След като поживях повече от десет години в чужбина, от които 6-7 в Ню Йорк, нерядко са ме питали: "Защо съм се върнал? Кое ме е привлякло в Родината?"
Реших да седна и да напиша отговора, защото не е съвсем кратък и лесноразбираем. По-скоро е провокация, тема за размисъл, както и повечето отговори на нееднозначни въпроси.
Върнах се по шест причини. Първата е, защото почувствах нужда, че искам да живея в България. Останалите пет нямат значение. Отговорът на въпроса дали да го направя си го дадох интуитивно, както и на всички важни за мен въпроси.
По-долу ще се опитам да ви кажа какво ми подсказа интуицията и подсъзнанието, както и на какво ме наведоха опитът и размислите. В началото съм изложил субективните причини, а после съм опитал да обясня обективните такива.
Субективни причини
Най-важното за мен е, че България е мястото, където знам, че искам да остарея, а аз вече минах 40-те. Тук са ми близки хората. Тук природата, народопсихологията, храната, веселбите, даже и петната по покривките са ми хубави. Лъскавите материални неща не са били магнит за мен и аз не съм им отдавал голямо значение било то тук или в чужбина.
У нас се чувствам добре. Чувствам се цялостен, полезен на себе си и на обществото. Познавам в много по-голяма дълбочина причините и се опитвам да осмисля следствията и резултатите. Хуморът ми е свойски и тъгата на хората - разбираема.
Не на последно място идва и фактът, че децата ми пораснаха и вероятността да живеят в България е нищожна, но при условие, че вече учат в Европа и са чиста порода граждани на света, вероятността да са в Ню Йорк също е непредвидима. При това обстоятелство няма какво толкова да задържи мен и жена ми там. Сърцата и на двама ни са тук.
Опит за обективно осмисляне
България е място с добър потенциал. Въпреки демографската криза и тази на образоваността тук тепърва ще се случват големи промени, за които в очакване е настръхнал целият западен свят.
Нека вземем за пример образователната система. Задавали ли сте си въпроса в каква дълбочина трябва да се промени тя и как би станало?
Нека започнем от най-малките ни граждани, при които забавата и технологиите крещят да бъдат вкарани в учебния процес. Това даже не е и трудно, примери и модели много. Най-трудното е да убедим и премоделираме преподавателите. Те си имат стереотипи и по-голямата част не са отворени към промяна. Тя ги плаши и притеснява и това е разбираемо. Звучи нормално и естествено, нали?
Но нека не си мислим, че в Англия или САЩ учителите са най-напредничавите и иновативни хора, които дерзаят и предизвикват събитията. Ни най-малко е така, поне в държавните училища, сиреч в образователната им система. Е, даваме ли си сметка как би се променила една система там, при наличието на добре организирани синдикати и що-годе задоволени учители.
Как биха се навили на радикална промяна деканите на 300- годишните им университети с безспорен принос и успехи в науката и образованието... до сега? Как биха се наложили компютрите, като основно обучително средство в толкова многолюдна система? И нека не си мислим, че само нашите цигани са неграмотни, и че само тук ще срещнем проблеми с внедряването им!
Имам познати, които са учители в Бронкс. Те и колегите им трябва да знаят добре испански по понятни причини, което обаче не намалява издевателствата върху децата по домовете им, и от съучениците им.
С почуда разбрах, че им назначили човек, който да обикаля по къщите, когато имат проблем с определено дете. Оказало се, че много от родителите не отговарят на бележките им, просто защото не могат да четат и пишат... Давам този пример за да развенчая за пореден път мита, че сме уникални и много надарени или пък много ощетени от съдбата българска. Зависи кой го твърди и дали е на маса или в интернет форум, но и в двата случая не сме много.
Спомняте ли си наредбата за забрана на вредните храни за продажба в училищата. У нас тя бе вкарана относително бързо, след като се появи като идея. В САЩ им отне години. Ами там само семейната фирма Little Debbie, която произвежда и продава евтини и съответно неполезни сладкиши има $4 млрд. оборот. Нали ви е ясно, че и те имат близки политици, и те наемат лобисти. Да не би ние да сме ги измислили тия неща?
Та, да се върна на въпроса. Тук радикалните промени, макар и трудни, са възможни в обозримо бъдеще. В развитите западни общества хората смятат, че нямат нужда от радикални промени или поне няма такава нагласа сред масите, макар и да има сигнали за обратното.
Хората имаме интуиция и се придържаме към сигурното. Западните държави с по-стар капитализъм или поне пазарна икономика имат създадена голяма инерция във времето. При нас последната радикална промяна беше преди 20-тина години, а в рамките на последните 130-140 г. се е случвало три пъти да променяме коренно порядките и приоритетите на обществото ни.
Боксуващи и зле функциониращи са както образователната система и здравеопазването, така и начинът на управлението и консумиране на властта от политическата класа.
За да не ставам многословен, ще задам следния въпрос: Смятате ли, че нуждата от радикална промяна ще затихне или пък статуквото на запад ще отслаби позиции?
Накрая само ще кажа, че тук се случват неща и то по-бързо отколкото на много други места, макар че бихме искали да е светкавично. По отношение на инфраструктурата например, големият проект дори за САЩ "The Big Dig" стана два пъти по-бавно и излезе три пъти по-скъпо от първоначално заложените критерии.
Линията на метрото на Второ авеню в Манхатън започнаха да я строят през 2003 г. и пусковият срок е 2025 г. при дължина 12-13 км. Няма и не мога да разсъждавам колко струва и дали се правят далавери. Помислете за неудобствата за гражданите, за шума, мръсотията и задръстванията.
Не сме уникални, повярвайте ми! Колкото и неуспокоително да звучи, факт е, че при нас нещата се случват и ние се учим да правим това все по-добре и по-добре. Тук хората все повече пътуват, работят навън и за сега предимно носят обратно пари и позитивен пример. Все още са малко тези, които хитреят по западному, но то и не става... засега.
Тук все още не е трудно да различиш лошите от добрите, полезното от вредното.
На запад е все по-трудно: Уж институции, уж корпорации, а отчетливо и безнаказано работят против добруването на обществото, въпреки фалшивия имидж, който създават. И краят не се вижда.
Светът има нужда от радикални промени и ние сме по-готови да ги осъществим. В това съм твърдо убеден!
Българи - ГЛУПАЦИ!!! не рзбрахте ли че който плаща данъци на тази държава трябва да бъде осъден на 20 години за финасиране на Мафията!!!
Злобарчета дребни, дето много се радвате че сте "успели" в уредения запад, ако ги няма такива като Даниел или Чочо тази държава до 30 години максимум няма да я има, точно заради такива като вас дето "не са избягали" ами просто са отишли "да се реализират".
Хареса ми оптимизма на автора, макар и аз да не го споделям. Дано човека е прав и не се окаже, че е направил огромна грешка, като се е върнал. Дано.
И аз като автора се върнах в България и споделям неговите размисли. Но мога и да ги резюмирам накратко с онзи виц: Едно червейче като го извел татко му червей от бунището и почнало да се възхищава. - Тате тате, колко е хубаво тук - тревата, цветята, звездите и всичко друго, а ние защо сме се заровили в тези лайна ? - Ами родина сине, родина ... Е това е положението. Може и да е смешно но е самата истина. Колкото и да е гадно си ни е родина и ни е хубаво тук. Особено като е в чужбина човек - тогава усеща колко много ценни неща има в България.
Чудя се какво са се "разлаяли" някой хора!Това са материали ,които са си ХУДОЖЕСТВЕНА измислица.Пише се по актуална тема с цел провокиране на интерес.Все пак рейтинга продава.Относно темата емиграция искам да кажа , че това кой къде ще живее е личен избор!Не знам какво ни се съобщават разни такива доводи в стил Е.Димитров "колко нощи аз не спах да се върна".България бе изобразена като кенеф от един чешки художник и той не е далеч от истината.Омръзнало ми е от някакви софиянци , които плюят сънародниците си.Наричат ги селяци , селтаци ,цървули ..........защо?Защото в скапаната България само в София има добре заплатена работа , а всички искат хубав живот и поемат натам.Още през 1989 анализ на американския икономист Ричард Ран показва , че т.н ни "икономика" може да храни 5 милиона население.Другите трябва да направят вътрешна или външна миграция.Това е трудно решение и се предпочита преместването в големият град.Какво следва? На скапания шопляк започват да му пречат колегите ,които могат повече и се издигат в професията.Ама да се маха тоя СЕЛТАК от Враца , Монтана , Нови Пазар , да ходи да гледа прасета.Хубавият живот е за нас СОФИЯНЦИТЕ.Вие селтаци нямате право на достоен живот, какво като имате качества и имате ОБРАЗОВАНИЕ и опит-селяци сте!Имам много приятели,роднини ,и познати в чужбина и никой не е заминал от хубаво, но и никой не спи под моста или да умира от глад.Сестра ми живее в САЩ и сме си приказвали , че там няма СОФИЯНЦИ все са от малки градове емигрантите.От София са разни богаташки деца пратени да учат там и забравили да се върнат.И смешното ,е че там също има деление на емигрантите на СФ и останалата България.В България няма достоен живот .Не може да си позволиш елементарни неща като: жилище , кола , да си посрещаш разходите без притеснения.В САЩ никой не мисли "колко ли ще ми е тока" .Искаш кола ...имаш я.Живее се на наем спокойно , една крушка да ти изгори и си има човек да я сменя.Така , че ако обичат разни разбирачи да не ни обясняват кое какво е.Не бях излизал в чужбина до 30 г възраст и първото място където попаднах бе Париж ...е бях поразен от култура , чистота, ред , от архитектурата на летището ..същото летище , на което царица Костадинка джобела французите и като я хванали КЛЕКНАЛА И СЕ ИЗСРАЛА за да може в суматохата да хвърли парите ,които е откраднала.Горедеете ли се още?Горди българи щастливи в България.В САЩ никой не смее да паркира пред къщата ти, кучето ти да олае котката на съседа и имаш проблем с полицията, няма панаири джангъри и някакви хора които псукат по цели нощи чалга на съседите си.Никой не си мята боклука от 8 етаж.Няма да ти изчезне нещо като например колелото на детето от входа или бебешката количка.Отиват хората на почивка и поръчаният лаптоп седи пред входната врата никой не пипа.Движение по улиците- няма свирни , псувни ...майка ти селска ....пернишки боклук , варненски селянин ,пловдивски цървул ....няма такива неща.Хора живеещи в 9 милионен град изпитват ужас от джигитите в София и не могат да се справят с карането в родни условия.Мога още да пиша ,но спирам.А да цените ....не знам защо в най-бедната държава са най-високите цени в Европа.Ами живеем в мафиотска държава.Губернатора на Невада бе казал че разликата между БГ и САЩ е че там в момента няколко сенатори и губернатори са в затвора , а тук никога няма да се случи това ...никогааа.
Напоследък доста завърнали се ни занимават с душевните си терзания и латентния си патриотизъм. Как само любовта към Родината им е помагала да понасят безрадостната си орис. Е, наистина, там е уж красиво, уж уредено...Но мисълта за родния край? Нито за миг те не се освобождават от давещата ги мъка(болка, тъга) по бащината ни земя(свидната ни татковина) Като дървояд ги дълбае тази мъка.... Чочков, защо никой не казва, какво е правил в тая пуста чужбина? В твоя случай това са 10 години, не малко време. Иначе глаголът "дерзая" много ми харесва, някак си американски звучи.
Благодаря още веднъж на всички за коментарите! Не ги деля на негативни или позитивни, самият аз не се определям като позитивно мислещ. По-скоро съм релативно мислещ. Целта на този текст беше да провокирам различни мнения и мисля, че се получи. По отношение на дискусията бих искал да кажа, че зачитам всяко мнение. България не е универсална хубост и такова място няма, иначе щеше да е много пренаселено и на някой пак нямаше да му хареса  България е място, което харесва на мен и мисля, че ясно съм го написал. В Ню Йорк също много ми харесва, просто за мен съм решил, че тук е по-добре. Живял съм и на други места по света и там ми харесваше… Надявам се да съм заразил с тази философия повече хора, независимо къде са и в каква ситуация. Пак да кажа: Светът е това, което са нашите възприятия за него. Решиш ли, че тук или там е гадно, неминуемо става гадно… не за всички. За теб, обаче е сигурно. По отношение на любопитните към моята особа, имам сайт и там си пише що за човек съм. Доколко съм успял в очите на другите не ми е особено интересно. Тя и Уйтни уж беше успяла, но приключи с успеха по лице във ваната и с разпилян кокаин по пода колкото за цял Люлин за петък вечер. Успехът е относителна работа, но винаги е тук и сега и е строго индивидуален. Наслаждавайте се!
колко си прав 4о4ко, знаеш ли? дааааа, само една причина ни стига и тя е: ТУК се чувстваме добре. защо да си кривим душата, това е голата истина. който не се 4увства тук добре- прав му път навън, свят широк, но всъщност той света е едно голямо село!
Бай дъ уей, дъщеря ти ме зарежда страхотно с последната си песен с Миро и Крисо
Не ми е дъщеря, но сме кумове на майка и и баща и. А името е взаймствано от моята Дивна, но тя е в Манхатан. Бай дъ Уей ще предам...10Х
Не знам дали това е целта, но ми се стори оптимистично! Поздрави, авторе! Субективните причини.....ми харесаха - за това и аз все още съм тук. Обективните: "Уж институции, уж корпорации, а отчетливо и безнаказано работят против добруването на обществото, въпреки фалшивия имидж, който създават"-също много добре казано.
Освен оптимизма, на мен ми хареса и факта, че автора не се стреми да ни убеждава в нещо. Просто споделя с нас своята гледна точка и своята истина. За съжаление повечето хора гледат навън.
Ти си се върнал от щатите човеко ; айде отскочи до Антверпен (или което и да е място лишено от Хълк Хоган, Бритни Спиърс, Макдоналдс, КокаКола, Кетчуп и тн.) пък да видиме дали ще се върнеш
Според мен със сигурност не е удачно сравнението БГ - САЩ за каквото и да било. Но която и държава да вземем оцеляването и борбата за място смятам, че ще са еднакво трудни. Никаде не можеш да успееш с минимални усилия.
Много ми беше интересно да проследя коментарите под тази статийка, в т.ч. и репликите на автора. Направи ми впечатление, че голяма част от онези, които адмирират неговото решение да се завърне в България, са доста агресивни и нетолерантни към тези, които са на противоположно мнение. Лепяха се епитети от типа "злобари", "комплексари", "завистници" и т.н., при това в стил, доста напомнящ стила на Волен Сидеров. И разбира се, дежурните изригвания от типа "Добре дошъл в България, където всички са злобни, завистливи и т.н...". Хем сме патриоти, хем "ние българите сме най-гадни, злобни и завистливи". Аз лично не виждам за какво може да му се завижда на този човечец, но това си е мое мнение. Самият автор, уж решил да потърси "различните гледни точки", също се опитва да иронизира и да неглижира онези, които не му ръкопляскат за "великата постъпка". Както и очаквах де. И все пак, не виждам кое му е великото на това да се завърнеш в България. Все едно тука е някаква кочина и завръщането е равносилно на това да отидеш на война. Познавам много хора, които са се завърнали, но не се бият в гърдите и не търсят възхищение от страна на останалите. Някои от тях останаха, други се върнаха обратно. Въпрос на избор, възможности, социална среда....