Made in BG на промоция

Освен ако не сте напълно откъснати от новините, вероятно сте дочули шумотевицата, която се вдигна през последните две седмици около проблемите на българските производители и големите търговски вериги у нас.

Оказа се, че последните (О, изненада!) предлагат нищожно количество български стоки на родния пазар. Малцината родни фермери, които имат "привилегията" да работят с тях, са принудени да правят такива отстъпки, че бизнесът им е на ръба на оцеляването, а потребителите, чиято покупателна способност върви стремглаво надолу, консумират все по-некачествена храна.

На този фон държавата в лицето на предишните 5-6 правителства всячески се стреми да улесни идването на най-разнообразни гигантски вериги супермаркети, милва ги по главите в очакване на спасителни инвестиции и се надява с тяхна помощ да нанесе съкрушителен удар на безработицата.

Вместо обаче да бутат щастливо пазарната количка на благоденствието, българите се оказва, че масово обедняват, а новооткритите работни места за касиерки са по-малко от закритите такива в селското стопанство.

Ситуацията изглежда се е нагнетила до краен предел и от "Произведено в България" надигнаха вой в печатни и електронни медии за бедственото си положение. Търговските вериги от своя страна изобщо не мислят да се поддават на натиска, ами са опънали огромни билбордове, с които да уверят клиентите си, че с много любов им подбират само най-доброто от страната и света.

Последните пък мигат на парцали в сиромашка немощ и хем се съгласяват с исканията на родния производител, хем броят стотинките от оскъдната си пенсийка или заплатка и в крайна сметка пак отиват в кварталния супер за олио на промоция.

И докато временното правителство се чуди как да подмине въпроса, а бившият министър на земеделието се е оплел в жици и бръмбари, моят приятел Веско не само е открил, ами и активно практикува решението на проблема - пазарува директно от производителя.

Тук е мястото да уточня, че както и повечето клиенти на големите вериги, Веско живее в голям град - София. Също като тях работи по 40 часа на седмица и заплатата, която получава, не е по-висока от тази на повечето хора.

Единственото, което го различава от тях, е малкото допълнително усилие, което е готов да направи, за да има в хладилника му нормална храна. Той просто отделя времето да отскочи до кварталния пазар, където всеки ден някаква женица, живееща в околностите на столицата, идва да продава произведените от нея сирене, мляко, зеленчуци и т.н.

Веско доказва, че за да пазаруваш "неиндустриална" храна в големия град не е нужно да ходиш в бутикови магазини с имена на небесни тела, където всичко е на завишени цени, а просто да се върнеш там, където всички пазарувахме до преди 15 години- кварталния пазар.

Дали млякото на лелката е пастьоризирано? Съмнявам се. Дали има разрешение от властите да продава? Не знам. Дали държавната хазна прибира пари от тази търговия? На кой му пука?

Кое е по-важно? Да си платим ДДС-то или да помогнем на един производител да оцелее? Да купуваме съмнително кисело мляко от поредния супермаркет или да си вземем истинско такова? Да подпомагаме чуждите вериги, изнасящи повече пари отколкото внасят, или родните фермери?

Благодарение на хора като Веско лелката от близкото село получава възможност да произвежда качествена храна и да се издържа от това, вместо да стане касиерка в супермаркет. Не са нужни никакви Стари планини, за да видиш че в сиренето няма палмово масло и за да знаеш, че никой не е пипал гените на домата. Нужно е просто малко доверие към човека, който сутрин дои крави и събира яйцата от кокошките. И бъдете сигурни, че кокошките са щастливи.

Не знам дали Веско мисли глобално, но определено действа локално и това дава резултат. Докато Столична община не се светне да организира фермерски пазари всеки уикенд и докато консуматорското обществото не осъзнае силата си и не започне да оказва натиск върху търговските вериги, аз не виждам по-добър начин да си осигурим качествена храна на нормални цени.