Ловеч минава на още по-строг режим на водата, при който водоподаването ще бъде спирано и през деня. В Шумен и околните села водата се оказва негодна за пиене. Загубите на вода в област Перник са рекордни за страната - над 80%.
Бяхме свикнали с идеята, че водата е неизчерпаем природен ресурс, но последните години доказаха, че това не е съвсем така.
Темата защо стотици населени места у нас страдат от безводие беше засегната и от климатолога д-р Симеон Матев от катедра "Климатология, Хидрология и Геоморфология" към Геолого-географски факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" по време на разговора ни за ефектите от климатичните промени покрай наводненията във Валенсия.
Какво казва д-р Матев по темата за засушаването в България и причините за него можете да видите тук:
По думите му, макар България да е една от най-бедните на водни ресурси страни в Европа, това, с което разполагаме, е напълно достатъчно да покрие нуждите на всяко домакинство и на икономиката в страната.
"Проблемът в България обаче е голямата загуба на пресни води, която имаме. Може би сме рекордьори в Европа по загуба на прясна вода. От язовира до чешмата между 60% и 80%, а имаше и община, където се стига до 95%, водата се губи по пътя", коментира д-р Матев.
Това се допълва и от зачестяването на екстремни климатични явления като продължителни периоди на суша и залпови извалявания - много интензивни валежи, при които за кратко време падат големи количества дъжд от по половин или дори цяла годишна норма за дъждове.
"Съвкупността от тези две коренно противоположни по своя характер явления кара последствията от тях да бъдат още по-жестоки", обяснява климатологът.
При тези залпови извалявания се появява и друг проблем. Макар да не се наблюдават значими изменения в годишните валежни суми, вътрешногодишното разпределение доста се променя.
И ако преди сме разчитали, че дъждовете падат равномерно и ще попълнят язовирите, сега при залповите извалявания голяма част от валежа се отича директно в реките и не попълва подпочвените водни запаси.
От друга страна, те стават причина за образуване на много наноси - кал, която отива в реките, а оттам и в язовирите, където се увеличава т.нар. "мъртъв обем".
По думите на д-р Матев обаче водещата причина за засушаването действително е липсата на достатъчно грижа за достъпа до вода - поддържането на цялата система, която води водата от язовирите до домовете ни.
"Не стига, че в момента не можем да разчитаме на нормални валежи, но и малкото, което имаме, го губим от наша немарливост", коментира климатологът.
Под немарливост той посочва явления като незаконното строителство, изхвърляне на боклука в дерета, както и изсичането на горите - както незаконното, така и дори това, което е разрешено от държавата.
"Тези сечища не задържат водата, която пада от дъжда. Тя отива директно към речното корито и оттам нататък се получава т.нар. вълна надолу по течението, което е част от факторите, предизвикващи и наводнения", допълва д-р Матев.
Той посочи и кои са най-застрашените от засушаване региони на България - Югоизточна България, Тракийската низина, Североизточна България, големи части от Дунавската равнина, където има риск от малко валежи и недостиг на вода.
А това са всъщност някои от най-плодородните райони на страната.
"Тези райони са плодородни, но при едно грижливо стопанисване на земята. Грижливо стопанисване не означава само да сееш и да прибираш реколтата, но и да влагаш и в иригационни съоръжения, в нови и ефективни методи за напояване. И ако искаме да спасим този бизнес, да запазим този земеделски потенциал, трябва да се вложат средства и усилия", коментира ученият.
Според него макар да има национални стратегии за адаптация към климатичните изменения, проблемът е как те се прилагат на местно ниво.
"Тези проблеми трябва да се решават на общинско ниво - в малките общини, където се всъщност проблемите. Когато една такава община няма готов план за справяне с бедствия, щетите ще са много по-големи", допълва още той.
Целия разговор с д-р Симеон Матев можете да видите тук:
