Тези дни в две-три медии беше гръмко анонсирана новината "Германия узаконява инцеста" и "Брюксел ни налага кръвосмешението". Естествено, потече лавина от коментари, изпълнени с възмущение и критики срещу "еврогейщината", разнесоха се фалшиво потресени възгласи: "това ли са ценностите на Европа", припомниха се хомосексуалните бракове и Кончита Вурст , злорадо се обсъди провалът на либералните общества, а лайтмотивът беше вече до болка познат:
ЕС само ни вреди, европейците нямат никакъв морал и са залязваща цивилизация, Содом и Гомор!
После се оказа, че за узаконяване не може да става и дума. Някакъв етичен съвет разглеждал конкретен случай и то отпреди 15 години за двойка, която встъпила в брак и се сдобила с 4 деца, без да знае, че всъщност са брат и сестра, тъй като и двамата са отглеждани в приемни семейства.
Мъжът влиза в затвора, социалните отнемат децата от майката, дебатът тече на тема нужно ли е инцестът на бъде криминално преследван, при положение че е социално неприемлив и е морално табу. Съдът отхвърля становището на етичния съвет, Ангела Меркел се изказва нещо против, инцестът си остава престъпление в Наказателния кодекс и моралът на германците е спасен.
Преди това бяха розовите домати
Бомбастични заглавия твърдяха, " Европа забранява розовия домат", "Производители готвят протести", „Европейските Франкещайновци щели да ми забраняват да ям български розов домат", "Тревога! Искат да ни забранят да отглеждаме истински домати", изляха се тонове мастило в защита не само на доматите, а и на традициите на българското село и душевност, която някой незнайно как провидя точно в този зеленчук.
После се оказа, че никой нищо не е забранявал, а става дума само за проект и то за регистрация, която освобождава от такси, а не за забрана на местните сортове, и то не само на семена от домати, а и от всякакви зеленчуци, и то не само в България, а във всички европейски държави. Разбра се и това, че проектът е отхвърлен при гласуване. Компютрите станаха компоти, медиите кротнаха, обаче внушението остана същото: от Европа идват само безумия.
Още по преди бяха детските приказки
"ЕК забранява приказките", как може, громяха Европа журналистите. Проклятия или възмущение срещу самозабравилите се европейци, ужас как тези пропаднали хора възпитават децата си, викове срещу прекалената "толерастия", мили спомени от времето на социализма, когато нямахме компютри, а бабите ни четяха от оръфани книжки, страх, че ще ни отнемат най-ценното от българската същност, която този път беше открита не само в селото и доматите, но и във фолклора.
След това се оказа, че не точно ЕК, а някакъв Комитет на жените само е предложил да се променят и то не точно приказките, а рекламите, които формират неправилна представа за "свързаните с пола стереотипи за поведението на мъжете и жените" и че това предложение също е било отхвърлено. Появи се и авторът, измислил "смешката с приказките" и си призна с половин уста, че искал да прави социален експеримент как ще се държат медиите и че филмът не е шведски, а съветски.
Но подозрението, че Европа си е изгубила ума си остана
Всъщност тази тема не е за или против инцеста, доматите или правата на жените. Темата дори не е за нивото на българските медии и за това че някои от тях бълват пропаганда вместо новини, а най-вече за нивото на българската публика. И на българското общество.
Изумително е как при днешния информационен бум, хората у нас продължават да се ловят на елементарни пропагандни трикове, не търсят алтернативен източник на собственото си мнение, не смятат за необходимо да запознаят задълбочено с който и да е проблем, а четат и възприемат само това, което предварително са си наумили те самите.
Съветите да се проверяват "новините" и да се рови повечко по различните въпроси обикновено се посрещат с обида или с категоричните твърдения, че обективни медии няма, защото всички са платени и защото всички са от един дол дренки.
Прекомерната критичност към различното мнение се превръща в безкритичност към собственото, а загрижеността за морала на другите някак занемари хигиената на собствените ни умове
Фунционалната неграмотност - да се чете текст, без да се разбира смисъла му, доби заплашителни размери - достатъчно е да се отворят Facebook или някой от българските форуми за доказателство.
Иначе е ясно е за какво служат подобни "сензации" - докато се тюхкаме колко са зле европейците и "загниващият" им съюз, трудно осмисляме кой е виновникът за проблемите у нас.
Докато плюем лошия либерализъм на ЕС, не забелязваме, че проектите, които ни заробват икономически и всякак не идват точно от Европа. Докато разсъждаваме колко са извратени хомосексуалистите, пренебрегваме разврата на т.нар. ни "националисти", които защитават не националните, а интересите на чужда държава.
Докато тръбим колко сме православни, забравяме, че съвременна Европа е основана и преуспяла именно благодарение на християнството и демокрацията. Забравяме и посланието на апостол Павел, че най-голямата християнска ценност е не догмата, не морала, даже не и вярата, а любовта. И най-вече, докато жалим по някакви имагинерни изгубени ценности, които е спорно дали сме имали въобще, оставаме слепи за собствената си морална нищета.
Има една старогръцка поговорка, че "обущарят не е по-високо от обувките си", а в евангелие от Матея е казано: "Защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?". Та така и ние българите, вместо с тъничък фалцет да се възмущаваме от измислените недостатъци на западняците, не е зле да се вгледаме по-отблизо в поведението си като общество.
Защото хем се подиграваме на политкоректното говорене, хем се хвалим с прочутото си гостоприемство, хем гоним чужденците и децата им, защото били "чернички" и следователно по-долно качество.
Защото след десетилетия атеизъм, сега се бием в гърдите, че сме по християни от папата, но никой не гледа да помага на ближния си, а да го прецака или използва, с насмешка се подхилваме на "попчето, ковнато на пирон", горещи противници сме на изучаването на богословие в училище и едновременно силно крещим как сме заплашени от ислямизация. И както сме потресени от "еврогейщината", така жълтата преса, която съобщава кой на кого бил любовник, кой с кого спал или се развел и изневерил е с най-висок тираж, а гражданите охотно и масово цъкат възхитено пред пошлите чудеса, ставащи във ВИП-брадър.
Критикуваме еврофондовете, че били замислени като корупция, а никой няма против да краде от държавата, защото това всъщност не е кражба, така са ни възпитавали. Против сме консуматорското общество, обаче всеки завижда на всеки за колата му, къщата му, за ботушките на Ленчето и пералнята на Марчето и е готов в капка вода да го удави само защото е по-успял или недай боже, по-умен.
Не ценим кадърните, възхищаваме се от посредствените, само защото са като нас, оплакваме се от образованието и младото поколение, но "учи, мама, да не работиш" продължава да е устойчива максима, а правописът е нещо, което няма значение в интернет. Да напсуваш шефа или някой депутат, да набиеш жена си на три ракии, да замерваш институциите с яйца, да одумаш злостно съседа, да си изхвърлиш боклука от балкона, да дадеш подкуп на катаджия, да се правиш, че не забелязваш насилието над деца и престъпленията, които не те засягат лично е морално приемливо.
Не е приемливо обаче хората да се обичат свободно, а жени, гейове и малцинства да си отстояват правата, даже направо си е грешно. В библейски смисъл. Раздаването на морални присъди за другите на кило обаче е праведно.
Нарочно оставих накрая есето на мнимия англичанин Едуард Стърнс "Няма по-прост народ от българския". Което също е напълно измислено.
И което не попречи на огромна част от публиката да му повярва, да се възмущава и пак шумно да псува наред, явно добре разпознала се в написаното. Няма смисъл да го цитирам, то е известно и не казва нещо ново и различно от това, което вече знаем за себе си, но отказваме да признаем.
Но пък е показателно за това, че хората сме огледало, което отразява не другите, а собствените ни свят.И че невежеството и пропагандата раждат само страх и омраза, а от инцеста между медиите и тези две неща не се ражда нищо морално, нито християнско.
