Миналия петък 29-годишният Стефан Станев убива по особено жесток и мъчителен начин приятелката си Виола Николова. Удря я с метален прът, души я и накрая я пробожда във врата с нож.
Съседите чуват крясъците, но понеже екшънът не се играе за първи път, не викат полиция. Типични българи, които псуват държавата и викат „нема такава държава" на маса, но не посягат към телефона, когато размазват с метален прът млада жена. От страх и липса на вяра. Съвести за убиване, животи за съществуване.
Добре дошли в „От местопрестъплението „Св. Троица", вие също имате вина. Неродени убийци.
Помните ли т.нар. „провидци" във филма на Стивън Спилбърг? Благодарение на тях отдел „Предпрестъпност" предотвратяваше бъдещи убийства. В случая с красивата Виола провидците са абсолютно ненужни. Знаците, че ще се случи нещо ужасяващо са били толкова ясни, че могат да се видят и разчетат и от човек без дарбата да вижда в бъдещето. Но все пак трябва да е човек.
8 жалби до полиция и прокуратура, написани от семейството на бившата съпруга на Стефан. Едната от тях е заради заплаха за убийство, останалите за системен тормоз. Няма реакция на компетентните органи.
Нито МВР, нито прокуратурата се задействат.
От съпругата си Благовеста Стефан има малко момиченце, което е имал право да вижда. Дори при последната им среща му е подарил плик с подаръци от приятелката си Виола.
Разказа го в ефира на bTV майката на детето. Разказа и, че по време на общото им пътуване до Берлин е щяла да бъде убита и само бързото й заключване в банята на хотелската стая я е спасило. След друго агресивно поведение срещу семейството й преди няколко години в кръвта на Стефан са открити алкохол и амфетамини. Лекувал се е в Курило и във Варна. След убийството пробата показва наличие на 4 вида наркотици.
Млад безработен мъж от богато семейство с луксозен джип, пристрастен към синтетична дрога, заплашва беззащитни жени и никой не прави нищо.
Иначе във всички новини ни показаха лицата и имената на пътните полицаи, помогнали на мъж с бъбречна криза. Но никога няма да видим лицата и имената на анонимните служители на Системата, неглижирали жалбите и страха на една майка и двете й дъщери. Ще си живеят спокойно в удобната им анонимност и ще замитат под килима всеки опит на Малкия човек да се защити от голямата Несправедливост. Неродени убийци.
В България политиците обикновено говорят за „устойчиво развитие", „европейска визия" и „алтернативи". С театрално вперени към бъднините погледи вече почти 30 години ни демонстрират загриженост за децата и младите, накипрени в клишираната дрешка „бъдещето-на-България". От време на време, предимно в предизборни кампании изнасилват миналото и после го забравят.
Но никой не говори за настоящето на България. А то, милото Настояще, се друса устойчиво, с ясна визия и без синхронизиране с европейските директиви.
Друса се с амфетамини като за последно. Бъдещето на България шмърка магистрали и лети по магистрали. Има и поне по един дилър в „любимите" номера на телефона си. Децата ни искат да се чувстват като богове, защото нямат в какво да вярват. Освен в Лукса. Стремят се към висок стандарт, но живеят в низки страсти. Връстниците на демокрацията, какъвто е и Стефан, са объркани и крехки като нея.
Убиецът на Виола се чувствал изоставен, отгледан от баба си на вилата, докато родителите му били заети да правят пари. Направили ги и докато градили бъдещето му, забравили за настоящето. Стефан има майка фармацевт, която е криела проблема със зависимостта на сина си, заради онова „какво ще кажат хората". Но му е подарила последен модел джип нищо, че се друса непрекъснато, може би като индулгенция за родителските си грехове.
Убийството в квартал „Света Троица" - чудесна метафора на Светата Троица на една предизвестена смърт - неадекватни родители, съседи-страхливци и лишени от човещина институции.
Статусът на бившата съпруга на Стефан - Благовеста Пенева, посветен на жертвата Виола:
Когато прочетох заглавието на тази публикация подсъзнателно асоциирах "(НЕ)родени" с родители! И се замислих защо ли през седмицата последвала жестокото убийство медиите ни заляха със снимки и видеоматериали показващи жертвите на Стефан Станев, а Стефан и богатата му майка не ни показват. Защо ли? Майка-фармацефтка, работеща в "Онкологията" и "отговаряща" за лекарствата, както бегло загатва бившата тъща на наркоманчето! Я да видим сега колко такива майки-фармацефтки с фамилията Станева работят в онкологията и "отговарят" за лекарствата? Дали чичко Гугъл знае? Ооооо....Чичко Гугъл знае всичко, но медиите - не! И аналогично ...някак си ...се питам как така лекарства за онкоболните все няма, а Стефан не е работил нито ден, пък кара лъскав джип, живее в лъскаво жилище и жули наркотици по 3-4 чешита микс? Има някаква връзка! Неговата .......майка......
Това е резултата от 27г демокрация. Родителите работят денонощно за да има за отрочето. Само , че няма кой да се грижи за отрочето докато те правят пари.Е да , телевизията възпитава , но не винаги успява да възпитава правилно.И училището възпитава , но и то не успява винаги. Улицата възпитава и тя успява винаги без значение какъв е крайният резултата. Колко и грозно да звучи това е поредното доказателство , че на българина не му трябва демокрация. В онези времена когато нямаше демокрация родителите имаха време за децата , а сега нямат. Явно тази демокрация не е за българина !
Не е крива демокрацията, защото таков дзвер у нас нема. У нас се получи плутократична демокрадция. Но проблемът не е нов. Родители, които не даваха прах да падне върху безценното им отроче имаше и през социализъма. И когато това се съчетаваше с финансови възможности и власт се получаваха доста изверги. Имаше и между простия народ. В края на краищата, психиатричните отклонения не са монопол на богатите и властните. Имаше и насилия и убийства, някои с особена жестокост. Но се узнаваха само от тесен кръг близки на жертвата и престъпника. По медиите, абсурд. Наркоманията и тя не е от вчера, но днес разпространението й е в пъти по-голямо. И никаква система не може да се справи с престъпната психопатия и/или наркомания. Съвременната наука и толерантност също помага. Затворят някой психопат престъпник. След няколко месеца някой професор заявява: "Готово. По моя иновативен метод той е излекуван. Сега трябва да се адаптира, кооптира и асоциира към обществото." И готово, един психопат се разхожда на свобода. До следващото престъпление. Ако при следващото престъпление заедно с престъпника пандизят и професора, това би намалило рецидивите. Но съвременната хуманност и толерантност не допуска това.