В българската образователна система има една почти безпощадна зависимост - колкото по-уязвима е социалната среда, от която идват учениците, толкова по-слаби са резултатите им на Националното външно оценяване (НВО) след 7. клас.
Данните показват почти перфектна пропорционалност. Ученици, чиито родители са високо образовани, живеят в големи градове и са финансово стабилни, имат по-високи оценки на НВО от техните по-бедни връстници.
"Това в какво семейство си се родил остава основния фактор, който определя успеха ти на НВО", коментират на форума "Отличниците на НВО, за които не говорим" от неправителствената организация "Заедно в час".
Но има и изключения. Шест училища в страната успяват не просто да се справят със статистиката, а да я опровергаят - и да покажат, че успехът е възможен дори в най-трудната среда.
Там където българският не е майчиният език на учениците, където децата не ходят на училище, защото нямат пари за обяд или зимни обувки и където родителите не взимат никакво участие в образованието на детето си.
Тези училища са ОУ "Св.св. Кирил и Методий" в село Горни Дъбник, ОУ "Георги С.Раковски" в село Голямо Ново, СУ "Св.св. Кирил и Методий" в село Гърмен, ОУ "Иван Вазов" в село Устрем, СУ "Пейо Крачолов Яворов" в село Стралджа и 3 ОУ "Петко Р. Славейков" в град Търговище.
Учителите там показват, че с желание и упорита работа може да се прекъсне връзката между бедността и неграмотността - дори когато училището ти не фигурира в класациите на елитните гимназии.
Когато статистиката се пропуква
Анализът на "Заедно в час" събира резултатите от последните години показва ясна картина: средният резултат за страната на външното оценяване по български език и литература след 7. клас се задържа около 55 точки. В училищата с висока концентрация на ученици от уязвими групи той е приблизително наполовина - около 27 точки.
На този фон шестте изследвани училища показват различна траектория. Техните резултати не просто се доближават до средните за страната, а в някои случаи дори ги изпреварват. По математика тенденцията е още по-ясна: в рамките на пет години те почти удвояват резултатите си.
••• Графиката на резултатите вижте тук:
Тези училища не са избрани случайно. Изследователите проследяват всички учебни заведения в четвърта и пета група по уязвимост - тоест тези с най-голяма концентрация на ученици от социално слаби семейства - и открояват онези, които постигат устойчив напредък.
Главният фактор за успех
След посещения на място и разговори с учители и директори изследователите откриват едно сходство, което сплотява добре представилите се училища с деца от уязвими групи - подходът на учителите.
Силната мотивация на педагогическите екипи е основният лост, който тласка учениците да се образоват и да излязат от цикъла на бедност. Това са колективи, които работят с ясно съзнание за мисията си и с чувство за принадлежност към каузата да помагат на деца, които имат нужда от повече подкрепа.
При тези учители се наблюдава готовност да се адаптират към учебната среда, в която се намират. И когато стандартните подходи не работят, те не се колебаят да търсят различни решения.
"Например миналата година, когато изучавахме "Бай Ганьо", моята цел беше да се запознаем с текста и да извлечем основните характеристики на героя - толкова познат на всички българи. Затова им дадох творческа задача. Тя се казваше "Моята среща с Бай Ганьо". Те трябваше да опишат как се срещат с този човек", разказва Йоханна Цветанова, учител по БЕЛ в село Горни Дъбник.
Съчиненията, които впоследствие чете, са истински размах на въображението. Някой деца описват как Бай Ганьо идва на рождения им ден, други как вдигат сватба с него, а трети - как пътуват с него до Испания.
Всеки от учениците без проблем улавя основните характеристики на героя и не допуска грешка, когато трябва да ги посочи на НВО.
Същото се случва и в класната стая. Ако следването на учебната програма само задълбочава пропуските на учениците, учителите променят методите си или прилага нови.
Уроци извън класната стая
Друго свързващо звено между успешните училища е, че всяко от тях провежда извънкласни занимания.
В едно от училищата учителят и образователен медиатор Радостин Атанасов създава училищен вестник - проект, който се оказва неочаквано силен инструмент за преодоляване на езиковите дефицити.
"Когато създадохме училищния вестник, децата започнаха да се чувстват ангажирани и важни", казва той. Учениците пишат стихове, правят интервюта с учителите си, подготвят материали. "Когато публикуваха първите си текстове, те се почувстваха значими", споделя той пред Webcafe.bg
В друго училище творческите занимания играят решаваща роля. Учениците участват в театрални спектакли и музикални проекти, които превръщат литературните произведения в преживяване.
Тези, които не говорят добре български език, имитират гласовете на своите учители. Вживяват се в ролите и така запомнят всяка реплика.
Общност вместо институция
За учителите в изследваните училища се забелязват и че се стремят да поддържат връзка с родителите или настойниците на децата, които обучават.
Някъде комуникацията се случва с баби и дядовци, тъй като родителите работят в чужбина. И там учителите забелязват загриженост, тъй като по-възрастното поколение не иска внуците им да повтарят грешките на децата им.
"Понякога се обаждаме на родител, който сам е бил ученик на наш колега", разказва един от учителите. "Уважението към учителя остава и след години - и това се оказва невероятно работещ метод".
А в ОУ "Св.св. Кирил и Методий" от село Горни Дъбник забелязват, че училищните тържества привличат повече родители, отколкото родителските срещи. И затова използват празненствата като претекст да поговорят с родителите.
"Миналата Коледа ги помолихме да приготвят традиционни ястия, които сервират за празниците в тяхното семейство. Направихме изложба, организирахме състезание, имахме и награждаване", споделя директорката на училището Юлия Ангелова.
Решения извън учебника
Проблемите, които трябва да преодолеят тези училища, често не опират само до учебната програма. Много от децата там са изправени пред битови и финансови предизвикателства, които им пречат да посещават часовете редовно.
За да се справят с това, някои учители отделят средства от собствените си заплати, за да осигурят обяд на децата.
В друго от училищата учителите създават импровизирано "магазинче" с дрехи и обувки, дарени от други ученици и от "приятели" на училището - местни фирми, които са откликнали на апела им за помощ.
"В началото децата се срамуваха да вземат обувки от това магазинче. Но сега вече знаят, че няма нищо срамно да си вземеш нещо, което ти е нужно, за да може да идваш на училище", споделя един от учителите.
Малките победи
Истинският успех за тези училища не се измерва само с точките от националното външно оценяване. Той се вижда в децата, които продължават образованието си, въпреки че често не са имали необходимите условия за това.
Един от примерите, които дават от училището в Горни Дъбник, е за момче, което се справяло отлично по математика, но мечтаело да се занимава с народни танци. То е прието в музикалното училище в Плевен и днес е сред най-активните участници в изявите на учебното заведение.
Танците обаче не са го отклонили от ученето. Наскоро момчето изпратило снимка на срочните си оценки на своя класен ръководител - всички били петици и шестици.
"Написа ми: "Господине, да знаете, че не съм ви изложил". И това ме направи изключително горд", разказва учителят.
