Учените откриха "близнак" на Земята

Малко по-голяма и малко по-студена, но планета, обикаляща около звезда на 500 светлинни години от нас е най-близкото съответствие на нашата планета, което сме открили до момента, обявиха учените.

Планетата, известна под името Kepler 186f, по името на мисията за откриване на планети на НАСА, има диаметър 14 000 км и е 10% по-широка от Земята. Kepler 186 е  нито твърде гореща, нито твърде студена, така че температурите биха позволили на водата да тече по повърхността й, което потенциално я прави обитаема от живи същества.

"Kepler 186f е първата потвърдена планета с размерите на Земята, намираща се в обитаемата зона на друга звезда," обяви на пресконференция Елиза Куинтана от института SETI и изследователския център на НАСА в Маунтън Вю, Калифорния. "Тя има подходящите размери и е на подходящото разстояние, за да има свойства, сходни с нашата планета."

Куинтана е водещ автор на научно изследване, описващо откритията на мисията Kepler в актуалния брой на списание Science.

Kepler 186f е най-новата планета, преминала през ситото на огромното количество данни, събрани от Kepler, който е наблюдавал над 150 000 звезди, търсейки лек спад на яркостта, когато пред него е преминавала планета.

Вестта идва след съобщенията миналата година, че друга звезда, Kepler 62, има две планети в обитаемата си зона, но масата им вероятно е няколко пъти по-голяма от тази на Земята, а  гравитацията им е достатъчно голяма, за да привлича хелия и водорода, което ги прави по-скоро подобни на мини-Нептун, отколкото на голяма Земя.

С по-малкия си размер, Kepler 186f е по-вероятно да има подобна на Земята скалиста повърхност, още една стъпка към откриването от астрономите на потенциалната Земя 2.0.

"Това е напредък," коментира друг член на изследователския екип - Томас Баркли от Института за изследвания на околната среда в Сан Франциско. "Тази планета много напомня на Земята."

Учените твърдят, че тя е съставена от същите съставки като Земята - желязо, скали, лед, течна вода, въпреки че относителните количества на тези компоненти може да са много различни.

Гравитацията на Kepler 186f също е вероятно да е приблизително същата като тази на Земята

"Много по-лесно е да си представим как някой успява да достигне дотам и да ходи по повърхността й," коментира в интервю Стивън Кейн, астроном в университета в Сан Франциско и член на изследователския екип.

Kepler 186f обаче не е перфектен близнак на нашата планета. Тя е малко по-близо до звездата си - червено джудже, което е по-малко, по-студено и по-бледо от нашето слънце; годината там, тоест времето за завършване на една орбита, е 130 дни, не 365. Също така тя е повече в периферията на обитаемата зона, като получава по-малко топлина, така че вероятно по-голяма част от нейната повърхност е замръзнала.

"Може би тя е по-скоро братовчедка на Земята, а не близнак," казва Баркли.

От друга страна, с по-голямата си маса, Kepler 186f би могла като компенсация за това да има по-плътна и изолирана атмосфера. Червените джуджета излъчват по-голяма част от светлината си с по-дългата, инфрачервена дължина на вълната, която може да се поглъща по-добре и да се запазва от леда и газове като водни изпарения и въглероден двуокис.

"Това прави планетата по-ефективна в поглъщането на енергия от звездата си, което би предотвратило евентуално пълно замръзване," казва Виктория Медоус, астробиолог и планетарен астроном в университета във Вашингтон. "Затова и тази планета все още се смята за потенциално обитаема, стига да има достатъчно плътна атмосфера, въпреки че получава по-малко светлина от звездата си, отколкото Марс от нашето слънце."

Любопитно е да се отбележи, че ако планетата е обитаема, на нея е възможна дори фотосинтеза. При дължините на светлинните вълни, необходими на растенията, Kepler 186f получава само около една шеста от светлината, достигаща до Земята, но пък "има много растения на Земята, за които това би било повече от достатъчно," казва Медоус.

Астрономите не могат да определят точната възраст на звездата, но подобни джуджета са сред най-дълго съществувалите звезди във вселената. Ако Kepler 186f е обитаема, животът там би имал предостатъчно време - милиарди години - за да се развие и претърпи собствена мащабна еволюция.

Все пак хипотезите за планетата ще си остават само хипотези още дълго време, ако не и завинаги. Измерванията, извършени от Kepler, показват само размерите на Kepler 186f. Тя е твърде далеч, за да могат астрономите да определят масата й, още по-малко да установят дали тя има атмосфера и океани, или дали там наистина има живи същества.

Въпреки това, тъй като звездите-джуджета са най-масовият тип звезди в галактиката, астрономите се надяват близнаците на Земята да са многобройни - и че някои ще се намират сравнително близо до нас, което би позволило на други телескопи да измерят температурата и масата им, за да идентифицират молекулите в атмосферата.

Първоначалната мисия на Kepler приключи миналата година. Kepler прекрати работа заради отказ на оборудването, което поддържаше прецизното насочване на телескопа - но учените все още са изправени пред много години работа за анализ да получените данни, които до момента са предоставили информация за 962 потвърдени планети. Данните за над 2800 допълнителни потенциални планети все още предстои да бъдат анализирани.

 

Новините

Най-четените