24-ти май Е националният празник на Република България. Знам, че сега ще поскочиш и ще си ядосан, че някой предпочита Буквите пред Освобождението, някакви християнски светци пред падналите за свободата герои, някакви си там византийци пред истинските българи. Споко, сега ще ти обясня защо 24-ти май е положителният НАЦИОНАЛЕН празник.
А ако не ти харесва, иди и си татуирай образа Васил Левски в реални размери на гърба или дори, още по-добре, целия Апостол на свободата в човешки бой си татуирай на прасеца.
Защо 3-ти март НЕ бива да бъде НАЦИОНАЛНИЯТ празник на България
На тази дата, 3-ти март, през 1878 г. в едно село до Цариград е подписан мирен договор, който слага край на войната между Османската империя и Русия (която, между другото, е управлявана от император, наричащ себе си и цар).
Двете империи имат отдавна сметки за разчистване, като в хода на тази война руснаците най-накрая решават да минат Дунава, при условие че всеки път преди това ги хваща шубето. Санстефанска България никога, повтарям никога не става политическа реалност.
Само 3 месеца и половина след подписването на Санстефанския мирен договор се провежда Берлинския конгрес, който, с цел да намали руското влияние около Проливите (обобщено така се наричат Босфора и Дарданелите), свива бъдещата българска държава значително. И да, бъдещата, защото българската държава във вида на Княжество България започва да се появява реално в началото на 1879 г., когато е Учредителното събрание на Оборище и когато е избрано и първото българско правителство.
Следователно Санстефанският мирен договор обявява (част от) българите за свободни (няма как да спорим с органически факти!), но някак въображаемо, без никакво българско решително участие (не опълченците печелят войната) и без този договор да влезе някога в сила. Кой е виновен и защо, няма да обсъждам с теб сега, защото темата е друга.
Всъщност неосъщественият национален идеал, заложен с този неосъществен договор, никога не е донесъл на българите нещо друго, освен душевно страдание, необмислени военни действия и, разбира се, вечно заемане на грешната страна в големите войни, защото все се намира някой да обещае Санстефанска България на три планети.
Защо ще празнувам на 3-ти март?
Гореизложените аргументи съвсем не означават, че не трябва да ти се полага по един почивен ден като за официален празник, за да идеш до Гърция за по-дълъг уикенд или да обиколиш кръчмите в Копривщица (и все по-рядко в Банско заради Цеко).
Напротив, 3-ти март си е празник, на който можеш да си се гордееш колкото си искаш, че си българин, да си протестираш, да си манифестираш... Защото на 3-ти март трябва да празнуваш Свободата.
Да, не е била за всички; да, руснаците стъпват завинаги тук с военните си ботуши; да, съседите са били всички против създаването на независима България. НО! Все пак една част от българите са били свободни. И това със сигурност е много голяма работа.
На 3-ти март е позволено да плачеш вечерта за Клета Майка България, а на сутринта на 4-ти март да плачеш за вода, както плачат българските националисти всеки петък вечер и събота сутрин.
Разбира се идва важнит въпрос: Ако не е 3-ти март националниЯТ празник на България, то коя дата трябва да бъде натоварена с тази функция?
Избери си между 24-ти май (когато честваме светите братя Кирил и Методи), 6-ти септември (Съединението на Княжеството и Източна Румелия) или 22-ри септември, когато е обявена независимостта на Царство България.
Защо 24-ти май е НАЦИОНАЛНИЯТ празник на България
Накратко, трябва да сме наясно, че светите братя Кирил и Методий изпълняват мисия, която е възложена от византийския император Михаил ІІІ. И когато някой се разлюти, че друг не ползва кирилицата и попита гневно и укорително „За чий Хикс братята се бъхтаха и измислиха кирилицата?", вече можеш да дадеш правилния отговор - за тоя на византийския василевс.
Освен това трябва да имаш предвид, че св. Кирил е най-якият и важен шпионин-дипломат на Византия през 9-ти век. Всяка негова мисия има и тайна задача - отива при хазарите да търси мощите на св. Климент Римски, а всъщност договаря освобождаването на гръцки пленници, същото става преди това и в Багдад, и в Дамаск. Всеки път св. Кирил (който през на практика целия си живот носи името Константин) успява по дипломатически път да договори някакви неща, да събере някаква информация и накрая да напише доклад до своя шеф, византийския император и до своя покровител, византийския патриарх.
Освен това няма смисъл да се лъжем, че майка им на двамата братя била българка или славянка. Във Византия през 9-ти век няма никакво значение кой какъв е генетично, защото всички говорят на гръцки и изповядват християнската религия. Нито Константин (стана вече ясно ,че това е св. Кирил), нито св. Методий някога са твърдяли някъде, че са някакви други, освен поданици на императора на ромеите.
След като учениците на светите братя пристигат в България, княз Борис и неговият син насърчават създаването на най-вече богослужебни книги на т.нар. църковно-славянски или още старобългарски език. Тогава, чрез създаването на култура на този език, се създава и идеята за българска народност. Тази идея единствена се оказва устойчива през вековете.
Т.е. този празник ни е важен по друг начин, а не през самите личности на св.св. Кирил и Методий... Но как?
Това е празникът, който реално утвърждава българската народност в съвременния й вид. Това се случва през 1851 г. в Пловдив, където Найден Геров започва да го празнува със своите ученици. Той го празнува на 11-ти май (по стар стил), когато Църквата отбелязва деня св. св. Кирил и Методий. Сега вероятно се чудиш каква е връзката? Връзката е дебела.
Когато Паисий завършва своята „История славянобългарска", може би дори не съзнава, че задава трите направления на това, което ще се случи в следващия век, наричано от учЕните "Възраждане".
Поради заплахата от гръцка асимилация чрез църквата, Паисий си дава сметка, че още от Симеоново време да си българин означава преди всичко да се молиш на Бог на български език. Следователно за целта трябва българите да учат български език. Така между 1815 и 1855 г. в България се случва т.нар. Борба за новобългарска просвета. После, като се поизучили българите на езика си, трябвало да си имат собствени църкви, в които службата да бъде на български език и да бъде водена от български свещеници. Така се стига до Борбата за независима църква.
Повечето български революционери са участвали активно и в двете. Е, когато в рамките на тези две „борби" става ясно, че българите се осъзнават като отделен народ, нормално е да поискат и независимост - така се стига до Борбата за национална независимост.
Празнуването на 24-ти май е свързано и с трите борби на българите през Възраждането. След Освобождението през 1878 г. в териториите, които все още били под властта на Османската империя, но били населени с българи (Македония и Тракия, а също и до 1885 г. Източна Румелия), това бил денят, в който те изразявали своята национална принадлежност. Българинът празнува „своите" букви, своята принадлежност към народа, който говори този език и който може да се моли на него в „своята" църква.
Защо все пак ще празнувам на 3-ти март?
Напомням ти - България все пак става на практика независима държава. Аз ще празнувам на 3-ти март, като ида на гости на родителите си и с разговорите за историята на този ден запазим паметта.
Ако всички изброени аргументи не ти стигат, не се напъвай да мислиш, а иди и поплачи за CLETA MAJKA BALGARIQ.
