Стига сме ги хранили! Да помислим кои стават...

Помните ли... Имаше един министър... май в кабинета Виденов...
Та тоя министър бе обявен като месия, завършил престижен американски университет... После се оказа, че престижният университет бил някакво колежче в градче с 3000 жители някъде, както обичат да казват англоговорящите in the middle of nowhere (в средата на нищото)... Един друг министър, само че от кабинета Беров, беше казал - егати и държавата, щом аз съм й вицепремиер.

И да не помните - все тая. То те и не бяха много за запомняне, тия прекрасни, разбиращи материята с която се занимават, люде.
Даже толкова я разбираха, че ги гониха с камъни из центъра на София и само това, че един от тях -Николай Добрев, лека му пръст, беше пич, ни спаси от гражданска война.
Защо започвам толкова отдалеко това повествование...

Защото през последните 20 години в горката ни страна се изредиха толкова "възпитаници на елитни университети", "заемащи отговорни постове в световни банки, авторитетни институции" и "хора със стремителни и блестящи кариери в Европа и Америка", че вече и ние самите се омотахме и не вярваме, че някой може да оправи родния батак.

Така де - щом като един човек, световноизвестен, шеф на поне 7 американски банки и завършил 75 университета не може да се справи с 7 милиона и половина население, значи сме в безнадеждна ситуация...
Ето, и днес си имаме министър Дянков. Американски труженик на финансите. Човек със световна кариера. А тука спря парите за Софийския университет и подтикна студентите да ходят в УНСС, за да им е всичко наред.

Е, питам се. Ако този човек е финансов министър в САЩ...и подтикне студенти да не ходят в "Йейл", а да тичат към "Харвард"... дали няма да го изядат с парцалите на секундата?

Знаете ли, уважаеми читатели, истината май е друга. Просто у нас в политиката влизат... хора с далеч не блестящи кариери на Запад и далеч не толкова успели, колкото биха искали да мислим за тях.
Защо ли - отговорът е изключително прост. Никой няма да зареже добре платената си работа и да се вдигне на хиляди километри от своята блестяща кариера, за да поеме пост в България за 1500-2000 лева заплата.

Не и ако няма користни цели. Не и ако не иска да си върне Мусала, Черни връх и няколко хиляди акра гори, имоти и дворци като един бивш монарх с 5 наследника, които сега доволно потриват ръце, докато този "родолюбец" съди страната (която всъщност не му е Родина) в Страсбург.

Хиляди, не милиони пъти съм се питал - как в България се връщат хора като Жорж Ганчев, а не се връщат хора като Анна Томова-Синтова.

Защо тук идват Милен Велчев, Владо Каролев, Ники Василев...а не дойде Кристо Явашев. Заменям го само него за тримата едновременно. Нищо, че не разбира от икономика.

Истината е, че България не обича прославените навън. Истински прославените. Заради това разбрахме за Борис Христов няколко години преди смърта му. А той завеща дома си на България.
Истината е,че Стоичков не взе "Златната обувка" в първата си номинация, защото Ван Бастен го изпревари с гласа на българския журналист в анкетата, само защото...журналистът бил от "Левски" и не можел да допусне такова нещо...

И ето ни днес...в 2010 година... Когато у нас посредствеността се приема за най-добрата черта, за да започнеш работа някъде. Мислите, че си измислям ли - погледнете телевизиите, банките, държавните учреждения, радиостанциите... та дори бензиностанциите. И ще видите уравниловката, която ни е налегнала трайно и повсеместно.

А знаете ли. Нашият президент... Първанов... Стартира новия си проект след няколко дни. Как беше - АБВ. И докато приключва втория си мандат и се опитва да се задържи в политиката, една друга почти българка -Дилма Русефф - стана президент на Бразилия - страната с площ и население на 5-о място в света.

Което ме накара да си помечтая. Както в оная песен на Джон Ленън - Да си представим...
Та... Да си представим, че Дилма Русефф е президент на България.
Да си представим, че Кристо Явашев е министър на културата. Или защо не Никола Гюзелев.
Да си представим, че Бербатов е министър на спорта. Или шеф на БФС - все едно.
Министър на финансите ли искате - ето ви го. Оня мил човек, кантонерът, който намери 300 000 лева и ги върна на държавата. Може нищо да не разбира от икономика. И да не е успял навън. Но е честен. На нас това ни стига. (Кантонери обаче никой не слага в листите - не съм проверявал, но съм готов да се хвана на бас, че и за цвят няма да сложат човек, намерил и върнал пари...)

Шеф на БНТ ли искате? Ралица Василева от CNN. Право в десятката.
Да си представим, че не ни управляват хора, които заделят 100 милиона лева за подслушване на собствените си поданици...

Да си представим, че държавата не е убила Георги Марков. Че през 1983-а същата тая държава не е скрила от световноизвестния ни художник-аниматор Румен Петков, че е взел "Златна палма" в Кан.
Че не е изгонила Милчо Левиев, който напуска обиден родината си заради задкулисните игри в тогавашния Съюз на композиторите.

Че не сме наричали Стоичков с милото "кюрд", а Бербатов - "барби".
Да си представим, ама няма как. Днес имаме политици, които ни наричат "шибан народ". И няма как да не ни наричат така.
Докато ги слагаме отново и отново начело на страната ни.

За това - честито на Бразилия.
Уважаеми бразилци!
Вие направихте верния избор за президент. Човекът е читав и ще просперирате.
Вие бездарните оставете на нас.
Ние сме им свикнали.
И ги харесваме.
Даже понякога си помрънкваме, в стила на оня вицепремиер Нейчо Неев: "Егати и министрите, щом са се захванали с нас..."