Стратезите от предизборните щабове на Барак Обама и Мит Ромни твърдят, че имат достъп до безпрецедентно голямо количество информация за личния живот на гласоподавателите. Те смятат да я използват, за да повлияят на навиците им... или направо да ги дресират за разходката до урните чрез намеци, награди и заплахи - както го правят маркетинговите отдели на кредитните компании и големите магазини.
В дните до ноемврийския вот, милиони американци ще бъдат търсени по телефона от хора, които знаят плашещо много за тях. Тези хора, приятели на приятели или бивши колеги, ще се представят за доброволци на демократите или републиканците, или членове на независими политически организации.
Обажданията текат по сценарий, а списъкът с номера, които трябва да бъдат потърсени, се генерира от компютри, като преди това за всеки са отчетени данни като това дали и колко често посещава порнографски сайтове, има проблеми с изплащането на ипотеката, пие определени напитки, има приятели гейове или предпочита скъпите пътувания.
Гласът от другата страна на слушалката ще пита как гласоподавателя планира да прекара деня на изборите - кога ще гласува и как ще отиде до секцията. Според източници от двата щаба, самото задаване на въпросите кара хората да дадат своя глас.
След обаждането е много възможно да се появят и съобщения по електронната поща и в социалните мрежи за това колко пъти е гласувал всеки в квартала през последните години. Експертите смятат, че подобно публично „опозоряване" също намалява негласувалите.
Звучи ли ви страшно?
Двамата конкуренти за Белия дом са похарчили поне 13 млн. долара за събиране на данни само тази година, като тези пари са отишли в компании, които са разследвания от Конгреса заради съмнения за злоупотреба с личната информация на милиони хора.
„Не трябва да правиш своите аналитични усилия очевидни, защото ще изплашиш гласоподавателите", коментира човек от щаба на Мит Ромни. Затова и републиканци, и демократи официално отричат да нарушават личното пространство на американските граждани. Изрази като „най-високи етични стандарти", „над и отвъд законовите изисквания" трудно могат да откъснат вниманието от признанията на двата щаба, че са закупили демографски данни, в които се включват покупки, склонност към хазарт и пирамидални схеми, сексуални предпочитания и финансови проблеми. Освен това, двете партии правят и собствени проучвания чрез социалните мрежи.
Провеждат се експерименти с цел да се открие най-добрата формула за принуждаване на традиционно негласуващите да участват на вота. Така, например, регистрацията чрез Facebook профил в даден сайт може да се окаже възможност данните на потребителя да попаднат в компютърен алгоритъм, който търси сред приятелите му активист на съответната партия, който в последствие да се опита да го убеди да гласува.
Друга значително по-неприятна практика е разпространяването на предишната избирателна активност на отделните хора от даден квартал с цел да бъдат притиснати тези, които не харесат нито Барак Обама, нито Мит Ромни.
Въпросите за това какво американците ще правят в изборния ден всъщност нямат значение. Според психолози, важното е, че самото мислене за гласуването мотивира хората да пуснат бюлетина.
Смята се, че повечето експерименти в тази посока се правят при Демократическата партия, която има опит (а и голям архив от данни) със социалните мрежи от предишния вот през 2008 г. Републиканците, от своя страна, използват информацията най-вече при подготовката на послания към аудиторията.
Така или иначе, с наближаването на изборния ден хората на Барак Обама и Мит Ромни ще се държат все по-малко като представители на бъдещия най-силен човек на планетата и все повече като служители на някоя голяма верига магазини или кредитна компания.
