Сигурно съществуват фенове на Арсенал, които дълбоко в себе си ще се съгласят с оценката на Фабиан Хюрцелер за техния любим отбор.
Мениджърът на Брайтън беше доста жлъчен към "артилеристите", след като те победиха с 1:0 неговия тим в сряда, за да натрупат 7 точки аванс на върха във Висшата лига.
Хюрцелер се оплака, че Арсенал предимно е бавил времето след ранния гол на Букайо Сака в 9-ата минута и заяви, че само единият отбор се е опитвал да играе футбол.
Даже стигна дотам да каже, че той самият никога не би опитал да побеждава по такъв начин.
Думите на германеца може да звучат пресилено и лицемерно, но трябва да се признае, че Арсенал се е устремил към титлата с мъчителен за гледане стил на игра.
Все по-голяма част от срещите на лидера в таблицата представляват грозна гледка и бледнеят при съпоставянето с някои от славните английски шампиони от миналото, изградени от Арсен Венгер, Пеп Гуардиола, сър Алекс Фъргюсън или Юрген Клоп.
В най-силните години при Венгер, "топчиите" играеха такъв изкусен футбол, че легендарният Брайън Клъф веднъж заяви: "Арсенал гали футболната топка така, както аз съм си мечтаел да галя Мерилин Монро".
Пиковият Арсенал на Венгер беше продължение на тоталния футбол на Нидерландия от 70-те години и представляваше връх на индивидуалните качества, подчинени на комбинативна отборна игра с тотална доминация по игрището.
Беше привилегия да се наблюдават мачовете на отбора и това ще го потвърдят и множество неутрални зрители, за които естетиката е по-важна от крайния резултат.
Модерният Арсенал ще бъде запомнен по друг начин и независимо дали достигне до титлата или не, няма да има репутацията на миналите шампионски отбори.
Критиките към Артета и играчите му се увеличават с всяка тяхна стъпка към заветната цел и това е разбираемо за хората, които са свикнали шампионът да практикува красив за гледане стил.
Но ако в края на сезона испанският мениджър наистина вдигне трофея над главата си, ще има ли някаква тежест мнението на Хюрцелер и на всички останали критици?
Ако в останалите кръгове Арсенал печели мачовете си както спечели този срещу Брайтън, това ще помрачи ли шампионския парад, ще постави ли "звездичка" до името на първенеца и ще намали ли стойността на успеха?
Естествено, че не.
🚨🗣️ Fabian Hurzeler (Brighton manager) after losing to Arsenal: "There was only one team that tried to play football tonight."
— The Touchline | 𝐓 (@TouchlineX) March 4, 2026
"I will never be the kind of manager who tries to win it that way."
"The Premier League has to make clearer rules for time wasting, because they have… pic.twitter.com/afP6W3Xeoj
Историческите справки няма да наблягат на това, че шампионът от 2025/26 не е бил особено популярен сред масовата публика и хора като Хюрцелер са го критикували.
Напротив, историята ще запомни, че след 22-годишна пауза Арсенал отново е стъпил на върха в Англия, а Артета е завършил с триумф своята мисия да изгради нещо голямо на "Емирейтс".
Всъщност самият Фабиан Хюрцелер призна това покрай враждебните коментари, с които обсипа Арсенал и Артета.
"Ако те спечелят Висшата лига, никой в бъдеще няма да пита как са го направили. Човек усеща, че са готови на всичко за победата. Но в крайна сметка става въпрос за правилата и в момента имам чувството, че те си създават свои собствени правила", процеди наставникът на Брайтън.
С последното той отново визираше бавенето на времето и мръсните номера, използвани понякога от лидера в класирането.
Но дори сегашният Арсенал да дразни неутралната публика, засега това е отборът в английския елит, който през този сезон е най-добър в печеленето на мачове.
Съставът на Артета не излиза на терена, за да заплени света с изящния си стил, а за да трупа точки в невероятно конкурентната и равностойна Премиър лийг.
В тимовия лист не липсват елитни футболисти с фантазия и талант като Сака, Мартин Йодегор, Деклан Райс и Еберечи Езе - но те са подчинени на идеята да побеждават, дори ако се налага това да се случва чрез боричкане и блъскане в малкия пеналт при ъглови удари.
Вероятно Артета се връща назад в отминалите години и вижда натрупалите се разочарования и пропуснатите шансове, до голяма степен случили се, защото на отбора му липсваше необходимият суров прагматизъм, за да измъква максимума от всеки двубой.
А ако се върнем още по-далеч в миналото, ще осъзнаем истината, че Арсенал невинаги е печелил красиво.
Успехите на този клуб далеч не започват от Венгер и понякога са се дължали повече на здрава защита, отколкото на спиращи дъха изпълнения в предни позиции.
Но победителят си е победител и игровият стил не може да бъде използван, за да се омаловажи постижението му.
По-голямата част от публиката на Арсенал би трябвало да го осъзнава и да приема всички критики именно в този контекст.
Разбира се, има още път, който трябва да бъде извървян до титлата и очевидно Артета смята да го извърви по своя начин.
При провал накрая, отговорността ще е на треньора - но ако Арсенал наистина стъпи на върха, ще бъде също толкова достоен шампион, колкото всички останали преди него.
И жлъчните подмятания от другите лагери няма да имат никакво значение.
