Личностното битие на Червената шапчица било географски ситуирано в близост до екосистема, богата на флора и фауна, насред която се намирала застроена площ на нейна баба по права съребрена майчина линия.
Поради силно развито чувство на сантиментална привързаност към баба й, генерирано през ранните години от екзистенциалното оформяне на личността на Червената шапчица, същата предприела решителна крачка към преодоляване на фундаменталния си страх от Непознатото и дислоцирала тялото си в посока местообитанието на скъпата родственица.
По пътя си, минавайки през страхогенериращ горист ареал, Червената шапчица се срещнала с Вълка. Той бил биологичен субект, намиращ се в етап на психологическо развитие, в който първосигналните поведенчески характеристики били доминатни в социалните изяви на неговата личност.
Това обуславяло известен, както психологически, така и чисто физиологически риск, от реализирането на активно вербално общуване между двата диаметрално противоположни полово, видово и социално- класово субекта.
Но контактът - визуален и вербален - бил съдбовно и в крайна сметка- сценарно неизбежен, и се реализирал. Причинно-следствените резултати и отражения върху моментния психологически статус на субектите не закъснял.
Червената шапчица преминала през силно емоционално изживяване, протичащо в плавно преливащи се етапни състояния на агресия, регресия и ресигнация, с обща линия на подсъзнателна фрустрационна мотивация.
Това била типично женска линия на защитно-механизмено поведение, издаващо общото неустойчиво емоционално състояние на личността, намираща се в състояние на ранен психологически генезис.
Вълкът, от своя страна, развил типично мъжка сексуално контекстуална реакция, насочена изцяло към анатомичните компоненти на Червената шапчица и изразяваща се чрез повече метафорични, отколкото буквални закани, че ще я изяде.
Така приключил първият етап от развитието на отношенията между Червената шапчица и Вълка, който поставен на база за сравнение със следващия етап, може да се определи като идеалистичен, дори духовен.
Защото следващият етап от развитието на отношенията им е чисто физиологически, консумативен, изключващ всякаква изява на духа като психологическа субстанция. Това е етапът, в който Вълкът с прагматично рационален подход на хищник, стратегически се възползва от сантименталната обремененост на Червената шапчица спрямо баба й, за да подмени автентичността на реалността с виртуална такава. Виртуална реалност, която ловко спекулира с инфантилния сантиментализъм на Червената шапчица при срещата с Вълка, преоблечен като болната й баба.
Така Вълкът изяжда не просто буквално, а метафорично Червената шапчица, с което реализира превъзходството на своята, макар и жестока, но прагматично трезва житейска стратегия, използваща симулативното поведение като ефективно средство за оцеляване.
Накрая обаче се появява Ловецът, който намира Вълка в безпомощно състояние на емоционално опиянение от постигнатия консуматорски успех. Точно това води до краха на Вълка като екзистенциален архетип и до катарзисно пречистващото завръщане на Червената шапчица към живота...
И един въпрос към теб, преди да се връщам към работата си: като си осъзнал това, кажи ми каква е според теб "връзката между съзнанието и физическото"?
Коя съм,нещата ти звучат тъпо щото са нахвърляни по максимално грозен начин.Темата е толкова обширна и има толкова вариации,че няма да ми стигнат два месеца сигурно да се обоснова.Не знам какво наричаш източници.Моите разбирания са формирани от колеги индийци,това което са ме учили и са ми обяснявали.А инак не знам къде се буташ между шамарите щом връзката между духа и тялото ти се струва смешна.Тялото не може да съществува без духа.Ти по-скоро клониш към хиндуизма който проповядва душата като отделно,самостоятелно съществуване.
Бен, има индийци разни И при нас идват едни колеги, ама нещо не ги виждам да са много религиозни и настроени да мислят по тези въпроси. Източници би трябвло да са книгите, оставени от големи учители. А инак не знам къде се буташ между шамарите щом връзката между духа и тялото ти се струва смешна.Тялото не може да съществува без духа.Ти по-скоро клониш към хиндуизма който проповядва душата като отделно,самостоятелно съществуване. ------------------------------------------------------------------------------------------------------------------ Не казвам, че е смешна, а трактовката в текста, който написа ме развесели. А за хиндуизма, ами то и будизма казва, че след смъртта душата не изчезва, а продължава да съществува. Физическото съществуване е свързано състояние на душата. Във всичките тези учения душата е първичното...
Сори, че се намесвам... Ама да си изокам, дет са вика... Та, аз съм го измислила...Нема кво да четем, да се лишавам та се издигам духовно. Ша са клонирам! Клонирането също е възможност за вечен живот, чрез безкрайно прераждане на физическата същност на духовно различни индивиди...
Коя съм,на различни вълни сме с тебе.Душата се преражда.Не продължава да живее някъде си там в нищото. Начи като поживееш в кабина два на два с едно типченце дето е наредило икони на неам си кви богове навсякъде и сутрин в пет те събужда с молитви и се маже с некви червени работи -искаш не искаш ти става интересно аджеба за кво се бори.Всъщност тоя беше некъв депресар.Любимия му бог беше бога на самоубийството.Тия индийци имат толкова богове,че направо не е истина.
Върви си Червената Шапчица през гората на път към баба си. Жега... Слънцето прежуря, а в кошничката си тя носи бутилка винце... Решава да утоли жаждата си, трясва шишето на екс, пада и заспива до пътеката. Минава по пътеката една крава, вижда капчиците пот по лицето на Червената Шапчица и си казва: "Горещо му е на детето. Умира от жажда. Я да го напоя - добро дело да сторя." Поднася вимето си към лицето на Червената Шапчица, а тя в просъница изломотва: - Ой, ой, момчета, милички! Не всички заедно, не всички заедно!
Стрeмежът към съвършенството на душата, разума или съзнанието е достигането на Нирвана. Безоблачния хоризонт на мечтите на всяко живо и неживо творение. Дали Нирваната ни лишава от желанието? Не мисля, нирваната е състояние на Желанието. Самият Буда бидейки Отшелник не можа да постигне Нирвана. Кармата не е съдба Бен. Кармата е това което е описала Коя съм??? Една връзка с обграждащия ни свят. И всичките последствия от това се наричат Карма. Кармата е извън времето, тя е и душевно, и духовно, и материално творение. Дали моя Кико( пискливия папагал) има Майа като моята? Дали света му летейки до Чайна Таун е същия, като моя , когато отивам там??? Нирвана и Майа са индивидуални реалности. Точно затова Тея няма 50/50 защото са индивидуални. Пътувайки от едно място до друго, от един ден до друг, от една съдба до друга, пътят е винаги различен. Винаги индивидуален. Различен , не означава егоцентричен( Деовин). Надявам се съм била полезна ако не на вас , поне на мене си?! Потник, папагалът ми Кико го задомихме. Има си Папагалка Шишам. И съдбата му се промени, ще става щастлив татко. Надявам се в следващия си живот да не е кармично обременен с мене.
Петраметра = еднажена = империал = ампели куку = тичавона = бягащия вълк = потник = още знайни и незнайни и недозапомнени стари и новоизлюпени превъплъщения...
Петранке-е-е-е! Каква Нова година те прехванала и тебе, та още не те пуска!? А, вярно, китайска ще да е, от онези - евтинките...
.. на паяк окончателно й се разлопаа дъските и това е добре така.
Чакам квалификация от следващия.
Обратното стайкче. Нищо смешничко не намерих. Що питаш?
Така или иначе всички пътища водят до Рим , или не точно там Мен не ме напуска чувството , че не само не съм от тук , но и съм за малко.И това е , както биха казали някои , добре така. Освен че , всичко е добре , когато свършва добре! А до тогава , времето е изцяло в наши ръце и напълно по възможностите на всеки , ако е на лице копнежа и чувството за красота ... както и разбирането на явлението парадокс + баланс=живот в любовта.... Обаче , първо трябва да се излезе от ада.После да свикнеш да го правиш всеки миг , да се пребориш със скуката , страха и отчаянието. Трудно е да се говори за това и още по - нелепо - да се дават "рецепти". Всеки има път и на никого не ще му се размине , в това съм сигурна. Когато вървиш по него т.нар. "карма" се изпълнява "забързано" , умееш да познаваш подсказките , с които е пълно ... и усещането е неописуемо. Тези дни имах много поводи за радост: - българите не се втурнаха да гласуват слепешката на измисленият референдум , дори се осмеляват да протестират с/у грабителството на енерго - разпределителните дружества -във форума се заговори и за по- интересни и най - вече общочовешки теми -(лично е) -върна се петраметра Честита Нова!Стига дракони , идва време да се прояви мъдростта на змията Но , както знаеш , това са само архетипи - нещо като думите Специално за всички будисти: http://www.youtube.com/watch?v=vr0NBPRMe2E
Метеоре, специално за тебе поздрав: http://www.youtube.com/watch?v=C87WJjQKLNI Ампели, стига с тия пирамиди, тия фарони, тия кинефи, бре? Пали БМВ-то, вземи най русата, най чернокосата или дори с кестенява коса, необвързана с проблеми житейски, девойка и към Калкута, оттам към гроба на Буда. Едно от 4 рите свети места на Будистите. ПС: А и скаручката ще си добре дошъл!
"Лудколю, поради що си мислиш, че източните философии са нещо замряло и закостеняло, нещо изкуствено изящно като порцелановата чинийка, която даваш за сравнение?" Ами защото са такива. И то по много проста причина - всички те прославят и утвърждават миналото, предците и златното старо време. Големият мерак на цялата китайска политическа и социална философия е Чун Куо - десетхилядигодишното царство, в което историята е спряла. Не случайно китайците се кълнат на интересни времена. Нирваната също е такова състояние - откъсване от времето и застиване във всемира. Това не означава, че тези философии не работя,т като път към себепознанието. Напротив - те могат да се разглеждат като един вид духовна гимнастика, с която постигаш някакво базово ниво на духовна кондиция. Но, хората са различни - това което е било добро за един индус преди пет хиляди години, който е нямал гащи на задника си, не може да бъде добро за един съвременен човек. Човекът тогава е бил съзерцател, сега е създател - няма как да се себепознават по един и същ начин.