като това, което ще цитирам сега, картинката за мен щеше да е доста различна. Става дума за такива изречения: Вижте в галерията 7-те сравнително нови и качествени български марки, чиито продукти няма да се притеснявате да носите/ползвате/обличате или сложите у дома си. --- Разбира се, ако ги няма, картинката просто би изчезнала. Това е и основният проблем на статията, всъщност - единственият обединяващ признак между представените марки е това, че са български. Да бяха добавили и марка кренвирши тогава.
ОК, разбирам кое те дразни. Изглежда ми вероятно стилът на статията да е следствие от очакванията на авторите/редакторите й относно публиката, която ще я чете. Тоест, може би тонът не е спокоен, умерен, безпристрастен, а леко креслив именно защото се очаква читателите да са сходни. Въпрос на вкус. И все пак - независимо дали стилът ти допада на вкуса, според мен имаш известна свобода в избора дали да се издразниш или да интерпретираш посланието по начин, който да ти повлияе положително.