Какво превърна Айнщайн и Стив Джобс в гении?

Двама безспорни гении, чиито имена бележат епохата, в която живеят. Най-влиятелният физик на XX век и човекът, измислил устройствата, донесли технологичната революция в края на XX и началото на XXI век. Алберт Айнщайн и Стив Джобс.

Всички знаем кои са те. Но какво ги свързва и на какво дължат успеха си, освен на безспорната си гениалност? Отговорът е много прост - на интуицията.

В автобиографията си Джобс описва силата на интуицията и влиянието й върху работата му на кормилото на Apple. "Интуицията е нещо много мощно, много по-мощно от интелекта", казва той на биографа си Уолтър Исаксън.

И Айнщайн, и Джобс много разчитат на интуицията си и твърдят, че именно тя е в основата на успеха им.

А какво всъщност е интуицията? Един от най-популярните речници, издаден от авторитетното американско издателство Merriam-Webster, определя това качество като "бързо и готово прозрение".

И Айнщайн, и Джобс определено притежават пъргав ум, въображение и достатъчна увереност, за да реализират идеите си.

iPhone e най-популярното и успешно произведение на Стив Джобс (Getty)

Може би най-популярното и със сигурност най-успешното и актуално изобретение на Джобс - iPhone е дългогодишен завет за успех и доказателство за интуитивния характер на основателя на Apple.

Когато пробиват на пазара, конкурентните смартфони като Blackberry използват qwerty клавиатура или стилус. Иновативният дизайн на iPhone с неговия мултитъч дисплей напълно променя концепцията на смартфоните и превръща Apple в лидер в мобилните технологии.

В реч през 2005 г. в Станфорд Джобс признава, че интуитивният му ум има значително влияние върху неговата работа. „Трябва да вярвате в нещо. В инстинктите, живота, кармата, съдбата си, в каквото и да е. Този подход никога не ме е предавал и промени живота ми", споделя той.

Лекция на Айнщайн от 1931 г. (Getty)

Почти един век по-рано Алберт Айнщайн тотално преобръща представите за науката, с което си навлича ужасни критики.

Революционната му Теория на относителността е обект на ожесточени и безпрецедентни спорове през 20-те години на XX век. Но великият физик продължава упорито да следва инстинкта си и да защитава идеите си.

Днес теорията на Айнщайн е върхът на съвременната физика.

Мнозина биха предположили, че великият физик предпочита логиката пред интуицията. Всъщност е точно обратното.

Доказва го една от най-известните му мисли: "Интуитивният ум е свещен дар, а рационалният ум е верен слуга".

Друга от супер популярните крилати фрази на гениалният учен е "Въображението е по-важно от знанието". Не е ли именно въображението символ на интуитивен ум?

„Всички велики постижения на науката трябва да започнат от интуитивното познание. Понякога се чувствам сигурен, че съм прав, дори без да знам причината", споделя Айнщайн пред свой приятел, пише Psychology Today.

За него въображението и любопитството стоят в основата на всичко. „Най-хубавото нещо, което можем да изпитаме, е усещането за мистерия. То е изворът на цялото истинско изкуство и наука", казва той.

#16 deaf 04.07.2017 в 00:43:30

Аз също отхвърлям теорията на Айнщайн. По един научно-популярен канал за деца "Да Винчи" представиха една теория,(за съжаление не запомних името на учения),обясняваща нещата напълно различно от онази за относителността. Неблагодарна работа е да се преразказва гениално творение,(а и съм на Вие с науката),но казано с едно-две изречения - човек с очите и другите си сетива създава реалността. Например,когато поглежда към Луната,той я създава. В действителност тя не съществува. Или когато пипа дървената маса пред себе си. Може би погрешно преразказвам тази теория,но ми се струва реална в сравнение с тази на Айнщайн.

#17 vV 04.07.2017 в 02:13:55

deaf, Айнщайновата относителност не е гениално творение, за да се преразказва, а е чиста глупост. Показах го, доказах го (timeisabsolute.org), но някак този факт не успява да хване дикиш. Защо? Как трябва да го обясня, какви думи да използвам, как да построя изреченията, че да се разбере, че Айнщайновата относителност е абсурд, който няма нищо общо с науката, не може в никакъв случай да се докаже валидността му експериментално (безсмислиците не подлежат на експериментална проверка) и трябва да се премахне без остатък от физиката, без да се заменя с други относителности, трябва да се премахне така както буренът от нивата се маха без да се заменя с нещо? Защо тази проста, доказана истина не може да проникне в съзнанието на приятелите тук?

#18 deaf 04.07.2017 в 08:38:11

vV, според мен Ницше е обяснил всичко! То и кой друг би могъл? Ето цитат от негово произведение: "Вярвам в абсолютното пространство като субстрат на силата:последната ограничава и дава форма. Времето е вечно. Но не съществува нито пространство,нито време в себе си. "Измененията" са само явления (или сетивни процеси за нас):колкото и да допускаме,че между тях съществува отношение на закономерно завръщане,това не ОБОСНОВАВА,(к.а.),нищо,освен факта,че така е ставало винаги. Чувството,че post hoc е propter hoc,(СЛЕД ТОВА,а следователно и ПОРАДИ ТОВА),лесно може да бъде изтълкувано като недоразумение:то е понятно. Но явленията не могат да бъдат "причини"." Тези разсъждения на Ницше пращат теорията на Айнщайн в кошчето за боклук.

#19 explorer 04.07.2017 в 09:30:42

просто невероятно, идиотщината се самоиндуцира

#20 vV 04.07.2017 в 11:01:21

deaf, не, не може и дума да става за обсъждане на въпроса що е пространство и време, когато говорим за Айнщайн Каквото и философско разсъждение да се даде върху тези две понятия, коректно или погрешно (това на Ницше е погрешно, но е отделна тема), то то няма как да е средство за оборване на онова, на което му е лепнат етикета Айнщайнова ``теория'', защото последното е нелепост още преди да почнат да се обсъждат каквито и да е понятия. Това доказва timeisabsolute.org. Все едно да се опитваш да ме убедиш, че, когато крадецът ми измъкне парите от джоба, това има нещо общо с теория на парите и крадецът прави принос в тази теория чрез кражбата си. Явно ти все още не можеш да си представиш за какво нелепо нещо иде реч, когато се отвори дума за Айнщайн и все още ти е комфортно да считаш, че може да се води рационална дискусия по въпроса. Помисли, може ли изобщо да се води смислен разговор и ще помогне ли цитат от Ницше, ако някой ти каже -- това е круша, защото е ябълка и това ново за науката заключение ме прави да съм най-гениалният от всички гении. Та, нека пак да се върна аз към въпроса си. Явно, че промиването на мозъците е достигнало до такава степен на прочистване и продухване, че наглед най-разумни хора не могат да си позволяват даже и да си помислят, че толкова налагана за научна суперзведа личност като Айнщайн може да е в грешка, каквито и очевидни доказателства за грешката да бъдат представени. Това е нещо като Стокхолмски синдром, супер ефективна обработка на обществемото мнение да приеме глупост за гениалност. На това обаче непременно трябва да му се сложи край. Въпросът е как да стане това? Как трябва да е описана глупостта при наличие на такова яростно промиване на мозъци, за да се проумее, че наистина е глупост?

#21 vV 04.07.2017 в 11:03:51

Относно цитата ти от Ницше -- абсолютното пространство не може да е субстрат на силата, така както крушата не може да бъде субстрат на ябълката. Ако пространството беше субстрат на силата, то нямаш да има понятие работа, съответно енергия. Нали си спомняш, работата е произведение от две различаващи се една от друга величини -- сила и път (пространствена величина). Времето пък е трето понятие, различно от първите две (различно от сила и път (пространство)). Веднъж като убедиш себе си в горното разграничаване на понятията, което на Ницше явно не му се е удало, това ще ти даде отправна точка да схванеш погрешността и на останалата част от цитата.

#22 vV 04.07.2017 в 11:05:43

Между другото, би ли посочил източника, от който си взел цитата на Ницше. Благодаря.

#23 deaf 04.07.2017 в 17:07:46

Аз го разбирам като взаимно влияние между пространството и силата. Като силата е -по-силна,така да се каже. Ницше е единственият гении,който обяснява нещата. Другите само ги описват. Цитатът е от неговата книга "Воля за власт", разделът:"Волята за власт като познание", главата:"Против каузализма". За всеки учен "Воля за власт" би трябвало да стане настолна книга,въпреки че се смята за философска. Всъщност,струва ми се,че проблемът не е в пространството или силата. Горе-долу е ясно какво са. Проблемът е,че не знаем какво е това ДВИЖЕНИЕ.

#24 Nenimir 04.07.2017 в 19:07:03

Виждам, че има сериозни съмения около способностите на Айнщайн като физик и учен, и въобще че всички сме сериозно заблудени като цяло. Интересно е да се отбележи, че физиците са доста умни хора и не приемат лесно теории без доказателства. Предполагам, че според казаното тук Айнщайн е наистина един генйй, защото явно убедително е заблудил едни от най-умните хора на планетата-с куп формули и доказателствен материал. Разбира се всеки, който има нови полети на въобръжението е добре дошъл да ги докаже, но да е готов да изстрада неразбирането на простите недоучковци, като е била съдбата на много гении приживе-Моне, Моцарт и др.

#25 vV 04.07.2017 в 19:35:37

``Проблемът е,че не знаем какво е това ДВИЖЕНИЕ.'' Точно това е проблемът на днешната физика. Но, не, че не знаем какво е движение, а че движението не е взето пред вид още в основните закони на класическата механика. Трагедията на физиката е, че правилното разбиране на движението го има още в трудовете на Хегел и учениците му, но то не е мигрирало във физиката, което е предизвикало сегашното й голямо объркване под формата на ``квантова механика'' (Айнщайновата относителност не е само объркване, а е чиста глупост, която единствено подлежи на премахване от физиката). Така, трите Нютонови закони са всъщност не закони на движението, а закони на покоя -- вторият и третият противоречат на първия, ако се приемат за закони на движението. Основните уравнения на механиката -- уравненията на Хамилтон, от които се извежда втория закон на Нютон, са също уравнения на покой, ако се приеме за валиден принципът за запазване на енергията. Това е така, защото вторият закон на Нютон отчита единствено темпоралната (свързаната с времето) характеристика на силата, но пренебрегват пространствената й характеристика, т.е., енергията (всъщност, при високи скорости силата губи смисъл и единствената характеристика на движението става енергията). Тъкмо това е посоката, в която трябва да се развива механиката (класическата механика), което също изразява и квантовия й характер, и е нужно веднага да се изостави нефизичната т.нар. ``квантова механика''. Горното обаче не означава, че пространството е субстрат на силата, както го разбира Ницше. Явно е чел Хегел, но не го е разбрал. Горното ти го казвам просто понеже повдигна въпроса, но иначе е извън темата. А, по темата е, че при Айнщайн не може и дума да става за погрешно тълкуване на понятия или за погрешни схващания за света или за тълкуване на каквото и да било. Айнщайновото е чиста, неподправена глупост на съвсем техническо ниво. Той гради онова, което му се е сторило, че е ``теория'', като специално селективно забравя, когато му е удобно, какво сам е постулирал, но, когато реши, че му върши работа, си припомня постулираното. Така, с такъв ``метод'', рожба на ниско качество на мислене, наистина може да докажеш, че крушата е ябълка, но подобно ``доказване'' няма да е проява на гениалност, а ще е просто едно грозно бръщолевене, да не говорим, че ще е измама от голям мащаб, ако пък вземеш, та окупираш физиката с подобно грозно бръщолевене и го пробуташ да го мислят за голяма наука.

#26 Nenimir 04.07.2017 в 19:44:47

deaf, "Аз го разбирам като взаимно влияние между пространството и силата. Като силата е -по-силна,така да се каже" Би ли пояснил малко за коя точно сила става дума, че почнах да се обърквам-силата на гравитацията, електро-магнитна сила, или за "Силата"от Междузвездни Войни". И за кое от различните пространства описани от Calabi-Yau формите.

#27 Nenimir 04.07.2017 в 20:02:32

vV, "Основните уравнения на механиката -- уравненията на Хамилтон, от които се извежда втория закон на Нютон, са също уравнения на покой, ако се приеме за валиден принципът за запазване на енергията. Това е така, защото вторият закон на Нютон отчита единствено темпоралната (свързаната с времето) характеристика на силата, но пренебрегват пространствената й характеристика, т.е., енергията (всъщност, при високи скорости силата губи смисъл и единствената характеристика на движението става енергията). Тъкмо това е посоката, в която трябва да се развива механиката (класическата механика), което също изразява и квантовия й характер, и е нужно веднага да се изостави нефизичната т.нар. ``квантова механика''. " Уравненията на Хамилтон са добре приложими в случаят с класическата механика, но при квантовата не са особенно приложими тъй като диференциалните Хамилтонови уравнения предполагат, че точното местоположение и момент са известни във всеки момент от време, което не е случаят при квантовата механика както знаем от принципа на Хайзенберг.

#28 vV 04.07.2017 в 20:25:32

@Nenimir, Да напомня. Милиони са били заблудени, всички като цяло, в продължение на почти 2000 години от Птолемей (птолемеевото даже не е било глупост, а недоразвито разбиране за света). Тъй че, съсредоточи се върху това: ``всички сме сериозно заблудени като цяло.'' и се опитай да докажеш, че не сме заблудени, като обориш разбираемия и за гимназиста аргумент в timeisabsolute.org. Ако не успееш да обориш този аргумент, то трябва открито тук пред целия форум, да признаеш (а не да се скриеш, както обичайно се наблюдава), че специално ти (остави другите като цяло), си бил заблуден относно способностите на Айнщайн като физик и учен, нежели относно неговата гениалност. P.S. В изказването си се опитваш да използваш логическата грешка, наречена Argumentum ad Populum. Понеже ти сам не можеш да обориш опонента, прибягваш до други, които били съгласни със статуквото и това го представяш като аргумент срещу критиката. В скрита форма, тази твоя логическа грешка съдържа и логическата грешка ad hominem, т.е., атака към личността, изказала критиката, а не на самата критика.

#29 vV 04.07.2017 в 20:42:36

@Nenimir, ``Уравненията на Хамилтон са добре приложими в случаят с класическата механика, но при квантовата не са особенно приложими тъй като диференциалните Хамилтонови уравнения предполагат, че точното местоположение и момент са известни във всеки момент от време, което не е случаят при квантовата механика както знаем от принципа на Хайзенберг.'' Уравненията на Хамилтон са точно толкова добре приложими в класическата механика, колкото и вторият закон на Нютон. Те не са погрешни, но са уравнения на покой, а не на движение, както е и вторият закон на Нютон. Това е така, поради факта, че вторият закон на Нютон отразява само темпоралната характеристика на силата, но пренебрегва нейната пространствена такава. Пространствената характеристика проличава най-добре при големи скорости, където понятието сила губи смисъл и движението вече се характеризира единствено чрез енергията. При ниски скорости, разбирането е като при Максвел и Декарт, а при високи като при Лайбниц. Прехвърлянето на Хамилтоновите уравнения в т.нар. квантова механика, носи тези родилни петна и наред с останалите нелепости там, прави квантовата механика област, която няма нищо общо с науката. Ето тук можеш да научиш повече подробности по въпроса: qmiscm.org. Горното го пиша само защото ти повдигна въпроса. Предлагам обаче да се придържаме към темата и да не ползваме отклоняването към обсъждане на други въпроси извън темата като средство да се замаже драматичната Айнщайнова нелепост.

#30 Уточнител 04.07.2017 в 20:52:11

Че простотията, като частна форма на глупостта е безпределна, показва интелектуалното ниво на настоящия форум.Но дори и на този фон блести дебила vV. Интересно, дали не бива да се измисли някакъв филтър за идиоти, ще върши полезна работа, особено в такива долнопробни форумни общества.... Всъщност може и да не сме прави, човекът може и да е психар, което изглежда вероятно, например вяло текуща шизофрения с мания за величие или нещо подобно. В такъв случай излиза, че просто не си е вземал хапчетата, не носи отговорност...

Новините

Най-четените