Кога утре ще е днес

Това общество не обича безработните също толкова, колкото не обича и бедните. Ако си безработен, значи не правиш никакви пари и с други думи си равен на пенсионерите, лудите и циганите. Тях също никой в тази държава не ги обича, затова съответното отношение от страна на държава и граждани към тях е емблематично.

За статистиката направо те няма

В същото време ти, безработни човече, се опитваш да съществуваш със  сума, с която разполага и някой конгоанец  на ден (чието извинение може да бъде, че в Конго се води перманентна гражданска война. А какво може да бъде твоето?). Безработицата прави така, че социалният ти статус да е толкова нисък, че за статистиката направо да те няма.

А държавата отчита твоето съществуване единствено поради факта, че все пак трябва да гласуваш отвреме-навреме. За това, че си безработен, си персона нон грата в страната (съжалявам, но си е точно така), защото нямаш пари да си платиш дори бирата... И въпреки това се опитваш да гледаш на нещата позитивно.

Чашата е наполовина празна, чашата е наполовина пълна и това са пълни простотии, защото, когато чашата си е празна отвсякъде, няма как да е наполовина пълна. В същото време не си оставил много шанс на оптимизма, освен ако не се "случи нещо", което очакваш безуспешно горе-долу от гимназията насам. То така и не се случва. Май идеята е била да не се случи.

По-свободни? Десет пъти по-зависими са от средата

Така или иначе, безработните са най-непоносимите типове, защото нямат доходи, по цял ден могат да циклят в Интернет, могат да стават от сън късно следобяд, да пушат от цигарите на другите, да харчат пари, каквито нямат и въпреки това да не спират да пият. А в същото време да имат всичкото право на света да мрънкат и да псуват по правителството.

Безработните може би до известна степен са по-свободни от роботниците, но в действителност са десет пъти по-зависими от заобикалящата среда. Зависими от тази среда, повече от обикновеното, безработните стават част от тази среда.

Така безработицата може да се превърне в начин на живот. Нещо като падане в забавен каданс, нещо като нож с две остриета - или по-скоро като гмуркане в локва.

Онези преструванци предписват пенкилери

Безработицата се разглежда като масово заболяване, срещу която всичките фалшификати на депутати от парламента  се преструват, че предписват масови лекарства, които обаче не вършат никаква работа на човека.

Всъщност, отделният индивид няма значение за никого, защото таргет групата винаги, за който и да е сектор от политическия, социален или бизнес маркетинг да става въпрос, е масата.

Индивидът Х сред масата тук  все още няма работа, все още харчи пари, които няма, CV-ата се пускат като писма в бутилки в интернет, все още няма пари,  компромисите винаги са в името на светлото бъдеще, което се задава от има-няма десет-двайсет години, родил се е тъп, но пък е сравнително млад, не познава някой, който да е просперирал чак толкова много, нито пък познава някой, забогатял с честен труд, токът спира, земетресения го друсат, апатията го изсмуква.

В тази среда, без да го осъзнава, индивидът Х, всъщност се оформя като най-добрия роботник, защото му е все тая какво ще го програмират да върши. По същата лежерна схема и ще  му платят. По същата лежерна схема той няма да си плати парното. По този начин лежерната схема на масовото не-плащане се явява единствената закономерност на пазарната икономика у нас.

А Схемата е играта, която не познаваш - сложна координатна система от връзки и познанства, която е силна с това, че се  е наложила като обществена тайна. Общественият механизъм се  е задвижил в обратната посока, всички са доволни, че проклетият влак, в който се возят, въобще върви, въпреки че предимно пълзи.

Грозно

Докато влакът си пълзи по релсите нагоре, които винаги водят надолу, човешкият материал  вече се изнервя и иска другите човешки материали наоколо да ги няма. Грозно. И после започват емигрантските депресии.

Нито един политик в България не е  работил против емиграцията. Всички те са се захванали  за полите на едно празно понятие като демокрацията, което да изкривяват и да интерпретират, както им изнася. Демокрацията е нужна само на онези, които я размахват като знаме. А всичко, от което имаме нужда е една чиста  и свята република.

Колкото повече газиш, толкова повече затъваш

Проблемът на безработния човек е, че рано или късно започва да живее с това. Колкото повече минава времето, колкото по-безработен ставаш, толкова повече свикваш с мизерията и компромисите. Понеже, ако  общовалидното правило е, че икономията е майка на мизерията, у нас мизерията е майка на икономиката, затова, колкото повече газиш в блатото на безработицата, толкова повече затъваш в него.

В един момент човек се замисля защо въобще трябва да работи, при положение,че много от хората около него  работят и пак нямат пари.

Безработният човек трябва да открие логиката за себе си, да извлече есенцията на момента, за да оцени по достойнство преимуществата на осемчасовия работен ден във Фейсбук, забавянето на заплатата, която чакаш  от миналия месец, офисните интриги, които са проводник на едно всеобщо и върховно отегчение, както и с възможността заплатата да не ти стига за нищо.

И едното и другото не е хубаво,  с тази разлика, че роботещият човек има какво да изгуби, докато в същото време безработният няма какво да спечели. Мрачните размишления са свързани с преоткриване на тоталното безсмислие на работата, парите и пазара въобще.

Рано или късно, всемогъществото на валутата ще даде своята закономерна обратна реакция и от това няма да произлезе нова Ком-Соц идеология, ами по-скоро ще доведе до пост-ядрено завръщане към племенно -обществения строй.

Дотогава, когато няма оправия, трябва да стиснеш зъби и да продължиш напред. Но какво става, когато това, което правиш, е да стискаш зъби, а продължаването напред го оставяш, за когато имаш пари за билет?

#1 nikolay4o 30.12.2010 в 09:36:03

Еми който не работи не трябва да яде ,те хората отдавна са го казали ,ти кво си седнал да го мислиш просто не знам(аман от мързели-умници). П-с: и още нещо са казали - мъж без пари и жена без гърди огън да ги гори ! Така че ако със "статийката" визираш себе си , по добре или си тегли ножа или се хващай някаде,че зимата почна да става студена!

#2 turbalan 30.12.2010 в 10:32:35

http://www.good.is/post/young-educated-and-unemployed-a-new-generation-of-kids-search-for-work-in-their-20s/

#3 shafran 30.12.2010 в 13:12:35

Безсмислена статия. Кухи разсъждения за упражняване в писане.

#4 Ateista 30.12.2010 в 18:55:56

Уродливия комунизъм свърши - хващай се на работа авторе! Остава и безработните да бъдат оби4ани,дайте и за пример да ги дадем,след като дадохме за пример гейове и инвалиди! Измет мързелива - ба4кайте!

#5 Chimay 31.12.2010 в 04:21:54

Bravo!!! Hich da ne ti puka ot kraino negativnite komentari dosega, napisal si samata istina koqto robuwashtite trudno biha razbrali. Produljawai da mislish "out of the box" neka te si jiweqt tehniqt jiwot na zaem, plashtat lihwi, krediti i nosqt pechalbi na robowladelzite. I neka se mnojat i da rajdat deza koito i te da jiweqt w robstwo. Wuporsa wuobshte ne e w towa da se raboti ili ne. Wuporosa e da ne se raboti za trohite ot trapezata na kradzite na choveshki trud i dostoinstvo. I neka ne te e strah ot tehnite huli, na swoboden chovek kato teb, te mogat samo da zawijdat. Zashtoto robstwoto na koeto te sa suglasni e mnogo po nedostoino, ot dobrovolno otkazwane ot "blagata" na konsumatroskoto obshestvo. Puk neka te budat pushechnoto meso na capitalizma, dokato ti si edin moderen disident. Zashtoto mislish, zashtoto iskash dostoen jiwot i dosotino zaplashtane na truda, a ne da ti okrudat truda chrez monetarna politika, bankowi mashinazii, zastrahowki, danuzi, woini, otrovi v hranata vodata alkohola i trevata, i vuobshte degede! Bravo!

#7 heat 31.12.2010 в 11:10:07

Прекрасна статия, дори само затова, че ни дава сериозен повод за дискусия. Ако премем странната позиция на автора и под безработен разбираме човек който има какво да яде и пуши тогава все пак този човек има някакви доходи, тогава лицето на безработния бихме оформили като скучаещ безделник, който предпочита мизерстващото спокойствие пред напрегнатия делник на трудещ се. Този човек в обществото се нарича мързеливец защото живее на гърба на някой роднина или на спестени пари от роднини или родители, той ползва блага които не заслужава защото сам не е дал нито стотинка за тяхното реализиране - ходи по асфалтирани улици, живее в дом който друг е дал енергията си за да "построи". Далеч съм от мисълта навята в статията за гладуващия безработен, който гладува или семейството му гладува не е безработен защото ниско платена работа има много и винаги ще има! Тук стигаме до аспекта на отговорността, когато трябва да храниш не само себеси а и други хора безработния човек чака да бъде нахранен и някой друг да опъва каиша вместо него, отговорния човек се стреми да осигури повече удобства на хората които обича, затова е длъжен да се социализира и да се стреми към по-добра работа, да стане колелце в един сложен организъм наречен общество. В този смисъл държанието на безработния мога да оприлича като паразит защото ползва благата изработени от друг, мога да го порилича като самотник и луд защото е човек обичащ само себеси, никой друг. При тези обстоятелства разбираме, че романтично-трагичния образ на безработния се трансформира в безделническо-използвачески, защото когато живееш в обществото е нормално да дадеш своя принос за развитието му... За експлоататорите ще трябва да напиша после нещичко. Весело изкарване на празника!

#11 Alice 01.01.2011 в 21:21:25

Все пак някои са те разбрали, човече! Честно казано, и аз не знам кой е по-нещастен - роботникът или безработниците, защото все са роби. Знаеш ли, май разликата е, че ако си обичаш работата - не казвам работодателя, фирмата и прочие глупости, просто обичаш това, което правиш, роботникът е щастлив, просто защото не е роботник. Освен това е гадно да нямаш пари, няма как да си доставиш/купиш/поръчаш/направиш куп хубави неща - е, освен ако мама и тати не са баровци, то се знай

#14 heat 04.01.2011 в 10:06:21

Ако приемем истината, че в обществото властва закона на джунглата то безработните болните и сакатите са най-уязвините създания. И докато за хората с недъзи дори и да имат борбен дух е трудно заради физическата преграда то за безработните спокойно можем да приемем, че не са се адаприрали към околната среда по чисто психологически причини, не не се борят а чакат някой да ги храни. Птицата се учи да лети в момента когато спрат да я хранят, за съжаление българското общество е устроено така, че родителите се чувстват длъжни да се грижат за децата си докато са живи, и така порастналите "пилета" нямат нужда от летене след като всичко им идва наготово. Аз съм на мнение че обществото трябва да помага на слабите безспорно, но да се разглеждат работещите като хора нямащи свобода, а безработните имащи свобода е просто смехотворно. В природата гепарда има ли свобода? Ако не хване плячка (в нашите условия-ако не работи) 4-5 дена умира от глад. Нашето общество се грижи за тези които им е по-лесно да не "ловуват" но съм против тези индивиди да тълкуват мързела и безделието като свобода, те са живи единствено заради благоразположението на обществото или къртовския труд на родителите си! Който от тях няма съвест нека да папа наготово, но да се твърди че това е правилно, да се намесва думата свобода е най-малкото проява на лош вкус и евтино комедиантство. Николай Кирков, Господине, защо да сте паразит, вие живеете напълно за своя сметка, всеки има право да разпредели изкараните си пари във времето, всеки има нужда от почивка. А работодателите никак не са експлоататори, те са стълбовете на които се крепи обществото, защото акумулират богатството на една нация!

#16 h3b2 03.02.2012 в 03:56:09

Чудесна статия, поздрави за автора. Всичко е толкова абсурдно вярно , че чак ми се дорева.

Новините

Най-четените