И като се завъдиха едни магийки, едни ритуали, едни суеверия, та цяла пролет! Тихо, кротко, ден и нощ.
Онзи ден "единственият дипломиран екзорсист в България" прочисти Министерския съвет от злото, изгони духовете от сградата и предложи частните си услуги на всеки министър, който не може да овладее лошотията в себе си.
В друг хубав ден за българската мистикокрация кметът на Нова Загора Николай Грозев нареди главните пътища на общината да бъдат поръсени със захар - древно предание, което да прекрати серията тежки катастрофи в града. Преди години и в Пазарджик ръсиха захар против уроки, а в Несебър бяха на крачка от тази мярка.
Годините си минават, а българската мистикокрация е все толкова аткуална.
Става въпрос за явление, производно на идиотокрацията, което се основава на предмодерната суеверност и езичество на българина. На убеждението му, че живее в свят на сложни преплитащи се енергии, магии, древни предания и надлъгване с отвъдното. На изпитвания масов страх от заобикалящата реалност, която е опасна и изисква човек да се подсигури със свръхестествени протекции.
Мистикокрацията повелява врачки и гледачки с етикет "от ранга на Ванга" да бъдат търсени от медиите и да ни обясняват живота и света около нас, да плашат с болести и бедствия и да известяват кога България "ще се оправи"; астролози да правят хороскопи на властимащите и да чертаят съдбата им; феномени и екстрасенси да помагат на непознати в преки предавания по телевизията; да се робува на фатализъм, на лишени от смисъл и от елементарна логика ритуали и традиции.
Мистикокрацията не се практикува в някакви затворени среди, тя е навсякъде около нас и връзката й с държавната власт отдавна е налице.
Ако трябва да се върнем назад, за нея допринася още Людмила Живкова, увличала се по източни философии, религиозни секти, езотерика и алтернативна медицина, градила таен енергиен център в Хисаря, зареждащ я с позитивна енергия. Даже миналата година нейни последователи викаха духа й с ритуал на Петър Дънов.
Лесно е да подминем подобни практики с известна насмешка и да кажем, че всеки си вярва в каквото иска, а светът познава и далеч по-странни религии и митологии.
Но мистикокрацията не е безобидна и представлява проблем, еднакво засягащ и вярващите, и невярващите.
Преди десетина години проучване на "Галъп" показа, че 60% от българите вярват в магиите. Заради това обстоятелство в България е възможно вместо да се поемат реални стъпки за решаване на проблемите, да се замазва положението с ритуали, които властимащите даже подкрепят и инициират без капка срам. И така подсилват внушението, че причина за бедите на обществото са свръхестествени обстоятелства извън нашия контрол.
"Безсилни сме", съобщават ни те, "И ние, и вие. Каквото има да става, ще става. Можем само да баем, да поръсим, да пръснем светена вода, да чукнем на дърво и да се надяваме злото да си иде".
Поразително прилича на прословутото "Да се снишим, докато мине перестройката", макар че в случая снишаването е пред въображаеми сили. Целта обаче е една и съща, да свикнем с приведената стойка.
Колко възхитително удобно за всички на отговорни постове! Така в XXI век борим катастрофите със захар, корупцията с екзорсизъм, а при бедствие вдигаме ръце и казваме "Природа, какво да я правиш".
Хайде да открием топлата вода: човек (независимо набожен или не), който контролира живота си и осъзнава, че може сам да определя своето бъдеще, не търпи такава власт. Не става въпрос дали гласува и за кого, а че самото му общество не произвежда такива кандидати за власт.
Как да стане това в България, докато не изчезне вярата в магиите?
А мистикокрацията не означава само безотговорност, тя е и идеална почва за манипулации.
С нея българинът лесно бива подлъгван от митологични внушения, образи и стилистика от приказките. Способен е да избере за премиер човек, когото разпознава като юнак, воюващ срещу триглава ламя-коалиция. Доказано би избрал и някой завърнал се честит крал.
Същият българин би се надигнал масирано само срещу очевидните „лоши" в чисто естетически план, които приличат я на мутант от дарк фентъзи, я на злия везир от „Аладин".
Лесно го манипулират и с митологични понятия като задкулисие - нищо незначеща паразитна дума, използвана под път и над път, внушаваща тайнственост, обгърната с власт.
Зад сбърканите представи обаче няма нищо мистично и свръхестествено. Вместо кралю честити има безнадежден мошеник, вместо юнак има компрометиран, преял с власт и потънал в зависимости авторитар с далеч не толкова приказно минало. А вместо задкулисие има съвсем конкретни хора с конкретни активи, оплетени като черва, до болка известни и до болка земни, тъй като нищо човешко не им е чуждо.
Все още ли мислите, че изреденото няма нищо общо с някакво си поръсване със захар, което „дори да не помогне, поне няма да попречи"?
По-добре помислете пак.
