Какво превърна Айнщайн и Стив Джобс в гении?

Не знам дали го осъзнаваш, но да линкваш сайта на някакъв си идиот, който си е въобразил, че с два-три параграфа общи приказки и впечатляващи умения в MS Paint може да отхвърли теорията на относителността (дори този идиот да си ти), не е точно отговор на доста конкретните ми въпроси. Ще ги повторя: Можеш ли да сметнеш барем един прост интеграл или обикновено диференциално? Имаш ли някакво формално образование, ценз, опит в някоя поне що-годе сходна сфера? Спести ми всеки отовор, различен от такъв с точно два бита информация - по едно да/не на всеки от горните два въпроса. Ако искаш помощ за да отговориш на първия, охотно ще ти измисля едно ОДУ, което се решава за под минута. Тоест, ако знаеш как. Иначе, предполагам, би било невъзможно, точно колкото би било невъзможно да разбереш дори частица от писаното от сериозен физик. Камо ли пък на един от най-сериозните и значими в човешката история.

@deowin, пак питам, какво не разбра от аргумента даден тук: timeisabsolute.org?

>какво не разбра от аргумента даден тук: timeisabsolute.org? ОК, бъди така добър да ми обясниш какво значи това уравенение от сайта: eX=m*d^2x/dt^2 Тоест, какво означават използваните променливи и символи, какво е математическото значение, или дори поне как се чете на български - не, нямам предвид "епсилон по хикс равно на ем по де квадрат хикс върху де те квадрат". Така и дете на 5 може да "прочете" произволна формула и да си въобрази, че може да я "критикува". Нали поне писаното в сайта разбираш?

Това, което си написал е компонентът на Лоренцовата сила по оста х в лабораторната координатна система К.

m е масата на електрона, втората производна е ускорението, а епсилонХ е електрическата компонента на силата по оста х в К. Друго?

Понеже, виждам, нямаш какво да кажеш по същество, въпросът, който всъщност те мъчи е, възможно ли е, даже и аргументът на vV да е коректен, този съвсем елементарен аргумент да събори такова величествено построение, каквото ни го представят да е Айнщайновата относителност. Отговорът е, да, само този съвсем лесен за разбиране аргумент, е напълно достатъчен за събарянето на въпросната ``теория'', а с нея отиват на боклука и всички останали глупости, произтичащи от въпросната глупост, такива като космология, черни дупки, голям взрив, някаква си обща ``теория'', теория на елементарните частици, струнни теории и т.н. Няма подготвен физик, който да не се съгласи с това. Малките хора обаче, писали се физици, са опортюнисти и няма да си рискуват дребните заплатки за да признаят истината. Затова, изходът е да се привикат шефовете им, под клетва, да дадат отговор на горния въпрос. Така, правителствата ще прекратят харченето на данъкоплатски пари и лаборатории като ЦЕРН ще пренасочат дейността си към истинската наука, а не към псевдонауката, в основата на която са абсурди като този пробутан от Айнщайн. На теб може да ти се струва шега работа тази, но вече има предприети сериозни стъпки по въпроса и снежната топка е започнала да набира скорост. Разбира се, България е слаба да окаже каквото и да е влияние (въпреки че и тя ще се облагодетелства от положителния изход, защото няма да харчи парите на данъкоплатците за безумия). Истинската борба е другаде. Борбата за премахване на абсурда наречен Айнщайнова относителност има същото значение, ако не и по-голямо, от корекцията, която Коперник и Галилей правят в астрономията.

>Друго? Ще ми го сметнеш ли за x? Изглежда доста лесно.

Сега, щом си започнал по формулите, предполагам имаш някаква представа от физика, та, забележи, гадинката дал уравнението (първата система) да е валидно за електрон в покой, но после го плесва в собствената система на точно този същия електрон в движение, прилагайки първия постулат (втората система уравнения). Ма, чакай, ако наистина втората система уравнения важи за електрон в равномерно праволинейно движение, то, съгласно първия постулат, системата уравнения в К трябва да се напише както е написана първата система. Значи първата система е също написана за този електрон в движение (а не в покой, както хубавецът ни пробутва). Обаче, ако електронът е в движение в електромагнитно поле, то трябва да има и магнитна компонента (за да отговаря на Лоренцовата сила, усещана от движещ се електрон в електромагнитно поле). Е, къде е, аджеба, тая ми ти пуста магнитната компонента? Няма я. Няма я, но измамникът ни пробутва, че втората система уравнения била за движещ се електрон, за да може да приложи Лоренцовите трансформации и да го изкара, че направил откритие -- Лоренцовите трансформации, които сами по себе си са нефизични. Е, добре, приложи ги той тези Лоренцови трансформации. И, какво? Какво постигна? Постигна това, че даже и да му дадем незаслужен кредит и, хайде, от нас да мине, заради дискусията, да приемем, че наистина втората система се отнася за движещ се електрон, то фаталната му грешка пак си остава: Съгласно първия постулат, физичен закон, отнесен към всяка от двете системи в равномерно праволинейно движение не трябва да се променя (както не се променя, когато са написани първата и втората система уравнение, където Айнщайн е трябвало да спре; това е тривиално, не е никакво негово откритие, открито е още от Галилео, и изобщо не е трябвало да предлага статията за публикуване.) Когато обаче Айнщайн прилага Лоренцовите трансформации, за да отнесе закона към двете системи в равномерно праволинейно движение, Лоренцовите трансформации променят закона. Това може да се види веднага -- нито една компонент във втората система уравнения не зависи от скоростта v, докато, четвъртата система от уравнения, получена след прилагане на Лоренцовите трансформации, има функции на скоростта v. В четвъртата система веднага виждаме не само бета, но даже бета на куб (което е функция на v), a даже виждаме v експлицитно. Горното е грубо нарушение на собствения му първи постулат и каквото и да ти изглежда, малко, голямо, изисква непременно отхвърляне на Айнщайновата относителност изцяло, включтелно всичките й нелепи рожби.

Не, няма да ти го сметна за x, не за друго, а защото такова сметване не допринася ни най-малко за изясняване на въпроса. Ако това не го схващаш, то ти нямаш хал хабер понятие от физика и няма какво да си губя времето с теб. Разбери, аз съм професорът, аз те уча, а ти си ми студентът. Професорът проверява дали студентът е научил това, което му втълпяват в главата, а не обратното. На студента не е дадено да изпитва професора.

Разбери едно, ако студент ми дойде и почне да ми усуква както ти го правиш, за да прикрие невежеството си, веднага го изритвам от кабинета. Е, в щатите точно не го изритваш, а му посочваш вратата да я затвори отвън. Между другото, студентите тук в щатите, повечето (има тук-там и по някое зрънце) са много почтителни като дойдат в кампуса (на купоните настава пълен разгром, но е извън кампуса). За разлика от хай скула, където правят даскалите луди и вътре в самото даскало.

За общите ти приказки не съм питал и не са ми интересни. Не обичам да се повтарям, но.. Ще ми го сметнеш ли за x? Изглежда доста лесно. >такова сметване не допринася ни най-малко за изясняване на въпроса Напротив, допринася съществено за изясняването на въпроса, който ме интересува - дали разбираш от елементарна математика поне толкова, че да можеш да сметнеш едно елементарно ОДУ, което се учи в 1ви курс смятане в университета. Все пак Айнщайн е ползвал много, много, много по-трудна математика - като почнем от нелинейни ЧДУ, през тензорно смятане, Ли алгебри, теория на многообразията, параметризирани постнютонови формализми и какво ли още не, повечето от което е далеч отвъд моите разбирания, но аз поне знам, че не го знам, което е отличната причина да не се пъна да опровергавам Айнщайн с два параграфа псевдонаучни приказки и MS Paint. А и познавам доста доктори по физика и математика, тези хора са.. хм.. различни. Засега ти звучиш много по-малко като тях, и много повече като споменатият сервитьор, който също като теб беше убеден, че е опровергал Айнщайн, и също така отказваше да демонстрира умения в дори елементарна математика.

Имаме F = m (d^2x/dt^2), тогава x(t) = (F*t^2)/(2m) + at + b, където а и b са интеграционните константи. Е, как това решение спаси Айнщайн? Никак. Тебе просто са те уплашили с некфи абсолютни елементаризми като тензори, Ли-алгебри and whatnot. Казали са ти ``бау'' и ти си си се разтреперал. Така един Дирак е плашел хората по семинарите в Columbia University с абсолютните си безумия. Дираковите безумия ще ги подхвана друг път (ако те интересува, чети тук: qmiscm.org), защото трябва малко по-голяма подготовка. В случая с Айнщайн става веднага debunk-ването. Не ти е нужно да знаеш нито как се прилагат Лоренцовите трансформации, нито как се решават диференциални уравнения, нито даже да знаеш какви са символите или каквото и да е от математически характер. Достатъчно е с очите си да видиш, че, когато трансформира чрез Лоренцовите трансформации уравнението (втората система) от к в К (четвъртата система от уравнения) Лоренцовите трансформации променят закона, вкарват му бета, съответно скорост v. Такава промяна на закона е експлицитно забранена съгласно собствения му първи постулат (принципа на относителността) за две системи в равномерно праволинейно движение, а к и К са две системи в равномерно праволинейно движение. Явно, не ти се удава да схванеш, че само една точно такава фатална грешка (има и други, на всяка стъпка в теорията са) сбръчква цялата теория. Уплашен си. Уплашил си се и от сянката си. Обаче, тея, които са те уплашили скоро ще бъдат довлечени (да, довлечени, защото иначе бягат като хлебарки) и ще отговарят пред народите под клетва защо са допуснали и допускат да лъжат данъкоплатците и да им измъкват милиарди, за да ги харчат за абсурди. Видов ден иде.

ОК, признавам, че явно можеш да решиш просто ОДУ. Разбираш поне толкова математика, което вероятно е повече от сервитьора. И все пак, както вече казахме, полином от втора степен не е кой знае какво. Апропо, никак не съм уплашен. Просто съм достатъчно ОК със себе си за да мога без проблем да призная, че ми липсват необходимите знания да следя математиката на ОТО - не съм учил тензорно смятане, многообразия и прочие алгебра, нито съм физик по образование за да знам как се прилагат във физичен контекст. Твоята математика я следя, защото е елементарна. От друга страна, да извадиш две от най-простоватите уравнения от ОТО абсолютно извън контекста им и да ги оградиш с червено в MS Paint не звучи като особено научен метод да отхвърлиш теория, която практически целият научен свят, купища доктори по физика и математика, са преглеждали и проверявали за грешки вече 100 години. Щото все пак да намериш грешка на Айнщайн или Дарвин е мечта за всеки учен. Доста арогантно звучи да мислиш, че си видял банална грешка в начина, по който са използвани две банални уравнения, която никой друг освен теб не е видял през последните 100 години. Възможно? Да. Вероятно? По-скоро не.

Не, не, не можеш да схванеш май. Не е извън контекста, а си е точно в самия контекст на ``теорията'', но мошеничеството му на тоя няма да мине. Ако искаш, погледни и параграф 6. Същата грешка прави. Ако пък те интересува друга негова ``теория'' без връзка с относителността, вземи, да речем тази му теория, дето уж била в основата на теорията на лазерите (не ми е под ръка цитатът, но, ако те интересува, ще го намеря). И там, ама просто същата грешка в мисленето демонстрира. Това е тъпота, ти казвам, въпиющз тъпота. Вземи разните му ``теории'' по термодинамика. Трагедия. Абе, тъп човек, но нахалник. Наложен на света без да има елементарни качества. Написал съм няколко текста и върху тези негови статии, но по едно време си казвам, ама, откъде накъде ще му се занимавам да му нищя абсолютните глупотевини на тоя. Един аргумент е нужен. Един фатален аргумент, като този, за който говорим, и е свършен. Ми, той самият нали това бил казал като му излезли 100 учени със 100 аргумента (не са сто, под 50 са) против. Казал, не ми давайте 100 аргумента, дайте ми един, ако не е вярна теорията. Ами, имаш го. Ето го: timeisabsolute.org Хич даже не се връзвай, че имало много, които го проверявали, пък не му намерили грешки. Не си бил по семинарите в Харвард, Принстън или Калъмбия, да видиш каква фашистка атмосфера е. Само да да мръкнеш нещо и си вън, а за мястото ти на професор чакат сто гладни гърла от цял свят. Абе, не е за приказка. Никой, нищо не е анализирал. Вървят по течението, пазят си жалките топли местенца и заплатки и ги е страх да мръднат. Затова ти казах, шефовете им ще бъдат довечени да отговарят.

>Ми, той самият нали това бил казал като му излезли 100 учени със 100 аргумента (не са сто, под 50 са) против. Казал, не ми давайте 100 аргумента, дайте ми един, ако не е вярна теорията. Ами, имаш го. Нали се сещаш, че абсолютно всеки един от тези 50-100 учени е мислил точно като теб? Също, струва ми се доста малко вероятно сочените са грешки на ОТО да са били от толкова банално естество като твоята. Това, че аз нямам ценз във физиката да намеря и посоча конкретната причина защо твоят аргумент е грешен не го прави верен. Не го прави и грешен, естествено. Но това, което не променя, е очевидната арогантност на това да си мислиш, че след 100 години усилен труд на вероятно стотици хиляди учени върху ОТО и следствията от нея, ти сам си намерил елементарна грешка на Айнщайн, практически на нивото на сбъркан знак. Ще повторя - да, разбира се, че е възможно. Не ми се струва никак вероятно. Ти звучиш напълно убеден. Умело практикуващите научния метод професионалисти не звучат така, защото научният метод не доказва, а само отхвърля хипотези. Особено силно трябва да се съмняваш в собствената си хипотеза, когато не е потвърдена никъде, не е peer reviewed, и, като цяло, дори не е научна - не си я развил до степен да направиш научно проверяемо предсказание, да конструираш опит, който теоретично да може да я отхвърли, и чийто предсказан от теб изход е в противоречие с ОТО, след което да го проведеш и да не успееш да я отхвърлиш, но пък да отхвърлиш ОТО. Защото, да, в науката един единствен опит (повторяем, проверяем) стига да отхвърлиш всяка теория. В края на краищата имаш 2 параграфа общи приказки и 3 картинки, пипнати с MS Paint. Това е. А, да, и доста арогантност.