Аз и Тони Клюна

Аз не бях навършила още 15 години, а той (Антон Милтенов-Клюна) 19, когато се запознаваме в дискотека "Джо" в Студентския град. Тогава той още живееше в "Люлин" и караше трабантче.

Харесахме се веднага, причината беше, че и двамата бяхме доста лудички. В дискотеката обаче стояхме настрана един от друг.

По онова време - 1992 г., дискотеките затваряха по някое време и всички трябваше да се прибираме с автобус 94. Тъпото беше, че на спирката се изсипваше цяла тълпа хора и почти всеки път ставаха побоища. Аз бях от "печените" и затова момичетата, които се биеха, не ме закачаха, тъй като бяхме от една групичка.

Не можех обаче да помогна на другите девойки, които се отличаваха по някакъв начин. С по-хубави дрехи или по-наконтени. Обграждаха ги в кръг и се гавреха с тях, скубеха ги и ги ритаха. Това се случваше и на доста момчета на спирката.

Продължавам нататък. Рейсът дойде и всички (разбира се) започнаха да се бутат като овце, за да се доредят до някое местенце. Аз се качих с моята приятелка и видях, че Тони и неговата група са заели 4-5 места. Той също ме видя и ме издърпа така, че да падна върху него. Беше забавно. Започнахме да се целуваме, а през това време неговите хора се сбиха с някакъв човек в рейса.

Нещата загрубяха, защото някой извади бутилка и я разби в главата на човека. Шурна кръв и ме оплиска, въпреки че Тони се опита да ме закрие. Рейсът спря на следващата спирка и набитият беше брутално изхвърлен през вратата. Шофьорът нe обели и думичка, предполагам, че не искаше да му се случи същото.

Така беше по онези времена, изпълняваха се законите на джунглата и правото на по-силния. С Тони продължихме да се натискаме, докато не дойде моята спирка. Преди да сляза, ме придърпа към себе си и ме дари с най-страстната целувка, която човек може да си представи. След това ми обеща да ми се обади на домашния телефон, който му бях написала на листче. (Цяло чудо беше тогава да имаш мобилен телефон, който беше с размерите на радиостанция).

Не очаквах да звънне и когато го направи, бях изумена. Разбрахме се да се видим на култовата за времето си Аптека. Коя ли девойка не се буташе там с надеждата да я видят с някой от печените. А ето ме мен - почти 15-годишна лигла, под ръка с един от най-вървежните тарикати по онова време.

Колкото и да беше печен обаче, Тони се занимаваше с мръсен бизнес и това доста ми влияеше. По време на срещите ни той се виждаше с разни наркомани и им буташе пликчета с бяла отрова по джобовете. Те пък му бяха толкова благодарни, че ходеха след нас като зомбита и изпълняваха прищевките ни.

През 1992 г. си беше цяло чудо да играеш билярд някъде или да седнеш в луксозен бар. А ето, че на мен ми се случваше. Тони имаше един приятел Румпи, който често излизаше с нас. Година след това някой звъннал на вратата на Румпи и когато той отворил, го застреляли от упор. Законите на джунглата!

Аз обаче бях щастлива. Имах Тони, и виждах, че е сериозен към мен. Може би заради това, че бях много различна от другите девойки по онова време. Всяка от тях искаше да привлече вниманието към себе си, без да усеща, че по този начин предизвиква обратен ефект. А в мен Тони видя една чиста душа, човек, от който безкрайно се нуждаеше. Някой, който е до него в тежките време, в които живеехме.

И така както в началото ми изглеждаше несериозен, разбрах, че всъщност има съвсем сериозни чувства към мен. Донякъде това ме плашеше, бях и и девствена. С него обаче страховете ми се изпаряваха и оставаше само насладата от споделената ни любов.

Очаквайте продължение. (Избягвам от нас и прекарвам времето си с Тони, докато родителите ми ме търсят под дърво и камък и се побъркват от притеснение).

*Материалът дойде с това име по мейла.