Аз не бях навършила още 15 години, а той (Антон Милтенов-Клюна) 19, когато се запознаваме в дискотека "Джо" в Студентския град. Тогава той още живееше в "Люлин" и караше трабантче.
Харесахме се веднага, причината беше, че и двамата бяхме доста лудички. В дискотеката обаче стояхме настрана един от друг.
По онова време - 1992 г., дискотеките затваряха по някое време и всички трябваше да се прибираме с автобус 94. Тъпото беше, че на спирката се изсипваше цяла тълпа хора и почти всеки път ставаха побоища. Аз бях от "печените" и затова момичетата, които се биеха, не ме закачаха, тъй като бяхме от една групичка.
Не можех обаче да помогна на другите девойки, които се отличаваха по някакъв начин. С по-хубави дрехи или по-наконтени. Обграждаха ги в кръг и се гавреха с тях, скубеха ги и ги ритаха. Това се случваше и на доста момчета на спирката.
Продължавам нататък. Рейсът дойде и всички (разбира се) започнаха да се бутат като овце, за да се доредят до някое местенце. Аз се качих с моята приятелка и видях, че Тони и неговата група са заели 4-5 места. Той също ме видя и ме издърпа така, че да падна върху него. Беше забавно. Започнахме да се целуваме, а през това време неговите хора се сбиха с някакъв човек в рейса.
Нещата загрубяха, защото някой извади бутилка и я разби в главата на човека. Шурна кръв и ме оплиска, въпреки че Тони се опита да ме закрие. Рейсът спря на следващата спирка и набитият беше брутално изхвърлен през вратата. Шофьорът нe обели и думичка, предполагам, че не искаше да му се случи същото.
Така беше по онези времена, изпълняваха се законите на джунглата и правото на по-силния. С Тони продължихме да се натискаме, докато не дойде моята спирка. Преди да сляза, ме придърпа към себе си и ме дари с най-страстната целувка, която човек може да си представи. След това ми обеща да ми се обади на домашния телефон, който му бях написала на листче. (Цяло чудо беше тогава да имаш мобилен телефон, който беше с размерите на радиостанция).
Не очаквах да звънне и когато го направи, бях изумена. Разбрахме се да се видим на култовата за времето си Аптека. Коя ли девойка не се буташе там с надеждата да я видят с някой от печените. А ето ме мен - почти 15-годишна лигла, под ръка с един от най-вървежните тарикати по онова време.
Колкото и да беше печен обаче, Тони се занимаваше с мръсен бизнес и това доста ми влияеше. По време на срещите ни той се виждаше с разни наркомани и им буташе пликчета с бяла отрова по джобовете. Те пък му бяха толкова благодарни, че ходеха след нас като зомбита и изпълняваха прищевките ни.
През 1992 г. си беше цяло чудо да играеш билярд някъде или да седнеш в луксозен бар. А ето, че на мен ми се случваше. Тони имаше един приятел Румпи, който често излизаше с нас. Година след това някой звъннал на вратата на Румпи и когато той отворил, го застреляли от упор. Законите на джунглата!
Аз обаче бях щастлива. Имах Тони, и виждах, че е сериозен към мен. Може би заради това, че бях много различна от другите девойки по онова време. Всяка от тях искаше да привлече вниманието към себе си, без да усеща, че по този начин предизвиква обратен ефект. А в мен Тони видя една чиста душа, човек, от който безкрайно се нуждаеше. Някой, който е до него в тежките време, в които живеехме.
И така както в началото ми изглеждаше несериозен, разбрах, че всъщност има съвсем сериозни чувства към мен. Донякъде това ме плашеше, бях и и девствена. С него обаче страховете ми се изпаряваха и оставаше само насладата от споделената ни любов.
Очаквайте продължение. (Избягвам от нас и прекарвам времето си с Тони, докато родителите ми ме търсят под дърво и камък и се побъркват от притеснение).
*Материалът дойде с това име по мейла.
Хубава трагедия, особено като осъзнаеш, че авторката би следвало да е '77 набор. @Оня, не се обиждай, но звучиш се ено не някоя, а никоя не ти е пуснала ;)
Ти пък сега набора взе да и смяташ на девойчето,да нямаш угризения на съвеста че може да е била от тия някои дето са ти пуснали ))))))
Аз съм с 2 ръце за предложението на Борачо... Крайно време е, вместо да превежда статии, уебкафе да започне една "мокра" поредица... Сменете заглавието на "Мемоарите на една БГ гейша по време на прехода"... и да се почва. п.с. чао какин!
Е, стига! Интересно е, почти като турска сапунка. Едно време така са публикували и любовни романчета, на парче във вестничето. Жалко само, че тази електронната хартия за нищо не става, хмм...
Това вероятно трябва да е поредната драма,колко е вълшебен живота когато тъпкача ти е престъпник и наркопласьор.Ще си позволя да цитирам Лола Монтескьо по темата.Нека тя обясни на девойката защо няма нищо хубаво в цялата схема: "Всъщност, мили българки, тръгнали на лов из баровете! Утре, когато баба ви изпищи, че е обрана, вашите останат без работа, щото поредната мутра им е съсипала дребното препитание, съседката ви загине на пешеходна пътека, премазана от джип-джигит, децата на познатите ви изчезнат в чужбина, пратени там да се спасяват от дрогата в българското училище, най-добрата ви приятелка внезапно се оказва на пиацата в Рим, без паспорт и нонстоп друсана....Не пъшкайте и не ругайте. Паричките от дрогата, от насилствената проституция, от пенсията на баба ви, от заплатата на майка ви и баща ви, сте ги изхарчили вие. Снощи в бара на масата, миналия месец за силикона подарък, утре за окървавения джип... Това са онези пари, които хич не ви интересува откъде идват. И които вероятно и вие утре ще изкарвате надрусани на пияцата в някой западен град. За следващата порция девойки в бара..."
Елена,много моля,ама тая любовна история отдааавна съм я написал и публикувал тук.Любовта между дон Фолън де Ориега и доня Коясъманта Азалия(май така се казваха) вече взе два пулицъра и се снима филм в момента.Ще е по-успешен от Титаник.
За да си сигурен, че ще е по-успешен, много внимавай да не участва Селин Дион в саундтрака, щото знаеш заради нея потъна Титаник.
Паяче,няма ядове,в главната роля е Брус Уилис.Няма как да не спаси кораба! Елена,принципно с радост,ама няма шанс да се сетя къде съм я напляскал.Ще трябва се пише наново.Мисля да ти дам ролята на младата фермерка Елса Дяконитес.Тя намира Игнасио де ла Торес(брата близнак на втората леля на чичото на стринката на вуйчото на Мария Гонзалес)след като е катастрофирал.Започва да се грижи за него,влюбва се обаче той е в кома,а тя не знае,че Игнасио й е брат. Теа,за теб знаем че си добро дете
това мога и аз да го съчиня .... или и пълна измислица или е писано човек с ниски интелектуални способоности . Антон Милтенов - Клюна се сочеше за наследник на крупния контрабандист и наркотрафикант Контстантин Диминитров - Самоковеца но нямаше неговият размах и политическа протекция и логично бързо - бързо си замина ..... от уличен дилър в Люлин до наркобос пътят не е лесен и е осеян с множества трупове ...
и не се сбиват хората на Клюна а хората на Самоковеца . Клюна му беше дясната ръка както писах по - долу . моля без измислици !
Във този форум участват голям процент, мислещи и разумни същества. Не ни занимаваите с разкази на зоофили. Сексуалното влечение към животни е тема на други форуми.
Явно повечето коментирали статията не са от това поколение което е ходило по дискотеки в начлото на прехода... Аз съм един от тях, набор '78 и всяка вечер която съм излизал е имало сбивания и разправии най-вече с подрастващите мутри, които са под крилото на по големи босове-най-вече висши полицаи или бившите милиционери както се наричаха преди 89 - та. Наистина е цяло чудо за такива като авторката, които си спомнят за онова време на размирици и го разказват. Аз лично съм притъпил спомените си оттогава. Незнам дали е било любов това с Тони - носа или клюна, както и да е, но аз съм имал приятелки и приятели които са се подлъгвали да бъдат гаджета или приятели с такива личности и винаги е свършвало с обир или групово изнасилване. Затова и аз очаквам с нетърпение продължението да видя как ли е завършила и тази исторя...
ахахахаххаха, със сигурност в цитираната дискотека и година, той не беше нито от лудите, нито от вървежните..повече няма да коментирам мъртъв човек..НО защо по дяволите ни занимавате изобщо с подобно нещо???????????
И не бях всичко прочела, Но тъпачко проста, за това дето си си позволила да пишеш за Румпи - някъде някой верно може да ти набие главата проста, тъпа. Кифло, като не познаваш хората не говори, защото не знаеш пред кой може да изтропаш поредните си лайна. Кифла тъпа.
nakadetaka, стана ми смешно от коментара ти, та се чудя - откъде ти дойде това нерационално и зверски преекспонирано озлобление към авторката заради това, че просто е споменала, че тоя Румпи (който и да е) бил отстрелян година по-късно? Не виждам да е казала нещо друго, а това, че е получил куршум във фейса май си е простия факт. А на мен историята ми беше сравнително занимателна - чете се като непретенциозна, лековата автобиографийка с криминални елементи. Не мисля, че претендира да е повече от това, така че не смятам за редно да я критикуваме, че вероятно няма да спечели Пулицър.