Секс сцената е мъртва

Сега е трудно да си представим, но не толкова отдавна, мъжете преравяха масовите филми за мигове на гола плът. В "Харолд и Кумар до белия замък" (2004), двама съседи евреи седят, пушат трева и чакат търпеливо да зърнат за миг бюста на Кейти Холмс (въпросната сцена от "Дарбата" изобщо не е сексуална, но това не ги възпира да гледат, естествено).

В "Позабременяла" (2007), още в началото на историята героите прекарват доста време в намиране и изреждане на различните голи сцени на прочути актриси. Този филм е само отпреди 7 години, но все едно е бил преди сто. Ерата на възбуждащата масова секс сцена рязко приключи. Сега екранният секс е или мрачен, или скучен.

Без съмнение ерата беше страхотна - този тесен прозорец между началото на сексуалната революция и порноизацията на културата. Всеки, който е бил юноша през 90-те, помни "Хенри и Джун" или "Непосилната лекота на битието", истински въплъщения на материалността и плътското. Преди това, естествено, имаше и забележителна секс сцена в "Не поглеждай сега", която очевидно шокира хората.

И, естествено, "Последното танго в Париж", който за милиони беше изразът на възможността за хетеросексуален анален секс. Ако погледнем назад, всички тези филми изглеждат безумно, абсурдно кротки. "Секс, лъжи и видео" можеше със същия успех да бъде заснет и от хора от викторианската епоха.

Гледайки тези филми сега, се питаме: "За какво беше целият този шум?"  

Фактът, че всеки мъж с достъп до Интернет може да види колкото голота пожелае, има последици за визуалната култура като цяло, които режисьорите очевидно още не са осмислили. Вече е почти невъзможно да шокираш мъжете с образи на секс. Краткото показване на бюста на Кейти Холмс просто не е достатъчно. Което само по себе си прави секс сцените още по-трудни за изпълнение, въпреки че ги прави и по-изкусителни като идея, която да пробваш.

Светът е много по-либерален и много по-малко "задръстен". Но цялостната "порноизация" също така донякъде беше и въплъщение на огромна безчувственост. Което прави още по-болезнена темата за секс сцените като социален коментар.

Два филма в последно време се опитаха да интерпретират наново секс сцените като за ерата на порното. Първият беше миналогодишният френски "Синьото е най-топлият цвят", който съдържа почти 10-минутна сцена между двете основни героини. Вторият е новият скандален филм на Ларс фон Триер - "Нимфоманката", който излезе по кината и вече е достъпен онлайн в някои видеоуслуги по заявка. "Нимфоманката" се опита да слее филм и порно в буквалния смисъл. Фон Триер цифрово съчетава лицата на актьорите, преструващи се, че правят секс, с телата на порнозвезди, които реално правят секс. (Човекът винаги е бил иноватор.)

И двата филма се опитват да наваксат темповете на порното - и губят в процеса на това наваксване

Секс сцените в "Синьото е най-топлият цвят", както изтъкнаха няколко хомосексуални критици от женски пол, имат твърде малко общо с начина, по който истинските лесбийки правят секс. Нито една от актрисите не е лесбийка, а режисьорът е мъж. С други думи, сексът е "лесбо-порно". И като такова, всички вече са го виждали, когато филмът излезе по кината.

Гледайки нашумялата секс сцена от него, няма как да не се запитате с учудване: "Как е възможно да се чувствам отегчен?" И все пак без съмнение по мнението на мнозина тя беше скучна, дори тягостна.

"Нимфоманката" е още по-лош. Той е като описание на това как изглежда сексът, написано от второкурсник, записал се в програма по френска философия. Филмът на фон Триер следва приключенските сексуални авантюри на героинята на Шарлот Генсбур, докато тя се отдава на поредица от безлични, безсмислени, тотално неубедителни желания, включващи скандиране на фрази на латински и правене на свирки на непознати в общодостъпните части на движещи се влакове, след което свързва тези авантюри с вманиачен по лова на риба старец, който й предлага псевдофилософско одобрение. Ужасно е.

Има "фетиши," които, предполагаме, фон Триер смята за шокиращи, но те са нищо в сравнение с това, което ще откриете в който и да е безплатен порносайт. Има странни сексуални "игри на власт," които според него са отвъд приемливото, но със сигурност не биха шокирали дори 15-годишно момче.

Филмите с порно тематика са публично самозадоволяване на режисьора

И "Нимфоманката", и "Синьото е най-топлият цвят" се заиграват с правилата на порното като жанр, но не са осмислили най-важното му разграничение от киното - начинът, по който то се потребява. Филмът е пасивно, колективно изживяване. Събираме се в тъмно помещение и позволяваме на нечия чужда визия да ни залее. Порното се консумира индивидуално и активно.

Когато гледаме секс сцена в масов филм в наши дни, това, което гледаме, е нечие чуждо порно - порно, което не можем да изключим. Това е върхът на филмовото самозадоволяване. Това е нещо скучно и крайно нееротично.

Порното изисква пренаписване на правилата на секс сцените, което очевидно още не се е случило. Може пък и да се случи някой ден. Но новата еротика няма да произлезе от фокусирани върху порното филми като "Синьото е най-топлият цвят" или "Нимфоманката". Тя ще е възможно най-далеч от порното. Нищо чудно дори участниците в нея да са напълно облечени.

Новините

Най-четените