Мечешка услуга

Транспортната комисия към Столична община направи опит да облекчи живота на туристите и скиорите, които искат поне да стигнат до пистите на Витоша, докато продължава развръзката около компанията "Витоша ски", която спря лифтовете в планината, и накара софиянци да се катерят както преди 60 години.

В петък миналата седмица комисията взе решение и съобщи, че се открива нова автобусна линия, която да дублира маршрута на Симеоновския лифт - от долната станция на лифта до Алеко. Хубаво решение, но с много странна и необмислена реализация.

Автобусите пътуват само през уикенда, през час, а цената на билета е 4 лева в едната посока и 6 лева двупосочният - колкото е за лифта.

Транспортната комисия така и не обясни защо общинският автобус струва колкото лифта на частника, който всъщност не върви. Да речем, че това се преживява, обаче:

1. Един автобус нормално може да превози около 50 човека, следователно за времето за активното качване към Алеко през уикенда - от 09:00 до 13:00 ч (четири часа), това прави около 250 човека.

В същото време, при добра координация на "контролните органи", в района на Морени - "Алеко" има възможност за паркиране на около 250 автомобила, които - ако качват поне по трима души, това прави минимум 750. Както между другото се случваше по време на зимната ваканция, забравена от всички "много загрижени за здравето и почивката на децата на София" органи и ресори. Когато не работеше нито един лифт.

2. По незнайни съображения на транспортните органи обаче, в почивните дни точно в час пик за качване към Алеко - от 11 до 14 часа - се спира достъпът на автомобили по пътя Драгалевци - Алеко и съответно Княжево - Златни мостове. Може би, за да могат тези автобуси безпрепятствено, бавно и тържествено да доставят 250-те "Щастливци" до върха.

3. Друга особеност - маршрутът на автобусите стартира от паркинга на долна станция на лифт "Симеоново", през Драгалевци - до Алеко.

Варианти

а). Тръгваш с кола от София до Симеоново, плащаш паркинг, мяташ багажа на гръб и се нареждаш на опашка за рейса, който е през час. Ако успееш да се качиш, започва дългият път към върха, траещ около час, час и 15 мин. Да не ставаме банални със сметките за времето и "удобствата" на връщане.

б). Също като вариант "A", но с около час повече загуба на време, ако сменяш поне още един градски транспорт преди това, за да стигнеш до Симеоновския лифт. А ако не успееш да се класираш за място в автобуса, загубата на време става два часа.

4. Най-странното е, че явно витошкия скиор или турист е специална порода балканец, на когото колкото повече му пречат да стигне до любимата, но не толкова гостоприемна планина, той толкова повече се амбицира и намира начин да го направи.

Не можех да повярвам, когато миналата неделя качих на стоп едно около 17-годишно момче от средата на пътя към Алеко. Нарамил раницата и борда си, тръгнал в ранни зори пеша от Драгалевци по пътечката под безжизнения Драгалевски лифт, но някъде по средата беше започнал доста да затъва в пресния дълбок сняг. Излязъл на шосето, където го срещнах.

Единствената му цел беше да стигне до горе (общо около 7-8 км по стръмното), да се метне на борда и да отпраши, където може през гората надолу към Драгалевци - яко, а?

Странно как в опита да бъде "изгладен" един проблем, се отварят още няколко нови. С което се пречи отново на най-потърпевшите от спрените на Витоша съоръжения - тези, които искат да се радват на зимата в планината.

Правителството, което в същността си е една тромава бюрократична машина, се задвижи скоростно (за около 10 - 15 дни, точно преди Нова година), за да напише, съгласува и прокара промените, поискани от една фирма, за да я улесни максимално.

Да бяха така реактивни и за обикновените туристи и скиори.

Но никой не се замисли за хилядите софиянци и техните деца, които в първата седмица на януари имаха ваканция с много слънце и сняг, какъвто не бяхме виждали от поне 10 години. А седмица след края на ваканцията неочаквано ни се сервира този нескопосан опит "да се помогне"...