Аз не бях навършила още 15 години, а той (Антон Милтенов-Клюна) 19, когато се запознаваме в дискотека "Джо" в Студентския град. Тогава той още живееше в "Люлин" и караше трабантче.
Харесахме се веднага, причината беше, че и двамата бяхме доста лудички. В дискотеката обаче стояхме настрана един от друг.
По онова време - 1992 г., дискотеките затваряха по някое време и всички трябваше да се прибираме с автобус 94. Тъпото беше, че на спирката се изсипваше цяла тълпа хора и почти всеки път ставаха побоища. Аз бях от "печените" и затова момичетата, които се биеха, не ме закачаха, тъй като бяхме от една групичка.
Не можех обаче да помогна на другите девойки, които се отличаваха по някакъв начин. С по-хубави дрехи или по-наконтени. Обграждаха ги в кръг и се гавреха с тях, скубеха ги и ги ритаха. Това се случваше и на доста момчета на спирката.
Продължавам нататък. Рейсът дойде и всички (разбира се) започнаха да се бутат като овце, за да се доредят до някое местенце. Аз се качих с моята приятелка и видях, че Тони и неговата група са заели 4-5 места. Той също ме видя и ме издърпа така, че да падна върху него. Беше забавно. Започнахме да се целуваме, а през това време неговите хора се сбиха с някакъв човек в рейса.
Нещата загрубяха, защото някой извади бутилка и я разби в главата на човека. Шурна кръв и ме оплиска, въпреки че Тони се опита да ме закрие. Рейсът спря на следващата спирка и набитият беше брутално изхвърлен през вратата. Шофьорът нe обели и думичка, предполагам, че не искаше да му се случи същото.
Така беше по онези времена, изпълняваха се законите на джунглата и правото на по-силния. С Тони продължихме да се натискаме, докато не дойде моята спирка. Преди да сляза, ме придърпа към себе си и ме дари с най-страстната целувка, която човек може да си представи. След това ми обеща да ми се обади на домашния телефон, който му бях написала на листче. (Цяло чудо беше тогава да имаш мобилен телефон, който беше с размерите на радиостанция).
Не очаквах да звънне и когато го направи, бях изумена. Разбрахме се да се видим на култовата за времето си Аптека. Коя ли девойка не се буташе там с надеждата да я видят с някой от печените. А ето ме мен - почти 15-годишна лигла, под ръка с един от най-вървежните тарикати по онова време.
Колкото и да беше печен обаче, Тони се занимаваше с мръсен бизнес и това доста ми влияеше. По време на срещите ни той се виждаше с разни наркомани и им буташе пликчета с бяла отрова по джобовете. Те пък му бяха толкова благодарни, че ходеха след нас като зомбита и изпълняваха прищевките ни.
През 1992 г. си беше цяло чудо да играеш билярд някъде или да седнеш в луксозен бар. А ето, че на мен ми се случваше. Тони имаше един приятел Румпи, който често излизаше с нас. Година след това някой звъннал на вратата на Румпи и когато той отворил, го застреляли от упор. Законите на джунглата!
Аз обаче бях щастлива. Имах Тони, и виждах, че е сериозен към мен. Може би заради това, че бях много различна от другите девойки по онова време. Всяка от тях искаше да привлече вниманието към себе си, без да усеща, че по този начин предизвиква обратен ефект. А в мен Тони видя една чиста душа, човек, от който безкрайно се нуждаеше. Някой, който е до него в тежките време, в които живеехме.
И така както в началото ми изглеждаше несериозен, разбрах, че всъщност има съвсем сериозни чувства към мен. Донякъде това ме плашеше, бях и и девствена. С него обаче страховете ми се изпаряваха и оставаше само насладата от споделената ни любов.
Очаквайте продължение. (Избягвам от нас и прекарвам времето си с Тони, докато родителите ми ме търсят под дърво и камък и се побъркват от притеснение).
*Материалът дойде с това име по мейла.
Една кола пълна с мутри спира до една проститутка. Предното стъкло се смъква надолу и шофьора пита за тарифата. Проститутката му казва 100 евро отпред, 200 евро отзад. После веднага се смъква и задното стъкло и друга мутра казва: - Що на нас по-скъпо ма?
Това Румпелщилцхен не беше ли некъв митичен дзвер къде плюскаше дечица? Не мисла е подходящо за бантустанския Румпи. Се пак глей с ква жар бива защитаван. Е Тони и той така - защитник на слабите и зло за душманите. Начи не вервам да се припокрива нашиа герой баш с тоз Р... (много дълго това бе деба тия немци шашави). В най-лошия случай сигур мое да е лека версия на споменатия приказен дзвер де само да зарибява дечица с вълшебни дъвки наместо да ги готви. Ма не знам сега как е що е. Е затва чакам некоя светната и печена кифла да каже - било е така и така, па ти простако прос, колко си прос само, мое само да завиждаш. И мен кво ми остава освен да си бъркам у носа и да завиждам. Друго си е да си печен.
хахахха....хахах Няма да публикувам моето... Твоето е страхотно дилайт!
Умирах си от яд защо забременях на 15, направих аборт и Тони ме заряза. Сега можехме да сме вече в Испания. Тони да се занимава с мръсния си бизнес. Аз да съм фотомодел, да уча журналистика и да карам стария трабант на Тони. Татуирах си dream catcher. Скоро след това се запознах със Златко. Тогава му викаха „бомбето”. Караше москвич и разбира се, се занимаваше с мръсен бизнес. Аз обаче бях щастлива. Имах Златко и виждах, че е сериозен към мен. Може би заради това, че бях много различна от другите девойки по онова време. ---------------------------------- Много добро!
Абе ето и моето... Влюбих се в Тони... Избягах от нас, за да отида на море за няколко дни с него. Любовта иска жертви! На морето му дадох девствеността си... А родителите ми се бяха побъркали от тревоги по мен... Когато се прибрах ме наказаха да не излизам, но аз отново избягах и отидох в „Люлин” при моят любим... И о, ужас! Казват, че всеки мъж крие поне по една рокля в гардероба си... Оказа се, че Тони крие повече от една... Върнах се при нашите... Приличах на жертва от самолетна катастрофа... Отново останах сама, само с кърпичка пълна със сополи... Трудно се живее без любов... докато не свикнеш... Оргазмите преминават, поуките остават... както и децата от цветната бременност...
П.С. Но все пак, предполагам, че следващата история ще от сорта: .......... избягах. Когато се прибрах ме наказаха да не излизам, но аз отново избягах и отидох в „Люлин” при моят любим... Явно дните, през които не се бяхме виждали, бяха оказали своето влияние. Имах чувството, че Тони е по-студен и резервиран към мен. Обясняваше ми, че има бизнес проблеми, които трябва да реши... И тогава посегнах към наркотиците...
Избягвам от нас и прекарвам времето си с Тони, докато родителите ми ме търсят под дърво и камък и се побъркват от притеснение. Обаче баща ми е старо куче и се досети, че сме се скрили при баба и дядо на село и си ме прибра със стария мОсквич в Люлин. Гаджето пърпоркаше след нас с трабантелката. Нямах повече възможност да се виждам с него, щото много шамари изядох в къщи. Не защото се отдадох така малка на Печенегата, не ,това не се беше случило. Те момчетата , на които култов филм им е Кръстника, не посягат на девойки, в които са влюбени. Пазят си ги от всичко, дори от себе си. Просто обещах в къщи на домашните, че когато порастна и се изуча, тогава ще ми разрешат да се чувствам свободна. Завърших си гимназията, завърших право след това. Жалко, че голямата ми любов от девическите ми години даде така нелепо фира, щото ако се беше опазил тогава, сега аз щях да си му адвокатствам, да си живеем щастливо, все пак останаха пропуснати толкова мигове, за които само чета и гледам по филмите.
Шантави, убийки на таланти.
deowin | 30.01.201322:18 nakadetaka, стана ми смешно от коментара ти, та се чудя - откъде ти дойде това нерационално и зверски преекспонирано озлобление към авторката заради това, че просто е споменала, че тоя Румпи (който и да е) бил отстрелян година по-късно? Не виждам да е казала нещо друго, а това, че е получил куршум във фейса май си е простия факт. Деоин, от където ми е дошло - от там. Със сигурност не е познавала Румпи, нито глупостите, които пише са верни, а Румпи, лека му пръст няма място в подобна статийка. Каквото съм искала да кажа - съм го казала. За теб може "тоя Румпи" - да е някакво име, за мен не е така. Няма да дискутирам повече темата.
45Thea Atanasova зверски избухнах, защото този човек ми е скъп, това, което се пише не е верно и намесването на името му в подобен лайнян боклук, наречен статия води до неуместни, гадни шегички с някой, който беше прекрасен. ок?
Аз и Тони на морето. Мина година от първата ми среща с Тони. Бях навършила 16. Циците ми се оформиха големи ,сочни и твърди като омански мрамор. Дупенцето ми- гладко като бебешки бузки. Вече можех да се покажа на морето в обществото на Тони, пълно с пърхащи празноглави миски. Още първата вечер си купихме бутилка Джони и там на плажа, на още горещия от юлското слънце пясък реших да му се отдам за пръв път. Боже, такъв горещ среднощен секс му дръпнахме на плажа и в морето, че в радиус от поне сто метра пясъка е разоран и олигавен с телесни течности а температурата на водата се покачи с поне три градуса. Рибите съвсем оцъклиха очи, раците се изпокриха в дупките, мидите като по деликатни и свенливи се скриха в черупките си и цяла седмица ги бе срам да се покажат. Бузките на Луната порозовяха и тя се скри зад едно облаче, а метереолозите описаха това явление като цунами на плажа и лунно затъмнение. Бе направо яка ебаница Ви казвам. Тони бе толкова кул, много щастлив и усмихнат, че още на другия ден ме заведе на Боровец и там да споделим щастието си. А бе откачена история, направо върха Ви казвам! На нашите пък казах, че съм чела с една приятелка за кандидат студентски изпити.
http://www.youtube.com/watch?v=wZZ7oFKsKzY
Йоле, 10 часа кой да я гледа? http://brkajrabota.mk/servisi/turlitava/22047-koga-ke-ti-ja-pogodat-pesnata
@ Йоле, пощади ни плийз! @накъдетака, извинявай, ама има малко over reacting т.е. преиграваш... Ей, без да се сърдиш, ама всеки от нас има поне един познат, приятел мутра... Мутрите и те имат/са имали родители, любими, близки, приятели и деца, на които да липсват.. И аз имам 2-ма мъртви и един безследно изчезнал, ама не ти ли е любопитно да прочетеш/видиш и друга гледна точка? А авторката, между другото, нищо обидно не е казала за човека когото си познавала
http://www.youtube.com/watch?v=EADziqTgT0s