"Пешоооооооо, ела да видиш!"
Този вик огласява сутрешната тишина на летището в Цюрих, докато си пия кафето и чета току-що купената книга, изчаквайки повикването на пътниците за Мадрид. Все още подскачам от такива викове, когато не пътувам за София. Въпреки че те са навсякъде, по всяко време...
Знам какво си мислят вече някои от вас. Още един видял малко свят и вече се срамува, че е българин... или този сега на какъв се прави... Не, не, не...
Това "Пешооооо, ела да видиш" е хем често срещано при други народи, хем характерно българско.
Вземете италианците или испанците например... Ако пътуват по групи, на организирано пътуване, по-добре да не се оказвате наблизо... Ако сте чували вица за италианците и Ниагарския водопад, да знаете, че е съвсем верен - лично изпитано и проверено, с повече от двама италианци наоколо, водопадът не се чува...
Или пък французите. Вечно мърморещи, те обичат да недоволстват нещо на висок глас с убеждението, че не ги разбират, защото там, където са отишли говорят "чужбински" и на всичкото отгоре в различните страни говорят различен "чужбински". И понякога забравят, че има нещо, с което иначе доста се гордеят - франкофонията.
Така например преди години в автобуса от Пловдив за Смолян седнах пред две французойки, които с такива подробности си разказаха за интимните си занимания, че след като се наложи да отговоря на телефонно обаждане на приятел от Париж, в автобуса настана пълна тишина.
Или англичаните, които са два вида - аристокрация, която е искрено възмутена, че е попаднала в "тази варварска страна, където сигурно още плащат в пилета" (дочуто на остров Мадейра) или от "нося си картата от миналото лято от Париж, нито една улица не отговаря" (изречение, на което се смях поне час в Дакар) и хулигани, които са дошли в чужбина за секс, пиене и куп други неща...
Но нищо не може да се сравнява с този тип български пътуващ, чийто боен вик е "Пешооооооо, виж!".
Той има много за разказване. Дори да не е бил в Милано, той е чувал от един братовчед, дето има приятел, чийто брат веднъж в Милано така... или май беше в Рим... абе все тая, някъде в Жабария е.
Той пътува с компания и винаги е най-оправният в нея, защото веднъж е ходил до Солун с влак и два пъти с "Уезър" до Италия. И дава напътствия на придружаващото го простолюдие. "Това е Лудханза, тука дават ядене и пиене... ама не е на корем, щото са скръндзи... Тоя куфар е голям по принцип за качване в самолета, ма нема да го показваме и веднъж като го качим с малко бутане ще влезе...".
Той може и да е тя и в никакъв случай не е мнозинство сред пътуващите българи, но е представителна извадка и то запомняща се такава. Той задължително купува пиене от безмитната и скришом пие под седалката да не го види стюардесата. Сякаш е на екскурзия с класа... ееееех спомени...
Страх го е да не се мине и да не му направят проблем, затова внимателно оглежда всички стикери, лепенки и етикети по раницата на пътниците наоколо и ако забележи етикет, с който не разполага следва ръчкане на спътника с лакът, придружено от силен шепот "Виж бе, то'а каква лепенка има, да не ни върнат...", след кратка и оживена дискусия следва повикване към "то'а", най-често с "Е!, е!, извинете... Това къде го дават?" и посочване към въпросната лепенка, най-често остатък от предишен полет...
Веднъж на борда, ооооо, веднъж на борда...
Следва тупване на произволно място, понякога в бизнес класа "Жореее, ела тука бе, тука е по-широко, да не съм гламав да се бутам назад у теснотията, 200 евро съм им дал на тия, че-ти-ри-сто-тин марки!"... След любезна молба от екипажа да се премести, той се придвижва с мърморене по пътеката, докато стюардесата му посочва неговото място, с думите "Боже, доживех някаква чернилка да ми дава напътствия в живота"...
При всеки шум задължително се отбелязва, че "нашият така не скърца". А кацането е придружено от мърморене "Тоя как ни тресна". Средно 2 пъти на полет се споменава, че българските пилоти са най-добрите пилоти, а не като тия канадци... (е случва се той не е чул, че единия от тези канадци се е представил като капитан Иванов, но през това време на въпроса ябълков или портокалов сок бе зает да отговаря бира!).
И за да не останат никакви съмнения, той пътува с официален анцуг на националния отбор в цветовете на трикольора и голям надпис BULGARIA на гърба.
Това е новото "Булгар, булгар".
Благодарение на този екземпляр мога лесно да разпозная останалите българи наоколо. Всеки от тях е навел глава мълчаливо, старателно крие българската книга или списание, които чете и се надява никой наоколо да не направи връзка между него и създанието, издаващо звуците "Пешооооооо, ский тука какви маратонки има... Бе вие луди ли сте беееееее, как 500 евро беееее"... А още по-големият ужас е това създание да не разбере... Защото тогава с мечтите за спокоен полет, по времето на който ще поспя, е свършено...
А ако ви се наложи да слушате разказите на нашия човек малко по-дълго, няма как да не ви направи впечатление лекото противоречие в тях. Той задължително се е изръсил с маса пари за този полет, но малко по-късно няма как да не каже, че лети на голяма промоция, лети често, но в същото време казва, че редовно се мъчи с автобуси, добре, че му се е случило да види как пътуват белите хора... И през цялото време желанието за самохвалство и усещането за клетост са в яростна битка и ту едното надделява, ту другото.
А веднъж пристигнал, той е способен да покаже всичко, на което е способен. Като например как се пресичат 6 ленти на високоскоростен път на 50 метра от подлез или какво ще стане ако си изплюе дъвката от последния етаж на Айфеловата кула, придружено с бойния вик "Пешооооо, виж!".
Тъжно, но факт - все още има такива българи. Това си е част от нас - някои са прости, слабо образовани, и не сме виждали цивилизация. Първият досег с новото отприщва най-натуралните ни реакции. Все едно сме на полето...
Никога не съм разбирал подобни фейлетончета. Каква е идеята? Че авторчето е дръпнало толкова напред с "материала" интелектуално и културно, че се срамува да се нарече българин ли? Ами, Сашко, аз от 15 години живея в Испания, а 5 преди това бях в Италия. На такива италиански и испански изроди съм се натъквал, че бай Ганьо изглежда като жалък аматьор. Айде ходи си избивай комплексите на друго място.
Ами какв да кажа луда работа, а пак и се правим на много Велики ама се даржим като цигани в Чужбина. Има и свестни хора, ама Българщината = на Простотия.
Чобани и тарикати има навсякъде... В сравнение обаче с руснаци на път българинът е направо лорд Честърфийлд.
„Как да разпознаеш българин на път?“ Най-лесно – по миризмата, щото в статията е пропуснато обилното парфюмиране от мострите в магазините по летищата. „Нали е на муфта, пък и по две седмици мирише после, не като боклуците дето ги продават в България!“ – това съм го чувал от депутат…
Александър Николов плагиатства безбожно. Подобни мили родни картинки съм срещал преди 50 години във феилетоните на известния тогава Арт Бъкуълд за американци в чужбина. Още 50 и кусур години преди това има подобни описания от перата на Джон Рийд и Марк Туейн. Има и за Джон Бул. Сигурно има и от други нации, но на тях не мога да им чета литературата и се въздържам. И какво от това? Има ги, не е като да ги няма, но в никакъв случай не са мнозинство и не са единствени. Има предостатъчно кусури за изправяне вътре в страната, дайте да не се клепаме един друг как се излагаме пред чужденците. Бай Ганю в банята е писано преди 120 години. по-добре не може да се напише.
П.П. За пръв път цъкам плюс на бат Джанго.
+1 за Rowan Единственото по което мога да позная и то с точност ~80% (не е малко а?), че някой е българин е по миризмата на пот. Тежката, гранясала, българска смрад на потен бригадир...
На връщане от командировка в Швеция.С влак до Копенхаген, от там самолет до Мюнхен и прехвърляне в самолет за Букурещ.И двата полета са с Луфтханза. В самолета за Мюнхен само немци.Пълна тишина.Даже селяните с национални костюмчета с тиранти и пострижки като на фюрера са тихи, възпитани и културни.От метри чувам какво казва стюардесата.Разменяме по някоя дума със симпатичната пълничка немкиня седяща до мен.След като кацаме тя се изнася по пътеката и усмихнато ми пожелава приятен ден. Качваме се в самолета за Букурещ.Само румънци.Чудовищна е разликата в антропологията ако щете.Просто лицата на хората са като на неандерталци.Повечето са гастарбайтери работещи в Норвегия.Лицата на немците от първия самолет...ами друг човешки вид са просто.Съжалявам, но е така.И лицата на нашего брата българите са като на румънците. Самолетът се изкачва на съответната за дадения му коридор височина и се чува звуков сигнал - можем да отключим коланите, въпреки че се препоръчва да ги държим закопчани.Моментално след сигнала настъпва абсолютна вакханалия.Всички румънци откопчават коланите, скачат и почват да викат, да крещят, да се замерят с хартии и каквото им попадне...Стюардесите гледат с едва скрито презрение.Колегата ми, който седи няколко реда по-назад идва при мен и казва - "Добре дошли в Румъния". В самата Швеция не видях двама души да се скарат и да си повишат тон.Веднъж три седмици и веднъж две седмици, в производствено предприятие, в което се извършваше сериозна реорганизация и поводи за скандали и разправии колкото щете. Нямам чувството да са особено трудолюбиви, нито особено кадърни.И там има шепа способни, маса хора на средно равнище на компетентност и доволна бройка мързеливи или просто толкова можещи.Тази малка страна ( 9 млн. душии от тях 15 % имигранти ) произвежда всичко - от качествени стомани до автомобили, кораби и самолети.
Хайде стига превземки и глупости. В Швеция съм виждал да се бият дори. И какво като произвеждат коли? Горд съм, че съм Българин. Селският манталитет го има навсякъде (и в САЩ, и в Австрия, и в Швеция съм го виждал). Единствената разлика е в количеството. За няма и 5 седмици е абсурд да добиеш представа що за хора са шведите. Поживей сред тях и тогава обяснявай, че никой не повишава тон. Ела в нашата фирма, тук в София (софтуерна компания) и ще си възхитен колко тихо, спокойно е и колко са вежливи и любезни всички. Поживейте по-дълго в чужбина и тогава възхвалявайте Чужденците. Няма перфектна нация, навсякъде има добри и лоши хора. А на автора ще му кажа: "поспри се с превземките". По нашия край имаме израз: "и на теб след няколко дни гащите ти пожълтяват отзад".
Град Барселона например (както и Севиля също) не отдавна приеха нови разпоредби именно заради невъобразимия шум, свинщина и неприятни зрелища които правят туристите. А се съмнявам източно-европейските туристи там да са повече от 1-2% от целия поток. Всички са свине, но както казах, проблема е че ние миришем лошо
Този пример е подходящ за абсолютно всеки народ. Неможеш да кажеш българите сме такива, а англичаните (или някои други) иначе. Просто навсякъде има бай ганьовци това е истината няма как да сложеш всички под общ знаменател. Моя пример е от миналата година. Пътувахме със сръбска агенция от Белград до двете алпи (мисля, че така се превежда) във Франция. Ние бяхме около 20 човека българи от различни градове. Автобуса беше на два етажа, като ние бяхме на втория в началото. И при отиване и навръщане при нас нямаше едно боключе извън чантите, които бяха наредени на всяка седалка, докато сърбите бяха направили пълна кочина ... за викането по време на пътуването изобщо няма да обсъждам. Така, че слагането под общ знаменател на цял народ меко казано е глупаво.
Ха-ха-ха! Ами така си е!
Митко, човекът е дал примери (напр. французойките в рейса), не се хващай за дреболии. Прочети го пак!
Има два железни лафа: Пази боже, сляпо да прогледа. Кога стана циганин, кога ти почерне гъзо. Най-обичам да се обобщава, много приказки и на края - едно голямо нищо. Защото простака няма националност.