Аз не бях навършила още 15 години, а той (Антон Милтенов-Клюна) 19, когато се запознаваме в дискотека "Джо" в Студентския град. Тогава той още живееше в "Люлин" и караше трабантче.
Харесахме се веднага, причината беше, че и двамата бяхме доста лудички. В дискотеката обаче стояхме настрана един от друг.
По онова време - 1992 г., дискотеките затваряха по някое време и всички трябваше да се прибираме с автобус 94. Тъпото беше, че на спирката се изсипваше цяла тълпа хора и почти всеки път ставаха побоища. Аз бях от "печените" и затова момичетата, които се биеха, не ме закачаха, тъй като бяхме от една групичка.
Не можех обаче да помогна на другите девойки, които се отличаваха по някакъв начин. С по-хубави дрехи или по-наконтени. Обграждаха ги в кръг и се гавреха с тях, скубеха ги и ги ритаха. Това се случваше и на доста момчета на спирката.
Продължавам нататък. Рейсът дойде и всички (разбира се) започнаха да се бутат като овце, за да се доредят до някое местенце. Аз се качих с моята приятелка и видях, че Тони и неговата група са заели 4-5 места. Той също ме видя и ме издърпа така, че да падна върху него. Беше забавно. Започнахме да се целуваме, а през това време неговите хора се сбиха с някакъв човек в рейса.
Нещата загрубяха, защото някой извади бутилка и я разби в главата на човека. Шурна кръв и ме оплиска, въпреки че Тони се опита да ме закрие. Рейсът спря на следващата спирка и набитият беше брутално изхвърлен през вратата. Шофьорът нe обели и думичка, предполагам, че не искаше да му се случи същото.
Така беше по онези времена, изпълняваха се законите на джунглата и правото на по-силния. С Тони продължихме да се натискаме, докато не дойде моята спирка. Преди да сляза, ме придърпа към себе си и ме дари с най-страстната целувка, която човек може да си представи. След това ми обеща да ми се обади на домашния телефон, който му бях написала на листче. (Цяло чудо беше тогава да имаш мобилен телефон, който беше с размерите на радиостанция).
Не очаквах да звънне и когато го направи, бях изумена. Разбрахме се да се видим на култовата за времето си Аптека. Коя ли девойка не се буташе там с надеждата да я видят с някой от печените. А ето ме мен - почти 15-годишна лигла, под ръка с един от най-вървежните тарикати по онова време.
Колкото и да беше печен обаче, Тони се занимаваше с мръсен бизнес и това доста ми влияеше. По време на срещите ни той се виждаше с разни наркомани и им буташе пликчета с бяла отрова по джобовете. Те пък му бяха толкова благодарни, че ходеха след нас като зомбита и изпълняваха прищевките ни.
През 1992 г. си беше цяло чудо да играеш билярд някъде или да седнеш в луксозен бар. А ето, че на мен ми се случваше. Тони имаше един приятел Румпи, който често излизаше с нас. Година след това някой звъннал на вратата на Румпи и когато той отворил, го застреляли от упор. Законите на джунглата!
Аз обаче бях щастлива. Имах Тони, и виждах, че е сериозен към мен. Може би заради това, че бях много различна от другите девойки по онова време. Всяка от тях искаше да привлече вниманието към себе си, без да усеща, че по този начин предизвиква обратен ефект. А в мен Тони видя една чиста душа, човек, от който безкрайно се нуждаеше. Някой, който е до него в тежките време, в които живеехме.
И така както в началото ми изглеждаше несериозен, разбрах, че всъщност има съвсем сериозни чувства към мен. Донякъде това ме плашеше, бях и и девствена. С него обаче страховете ми се изпаряваха и оставаше само насладата от споделената ни любов.
Очаквайте продължение. (Избягвам от нас и прекарвам времето си с Тони, докато родителите ми ме търсят под дърво и камък и се побъркват от притеснение).
*Материалът дойде с това име по мейла.
@дали не, моето момче. Аз им отказвам. Да има за теб ;Д
Ей, Бен. Мога да ти кажа къде е сапунката, която беше сътворил някога. Ама по-добре сътвори някоя друга, а ние с Фолън ще я прочетем. Ще ти кажа дали ми харесва ;-)
И да предвидиш "хепиенд" накрая, като в романтичните комедии
В България често съм забелязвал подобно поведение - да реагираш супер преекспонирано и на най-дребния намек или асоциация за нещо, което според теб те прави уникален, възхитителен и като цяло мегаяк. Типичен пример - квартално магазинче, жена на средна възраст си купува сирене, вижда снимка на Sagrada Familia във вестник на тезгяха, и следва словесна диария: "Ах, какво е станало със Sagrada Familia, тя е в Барселона, много хубав град, Испания има прекрасна архитектура" и прочие и прочие, очаквайки някой да ахне в почуда, като разбере че тя била посетила Барселона. Никой не ахва. Продавачката е явно отегчена.
@Деовин-е , таман ти харесах (за сефте ) коментара, а па ти да се изтропаш на метеното... Накъдетка има сигурно нещо пред вид, за да експлодира така.Все си мисля ,че тука се дърляме ,ама се дърляме интелЕгентно . Аре ,чекаме втора сериА ..
Поглеждайки от по-далечно разстояние на човек му се струва, че матрялите са накацали едно нещо и консумират. Ноо....само от далеч. Приближи ли се достатъчно и ооо, чудо! Не ми били матриали, най ми били соколета, соколета ненагледни. Авторке, дай го малко по - продуктивно, че колежките немат търпение да те оскубят.
@29Thea Atanasova | 30.01.201318:07 Но Леле Мале ти си се била по спирките така ли? Опасна работа. Шегувам се, Теа. През 1992 година се омъжих и въобще не ми е било да бия някой... Джокап го посещавах през 1991, когато го откриха... Братовчедка ми работеше като барманка там... И въобще не е права авторката, че не е имало къде да се отиде на билярд. Мъж ми бачкаше в "Диамант клуб" - първият билярден клуб. Откриха го през 1991 година, в стадион Васил Левски с/у кортовете на Левски... Заведения и дискотеки, тогава никнеха като гъби... Сегашното Син сити тогава беше дискотека Скай незнамкаквоси... със зала за билярд ... Много бех добра... на билярд не на бой... П.С. "Бих" един пич на Маратона през далечната 1987 година. През лятото тогава, се организираше лятна дискотека на пързалката на стадион Дружба, (после прекръстена на "Юнак") И бях на 16 години... Такъв му отперих на "лъвчето" (тогава се носеха така наречените лъвски гащи), че литна... ПП.СС. накъдетака Що така се ядоса бре момиче?
Като махнем "... Студентския град.... Тони Клюна..." и др. факти припознаващи Столицата, сапунката важи на 100% за Пена и Путко от Курчово или Мара и Курчо от Путково. Иначе още от соца по прованса имаше т.н. " кафенета" в които гражданята пляскаха кари, табла , удряха моникс и билярд, дълго разиграваха и спореха по поредната партия шах между Спаски и Фишер......
Нема ли нещо некой да напише за Румпи? Некой "печен"? Глей ка очерниха момчето па той имАл друга страна. Мое да е одил по социални домове да сменя памперси и да слага у човчиците на изоставените дечица късчета храна....Кво нещо е живота. Един ден си Румпи, другия ден си утрепан Румпи и знайни и незнайни тъпи кифли, па и прости мани другото, ти серат на паметта светла. Нема справедливост.
Нищо няма за четене днес, пък ми е едно петъчно такова. Бих написала нещо за Румпи, гледам че се тревожите за него. Гръм да ме удари, ако знам дали е човек, кръчма или полтъргайст. Мани, аз съм от простите.
аз що ли си мислех, че това е галеното име на Румпелщилцхен
Абе вие в София сичките ли сте толкова невъзпитани, бе ?
Къде е Фата?
Подготвя платформата на "Глас народен" предполагам...
Очаквайте продължение. (Избягвам от нас и прекарвам времето си с Тони, докато родителите ми ме търсят под дърво и камък и се побъркват от притеснение) Забременявам от Тони и родителите ми се побъркват от притеснение. Правя аборт от Тони и родителите ми се побъркват от притеснение. Тони ме зарязва, защото му писнах, бягам от вкъщи и родителите ми се побъркват от притеснение. Върнах се в у-ще и си повиших успеха, родителите ми преживяха втори меден месец. Мама забременя и аз се побърках от притеснение. Тате ни напусна и мама го търси под дърво и камък. Накрая роди братче. Кръсти го Румпи и тате се побърка от притеснение. Върна се в къщи с кашон памперси (в пристъп на лудост) Сутрин се редях на опашка за кисело мляко и се побърквах от притеснение дали ще ми останат пари за автобус 94. Умирах си от яд защо забременях на 15, направих аборт и Тони ме заряза. Сега можехме да сме вече в Испания. Тони да се занимава с мръсния си бизнес. Аз да съм фотомодел, да уча журналистика и да карам стария трабант на Тони. Татуирах си dream catcher. Скоро след това се запознах със Златко. Тогава му викаха „бомбето”. Караше москвич и разбира се, се занимаваше с мръсен бизнес. Аз обаче бях щастлива. Имах Златко и виждах, че е сериозен към мен. Може би заради това, че бях много различна от другите девойки по онова време. Винаги съм знаела, че гърбицата ми и протезата на крака са ми кадем.