Урок по демокрация

Илюзията, че преходът от комунизъм към демокрация и пазарна икономика може да се прави чрез преустройване на комунистическата система на демократични начала без тя да се разрушава, беше главната причина за провала на целия преход.

Много хора смятат, че проблемите на България се дължат на 45-те години социализъм.
Това е следствие от мислене ограничено само в рамките на противопоставянето социализъм - капитализъм, като под капитализъм се разбират само западните страни.

Световната картина е по-друга

Грешката идва от това, че се смятаме или претендираме да сме развита страна, а всъщност по всички признаци клоним към страна от третия свят. За да няма недоразумения, ще уточня признаците на страна от третия свят

1. Относителна бедност и слаба икономика

2. Корупция и престъпност на почти всички нива

3. Заеми от МВФ* и С(А)Б* и наложени от тях приватизация и свободен пазар

4. Чуждестранни инвестиции (некомпенсирани)

5. Често но не задължително страната е задлъжняла към развитите страни

Тези признаци си ги имаме и ние, така че сме по-близо не до развита страна, а до страна от третия свят. Страните от третия свят са над 150 и измежду тях едва ли има 20, които са имали социализъм. Така че проблемите не идват от 45-те години социализъм, а от 20-те години "демокрация".

Третият свят е част от капиталистическата система, но по-време на социализма, а и сега, много от нас удобно го елиминират от своите разсъждения. Още повече, иска ни се да се смятаме за развита страна. Не за друго, а защото преди 20 години бяхме много по-развита страна.

Престъпността ни шокира, защото живяхме в общество практически без престъпност. Животът ни все още е по-добър от този в по-голямата част от страните от Третия свят, но ние се оплакваме много повече и го преживяваме много повече, защото знаем, че можем повече - именно поради 45-те години социализъм. Макар и да гледаме на Запад, претенциите ни, основателни или не, са базирани именно на успехите на социализма.

Да, от такива констатации боли, но докато не погледнем истината в очите, няма да мръднем и крачка напред. Истината е, че неудачният "преход" към пазарна икономика ни заби при страните от третия свят, а не солидното индустриално развитие през 45-те години социализъм. А удачността на тоя преход е до голяма степен предопределена.

Разпадът на социализма се разгледа като утвърждаване на капитализма. Това има негативно, антисоциално влияние върху правилата на капиталистическата система, което води до нарастване на съотношението бедни/богати, т.е. нарастване на броя бедни спрямо броя богати. В самите бивши социалистически страни за това способства и насилственият морален упадък от преминаването от по-етична система - социализма (социализма не е диктатура!) към по-неетична - капитализма.

Тука трябва да изясним нещо важно!

В края на осемдесетте години банкрутира не българският народ, който беше обикновена работна сила, а номенклатурата, която не изпълняваше ефективно ролята си на предприемач. Съответно трябваше да се обяви фалит на номенклатурата, а не на народа.

Октомврийската революция 1917 г., Деветосептемврийската 1944 г. и всички други революции от този тип са буржоазни по своя характер, обществото, което възниква в резултат от тези революции е държавен капитализъм, а държавната собственост в тези общества е групова, а не "обществена" собственост - собственик на средствата за производство е номенклатурата, а не "народът".

Така нареченият "социализъм" (държавен капитализъм) е успешна форма на генезис на капитализма в България, имаща своята възходяща и след 1975 г. низходяща фаза.

Така че разни антикомунисти да не се изказват неподготвени, защото комунизъм може да съществува само в празните им глави.

До 1989-та година формата на управление в България беше държавен капитализъм, управляван от крадлива номенклатура. Това, че се наричали комунисти, не ги прави такива.

Стратегията на ценовите шокове през 90-те години на ХХ век в България е форма на брутален грабеж на националното богатство и на спестяванията на населението. Тя е възможно най-лошият вариант на социална трансформация. Най-облагодетелствани от нея са членовете на бившата номенклатура на БКП.

I. Движението на финансовите потоци, чрез което се осъществи грабежът (концентрация и централизация на индивидуалните капитали) в продължение на 20 години е по следната верига:

1. Спестявания на населението се акумулират в държавните банки. 2. Оттам има два варианта: а) директно от банките отиват като кредити на "наши хора"; б) от държавните банки отиват в държавните предприятия и от тях към фирми на "наши хора" на изхода и входа на предприятията. 3. След три години се прави ценови шок (1991, 1994, 1997 г.), чрез който се обезценяват задълженията на "нашите хора" към предприятията, на предприятията към банките и на банките към вложилите в тях парите си български граждани.

След като изяснихме тези важни неща продължаваме напред.

Да изясним какво означава номенклатура

По принцип номенклатурата не е някакво хомогенно цяло. Дели се, общо взето, на три основни относително обособени клана. Всеки един от тях има своето значение за съществуването на системата като цяло. Всеки един от тях има различни властови ресурси.

Първият клан е този на партийната номенклатура. Кланът на Партийците. Той отговаря за политическата и обществена власт на системата. Неговият властови ресурс е професионалният партиен апарат, като гарант за единството на обществото.

Вторият клан е номенклатурата на спецслужбите и армията. Кланът на Пазителите. Той естествено се грижи за сигурността на системата.

Третият клан е производствената номенклатура - шефовете на предприятията, основно тези, които не са в пряко подчинение на военните. Този клан отговаря за производството.

Анализът от тяхната гледна точка показва, че слабото звено на системата е най-консервативната негова част - партийната номенклатура. Като лице и публични лидери на цялата система Партийците са най-податливи на корупция - без тяхната благословия нищо не става. Те колят и те бесят. Всички останали се съобразяват с тях. Който не се подчинява е заплашен от силово отстраняване.

Всеки от тях пази гърба на другия и не допуска каквато и да заплаха от спиране на корупцията, която храни целия клан. Така корупцията в клана на Партийците се идентифицира като основен източник на неволите на системата.
Добре е да се помни, че всичко това изглежда така в очите на Пазителите. Самите те са относително незасегнати от корупцията - затвореността на клана допринася за това. В същото време, макар и основен за всяко общество, Кланът на Производителите не може да се намеси, тъй като винаги до този момент нещата в държавата се решават от Партийците и Пазителите.

Шефовете на предприятията и отрасловите министерства се назначават от Партийците, с одобрението на Пазителите и пряко зависят от тях. Срещу своето послушание те получават едно добро място в обществото и най-вече възможност да получават облаги в рамките предприятието в което те колят и бесят . Можем да се спасим като общество само ако се отвържем от това наше минало.

Какво се случи след 1989 г.?

Същата тази номенклатура създаде партии, движения и какви ли още не секти и сдружения, които ни заливаха с обещания за демокрация и светло бъдеще, а в същото време разграбиха по най-долен начин създаваното с поколения къртовски труд от народа. Без даже да са си мръднали пръста и да са дали 1 лев за това. Това било демокрацията по разбиранията на бившите настоящи другари.

Какво следва в условията на капитализъм,който другарите превърнаха във феодализъм. Да, защото във момента ние живеем във феодално общество базирано на корпоративни интереси.

В условията на свободен пазар страни като България имат почти нулеви шансове да се борят за оцеляване. Тяхната монетарна политика се определя изцяло от западните страни. Западните страни обаче не смятат проблемите на другите страни за своя собствена грижа, въпреки че тъкмо те са направили и до голяма степен принудили останалите страни към зависимост.

Благодарение на наложените практики на свободен пазар, кризата навлиза в целия свят. Спасяването обаче е достъпно само за развитите страни тъй като в техни ръце е контролът на валутите, към които останалите се привързват. Така за нас има само криза, но не и облекчения.

Съдбата на България, Русия, Румъния или дори Гърция е по-бавно или по-бързо обедняване. И бъдете сигурни, икономическата криза ще се използва и вече се използва от бизнеса (богатите) за притискане на хората и прокарване на мерки, които ще влошат още повече състоянието на населението.

Икономическият неолиберализъм е идеология и догматика на банки и корпорации. Те плащат за развиването му и за разпространяването му, независимо до какви абсурди води. Затова от правилната схема на капиталистическата система е изтрита негативната роля на печалбата, въпреки че очевидно се знае. Неолиберализмът е идеологическо оръжие на бизнеса срещу човечеството. При това класово оръжие.

И тука да попитам къде ви е демокрацията?

На България не са й нужни политици, а държавник, който да обедини разпокъсания народ и да го поведе като едно цяло.

Има един афоризъм, който отговаря директно на въпроса каква е разликата между политика и държавника? И неговият категоричен отговор е: "Политикът мисли за следващите избори, държавникът - за следващите поколения!"