Имаше един слоган преди години, прочетох го в някакво лъскаво списание: "Бъди успешна, удивителна и усмихната"!(Нещо такова.)
Е, аз пък не съм такава и искам да спрат да ме облъчват с подобни мисли. Стига с този внушаван от детството стремеж да ни карат да сме все по-добри, отличници, красавици, център на внимание.
Няма ли да станем по-щастливи, ако от малки се научим, че не всички сме нещо специално, че сме просто нормални, такива каквито сме, че не е лошо да си просто "среден" човек!
Цял живот живях с желанието да докажа на всички колко съм различна, че съм умна повече от средностатистическата жена, че трябва да съм успяла в работата си, да съм най-добрата майка и съпруга, да се грижа еднакво добре за себе си и за всички около мен, че ТРЯБВА да успявам във всичко - иначе не съм завършена личност, не оправдавам очакванията, похабявам си потенциала, разочаровам родителите си, семейството си, приятелите...
Стига толкова, уморих се, аз не съм и не мога да съм - не идеална, не става въпрос за това, дотолкова ми стига умът да знам, че това е непостижима цел. НО искам да съм щастлива, в мир със собственото си "аз", да не страдам непрестанно, че не съм достигнала това, което едва ли не съм "орисана" от дете да извърша в краткия си земен път!
Аз съм обикновен човек, със средни възможности и мога да постигна само толкова. Лошо ли е да съзнаваш собствените си граници, да признаеш, че не си нищо особено и да се опиташ да изживееш дните и нощите си щастливо, като този, който си?
Защо внушаваме на децата си непосилни стремежи, защо ги насилваме да си мислят, че само те са специални - най-добрите, най-умните, най-красивите? Защо трябва да преуспееш на всяка цена, с всички (законни и морални) средства?
Искам просто да съм щастлива от това, което постигам според моите сили и възможности, не желая повече да се потискам, сравнявайки се с другите, успелите, защо това не съм аз?! Ами толкова мога, това са ми достиженията, направих най-доброто възможно за мен и искам да мога да се радвам на този факт. Нищо, че съм най-обикновена, средностатистическа единица, средно красива, средно успяла, средно щастлива...
Искам да се възприемам като завършена личност според моите собствени стандарти, не според вашите. Затова за вас може и да съм НЕУСПЕШНА, НЕИЗВЕСТНА, СРЕДНА РАБОТА, но за мен съм си най-добрата възможна опция и се гордея с това. Не може всички да сме гении (макар и неосъществени!), трябва да има и хора като мен - доволни от това, което са, за да не фигурираме в статистиката на света като една от най-тъжните и неудовлетворени нации.
Ако искаш да си щастлива....бъди! Къде е бутона "Харесва ми" ?
Една извадка от диалог по темата: ...аз казах наивитет. Само завистниците го наричат глупост. Това не е слабост а дарба... ... Наивната душа още не е разядена от скептицизъм и свръхинтелигентност... ... Единствен глупавият побеждава в живота, умният вижда твърде много пречки и се разколебава преди да започне... ... Колкото по-малко знаеш, толкова по-просто е да живееш. Знанието те прави свободен, но нещастен. Ела, пий с мене за наивността, глупоста и всичко което се причислява към нея: любовта, вярата в бъдещето, мечтите за щастие, прелестната простота, изгубеният рай... Съжалявам, че не съм попаднал на тази книга преди 20-тина години...
Браво авторче
Много добре казано, според мен успеха трябва да е равен на щастието, тоест ако си щастлив значи си успял. Критериите по които решаваш дали си щастлив са стриктно индивидуални.
Rowan - заинтригува ме - Ремарк ли цитираш? Към авторката - не се сравнявай с другите - ти сама определяш границите си и няма "средно щастие" - наслаждавай се и светът ще ти отговори с усмивка!
Интересно откровение на една необременена от фикс идеи жена.Може би има и щастие в това да харесваш себе си,какъвто си.Имаше такава песен на група "Тангра".Подкрепям тезата,че не е необходимо да се опитваш да надскочиш себе си,за да докажеш нещо на когото и да било.
Rowan: Шекспир ли цитираш?
Еееееее накрая да видя една нормална жена кацнала на земята лошото е че човек като го очука живота май ги разбира тия неща - колко малко ни трябва да сме щастливи То не непразно мъдреца е казал -от всичко по малко
Mia2442 и sis, Ремарк - "Трима другари".
Оли има достатъчно време да посвещава творческият си потетциал на самата себе си.А това е доказателство,че прелива от самоуважение.Желая и щастие!
Оли Животьт е постоянно развитие. Успехьт е част от това развитие. Неуспехьт другата част. Успехьт е следствие на опита, който придобиваме. Опитьт е следствие на неуспехите, които сме имали. Нещата от живота са такива, кавито са. Ние, според нашата гледна точка, ги определяме като успешни или неуспешни и от това се чустваме щастливи или нещастни. В момента в който спрем да се безпокоим Какво ще кажат хората и сами решим дали нещо е добро за нас или не, ние сме решили да сме свободни и можем да изберем да се чувстваме щастливи. Чувствата се пораждат от мислите, а мислите са си наши и всеки сам решава какво да мисли. Дали успяваме или не, ние придобиваме опит и се развиваме. И ако мислим за това като за нещо положително ние се чувстваме щастливи.
Една от малкото статии с изцяло положителен отзвук - това ме радва. Могло значи! Нападките "мъже-жени" в другите почнаха да ми стават отегчителни. Бъдещите автори по темата да си вземат бележка ....
Поздравления!!! Оли, само махни това раздразнение и е ок . Освободила си се от "общественото мнение", сега просто спри да мислиш за него. Радвам се за теб! Искрено. Не че е толкова важно да се отбележи, но наистина си стигнала там, където "успешните" не могат, а така им се иска. Браво, момиче! Бъди щастлива!
Ярък пример за дете или внук на комунисти-крадци - посредствена личност, но доволна от награбеното от дедо и тато. Що трябва да се напъва милото, ами то е богаташче, а другите кучета ги яли - да мрат гладни гадовете-висшисти!
Мисля че мирогледа на авторката доста се преближава до християнският мироглед и светоосещане.Да си благодарен на това което имаш и ти е дал Бог и да се радваш на това което си ти а не да се напъваш до пръсване да си нещо друго нещо най най. Браво харесва ми .