3 милиона. Толкова приблизително бяха хората на вчерашния Марш на солидарността във френската столица.
Малко над 50 бяха световните лидери на същия марш. Френските журналисти го нарекоха уникално G50. И наистина беше такова. Да видиш Ангела Меркел и Дейвид Камерън да се редят, за да се качат в автобуси като ученици преди екскурзия няма как иначе да бъде наречено. Е, не всички го видяха. Видяха го малцината, които гледаха световните медии по сателит или в Интернет.
„Днес Париж е столица на света", каза социалистът Оланд, преди до него да застане бившият президент Саркози с всички десни премиери на Франция в последните години. Това в дълбоката провинция България не всички го видяха. Там вървяха Аламинут и филм с Том Ханкс като тинейджър.
Повечето действащи и бивши лица на френската политическа сцена бяха в Париж - кметове, министри, депутати. Социалист до консерватор до либерал - и пак така.
Украинският президент Петро Порошенко беше на метри от руския външен министър Лавров. Израелският премиер Нетаняху и палестинският лидер Махмуд Абас също споделиха солидарността. Кралят на Йордания, турския и унгарския премиери... Може би вече сте чули всички.
Италианският премиер Матео Ренци каза в десетминутно интервю на френски: „Ударът срещу Париж е удар срещу Европа" На френски говориха Джон Кери и Дейвид Камерън. В знак на солидарност.
Обаче солидарността по нашите ширини не вирее. Защото няма как да сме „Je suis".
Българското общество не е „Аз съм", то или поне част от него трябва непременно да е „Аз не съм". Говорим все пак за страната, където „умни и красиви" се използва като обида.
И точно тук започват абсурдите.
„Шарли Ебдо" е ляво издание, дори с крайноляв уклон. Което не попречи на десните французи да са солидарни с жертвите на терора. „Шарли Ебдо" често е окарикатурявало религиите, понякога на или дори отвъд границата на добрия вкус. Това не е причина да загубиш живота си и затова всички религиозни представители бяха на марша в неделя.
В България левите (ако можем така да ги наречем) интелектуалци (това пък май съвсем не е подходящо) бяха първите, които се разграничиха. Журналисти се заеха да обясняват как те не са Шарли, сякаш не го знаем и сами. Защото да си Шарли е да си скандален, но да си Шарли е и да си свободен.
А когато заработваш рубли като медиен трол (да не използвам аналогията с първата професия), няма как да си Шарли. Никой няма да те убие. И от глад няма да умреш, защото винаги ще намериш мърша, над която да кръжиш като лешояд.
И започна неизменното мерене 'Кой е по-по-... Шарли" ...
Всъщност в блатото, от което крякат повечето, няма значение коя жаба е по-зелена, защото от калта различно зеленото на всички е еднакво кафяво.
И като във всяка ситуация пак и пак се появяват същите отровни опорни точки. „А вие къде бяхте когато убиха..." Тук допълвате по избор - 20, 30, 50,100 човека в Одеса, Осло, Нигерия, Йемен, Пакистан...
Разбира се, всички удобно пропускат факта, че Маршът на солидарността бе наречен Световен марш срещу тероризма. Шарли е само капката, преляла чашата и накарала, хайде да повторим пак, над 3 милиона души (по различни оценки и почти 4 милиона) да изпълнят улиците на Париж.
Без да броим стотици хиляди в десетки други градове. Соросе, Соросе, колко ли си платил Соросе, питат се "светилата" на българската журналистика...
Появи се „Французите си го заслужиха"... С какво точно не е ясно.
"А колко проблеми са ни създали французите с договора, подписан в Ньой ...", написа един ракиен патриот днес във Facebook. Тоест платиха си, че нямаме три морета. На едно море по-малко колко жертви на тероризма трябва да се дадат, неуважаеми патрЕоти?
Да, вие не можете да сте "Je suis". Je suis идва от глагола etre, а etre humain е човешко същество. За да си човек, трябва малко солидарност, малко смирение или поне частица уважение към паметта на жертвите. У доста от сънародниците ни тези неща, за съжаление, липсват.
"На кого му пука какво става в Париж, ние си имаме достатъчно проблеми". Точно така. Имаме си. Затова е хубаво да седнем на салатка и ракийка, да си гледаме Аламинут (или филма с Том Ханкс).
Затова новината за разстрела на 12 души в парижка редакция накара повечето световни телевизии да направят извънредни емисии. Българските обаче нямаше как да спрат жизненоважните турско-индийски сериали.
„Те дали ще излъчват извънредни емисии, ако....". Хайде да си пожелаем да не се налага. Няма нужда да сме световна столица като Париж. Иска ми се само да не сме онази дълбока провинция, живееща с чувството за самодостатъчност, редуващо се ту с усещане за клетост, ту със спомени или митове за величие.
Тези дни аз ще запомня с фразата "Те искаха да накарат Франция да коленичи. Но изправиха Европа на крака".
Дали можем да сме част от тази Европа, изправената? Помислете над това днес.
журналистите са професионални клюкари
Подразни ме тоталната ти убеденост, че нито един световен писател нямало да се обяви за Шарли, затова ти ги написах, мога и повече, достатъчно интелигентен и начетен си, за да знаеш това. А и защото съм точно на обратното мнение - всеки един световен писател трябва да е Шарли, направо е задължително. Но да оставим това и да се съсредоточим върху същественото. "Това е свободната преса – всеки може да бъде стъпкан. Власт без носене на отговорност. Ти беше юрист, нали, вярвам ще схванеш." Това е невярно и дълбоко погрешно. Отговорността ти е разписана в закона. Това е рамката, това е ограничението, около което сме скрепили обществения договор. Свободен си да говориш, стига да не нарушаваш закона. Речеш ли да го нарушиш, получаваш заслуженото и съответното, пак според същия този закон. Добър ли е, лош ли е, в нашите светски държави сме приели това. В контекста на случилото се в Париж, приемайки версията, че терористите, които са френски граждани, са обидени от публикации: обиден съм от публикация - следва съд и/или петстотин и един милиона начина да отвърна на обидата: мога да пиша, да изразявам несъгласие с карикатурите на Шарли, даже мога да си позволя вандалски актове /нося си последствията, разбира се/ - пиша им К.Р на стената, ако толкова ми е акъла и т.н. и т.н. Убийство, брутално и жестоко, заради каквато и да е обида, плод на карикатура, шарж, сатира и каквото там, това е чиста липса на съзнание за зло и добро, за позволено и непозволено. Това е и проява на чудовищно нежелание да разбереш света, в който живееш. В този ред на мисли, всякакви опити да търсим обяснения с това, че някой бил обиден, че еди си кое било кощунствено, представлява, пар ескаланс, оправдание на убийците. А аз убийци не оправдавам, независимо от мотива им.
Всеки човек със здрава психика осъжда убийството. От няколко дни обаче се опитваме да вмъкнем темата за етиката, която категорично се оказва несъвместима с шарлитата.
Отново към Роуан, защото трябва да тръгвам. Иначе ти поставяш един друг проблем, който клати цивилизацията ни из основи: възможността на всеки идиот да бърка в съзнанието на хората. Прав си, че тук отговорността е много голяма, направо страшна, както и че пропаганда хвърчи със страшна сила във всякаква посока. И точно в този момент свободата на словото става още по-важна, според мен. Защото ти дава свобода да се информираш от множество източници, да видиш различни гледни точки. Да, сега нямаме ония титани на 19 и 20 век, няма ги и интелектуалците на по-предните векове, класическият глас на интелектуалеца е, като че ли, мъртъв. Но имаме възможностите на нета. Всеки може да опита да ме манипулира. Но пък и аз мога да се осведомя от още поне 20 източника, да прочета множество мнения в рамките на точно 5 минути. Та, мисля си, дай да не се отказваме от възможността да сме информирани. Нека търсим начини да правим пропагандата маловажна, чрез нова и различна информация, но да не се отказваме от това да имаме поне малка представа какво се случва.
"Явно си от мнозинството,което пише по принцип,без да е хвърлило дори едно око на въпросните карикатури,които са тип комикс/ако ти говори нещо/.Във всички карикатури където е изобразяван Мохамед,изрично е обозначено,че говори Мохамед," Абсолютна лъжа! Гледах ги, даже мноооого внимателно! Имаше думата "Мохамед" само на една! Но, и на другите, на образа с чалмата му приписваха Мохамед без изрично да е написано!!! Все едно някой да каже- нарисували сме българин- това 100% е бай Ганьо!
" пък бъркаш в умовете на масите? " ??? Ти за журналисти ли говориш или за психоаналитици!???
Нани, ти добре обясняваш, но на развалени грамофонни плочи как се обяснява?
Апропо, на тази СЪС написано "Мохамед", карикатурата не само, че не го обижда, ами обратното!
Гледайте със собсвтенитеси очи! http://www.webcafe.bg/id_361423525_Kak_humorat_ubiva
Добре, че някои от пишещите тук не живее във Франция.... http://dnes.dir.bg/temite/news/prisada-terorizam-atakata-sharli-ebdo-bratja-kuai-18248172?tag_id=132427 "Приложихме за първи път закона от 14 ноември 2014 г., засилващ мерките за борба срещу тероризма. Борбата трябва да се води на всички равнища, това е работа на гражданите и на магистратите, не трябва да се отстъпва и на сантиметър, заяви прокурорът Патрис Мишел пред АФП. По закон се наказва всякакво публично оправдаване на терористични актове. "
" 89 Биро Винов | 14.01.201502:40 "Досега терористите убиваха хора, разрушаваха сгради, но разстрелът на почти цялата редакция на "Шарли ебдо" вече издава нещо много по-сериозно..." Аз подобно становище първо не го приемам за човешко....най-малкото защото мнението е градация. Някои са хора, други по-висши са журналисти, карикатуристи и т.н. Това е изключително нагло за мен!" Е, това твоето е наглост вече! Да спреш УДОБНО за теб цитат точно ПРЕДИ мястото на главното ударение и смисъла на цитата и да се възмутиш без да си добавил целия цитат си е НАГЛО, от където и да го погледнеш!
А още по-нагло е да взимаш цитат от една статия и да го слагаш под друга!
И аз няма да посволя на тази наглост да се разпространява като манипулация! Ето ЦЕЛИЯ цитат от Марио Варгас Льоса (НОБЕЛОВ ЛАУРЕАТ): "Досега терористите убиваха хора, разрушаваха сгради, но разстрелът на почти цялата редакция на "Шарли ебдо" вече издава нещо много по-сериозно и то е желание западната култура - люлката на свободата, на демокрацията и на човешките права - да се откаже от своите ценности, да въведе цензура, да ограничи свободата на изразяване, да установи забранени теми, което означава да отстъпи от един от фундаменталните принципи на свободната култура: правото на критика."