Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Електронните отпадъци ни затрупват

Електронни или не, ако не вземем мерки днес, боклуците някой ден ще ни засипят като в "Уолл-И"
Електронни или не, ако не вземем мерки днес, боклуците някой ден ще ни засипят като в "Уолл-И"

Количеството електронни отпадъци, изхвърляни в света, расте с космическа скорост - между 20 и 50 милиона тона, генерирани всяка година. Ако е трудно да си представите тази цифра, помислете го така - натоварено на железопътни контейнери, това количество отпадъци бо опасало цялата планета!

Електронните отпадъци (e-waste или WEEE - Waste Electrical and Electronic Equipment ) сега представляват 5 процента от всички отпадъци по целия свят, приблизително същото количество като пластмасовите опаковки, но много по-опасни. Не само развитите страни генерират такива отпадъци. Азиатските страни например изхвърлят приблизително 12 милиона тона всяка година.

Електронните отпадъци са най-бързо растящият компонент на битовите отпадъци, защото хората надграждат своите мобилни телефони, компютри, телевизори, аудио и видео системи и принтери по-често от всякога. Телефоните и компютрите се оказват най-големият проблем, защото се сменят най-често. Така електронните отпадъци нарастват от 3 до 5 процента годишно, почти три пъти по-бързо от общото количество отпадъци.

Какво точно е е-отпадък?

Е-отпадък е термин, покриващ почти всички видове електрическо и електронно оборудване, което може да бъде изхвърлено един ден. Въпреки че „е-отпадъци" е общ термин, той най-често се използва за телевизори, компютри, мобилни телефони, бяла техника (хладилници, перални машини, сушилни и т.н.), уреди за домашно кино и стереосистеми, играчки, тостери, чайници - почти всички домакински или бизнес уреди с електронни или електрически компоненти, захранвани от мрежата или с батерии.

Защо е-отпадъците нарастват?

Е-отпадъците нарастват експоненциално просто защото пазара, в който те се произвеждат, също расте бързо. Например, от 2000 до 2005 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD) отбелязва 22% ръст в информационните и комуникационни технологии (ICT). Компютрите са само част от е-отпадъците, като в ЕС през 2005 г. хладилниците и други големи домакински уреди съставляват 44% от общото количество е-отпадъци според изследване на UNU от 2008 г. за отпадъците от електрическо и електронно оборудване (WEEE directive). Нови иновативни продукти и бързата им подмяна, особено в областта на ИТ и офис техниката, съчетани с миграцията от аналогови към цифрови технологии и плоскоекранни телевизори и монитори подхранват увеличението. Икономиите от мащаба отстъпват място на по-ниски цени на електрическото оборудване, което повишава световно търсене на много продукти. В крайна сметка това води до ръст в е-отпадъците.

Защо е-отпадъците трябва да се отделят от общия битов отпадък?

Е-отпадъците съдържат опасни, но ценни и оскъдни материали. До 60 химични елемента от периодичната таблица могат да се намерят в електронните уреди. За повторно използване на домашния компютър например обикновената катодно-лъчева тръба на CRT монитора съдържа много ценни, но и много токсични вещества. Едно от тези токсични вещества е кадмият, който се използва в батериите на преносимите компютри и в по-старите CRT монитори. Кадмият може да се акумулира биологично в околната среда и е изключително токсичен за човека, понеже се натрупва в бъбреците и костите. Освен това, той е едно от шестте токсични вещества, забранени в Европейската директива за ограничаване на вредни вещества (RoHS). В допълнение към CRT мониторите, пластмаса, включително и поливинилхлорид (PVC) изолация, се използва при производството на печатни платки, съединители, пластмасови детайли и кабели. Когато се изгарят или депонират неправилно, този PVC освобождава диоксините и уврежда репродуктивната и имунната системи. Живакът, който се използва в осветителните тела и плоските дисплеи, пък може да причини увреждане на нервната система, бъбреците и мозъка, и дори може да се прехвърли чрез майчиното мляко.

Електрическите изделия съдържат и редица други токсични вещества като олово, берилий, бромни забавители на пламък и полихлорирани бифенили (PCB). Оловото играе важна роля в общите процеси на производството на метали. Естествено, опитите за извеждане на оловото от производствените технологии не означават, че то вече не се използва. Дори и с безоловна спойка елементите са със съединения на оловото. Мобилният телефон например може да съдържа до 40 елемента, включително мед, калай, специални метали (кобалт, индий и антимон) и благородни метали (сребро, злато и паладий). По-голямата част са мед (9 г.), докато благородните метали са от порядъка на милиграми: 250 мг. сребро, 24 мг. злато и 9 мг. паладий. Това обаче са ценни метали и суровини, които трябва да се пестят. Необходим е цялостен преглед на ситуацията с е-отпадъците и разработване на всички възможни решения.

Нарастващата функционалност на електронните и електрическите продукти до голяма степен се постига с помощта на специалните свойства на благородните и специалните метали. Така например, 80% от търсенето на индий се използва за LCD стъкло, над 80% от рутения е за твърди дискове и 50% от антимона се използва за забавяне на горенето. Като се имат предвид динамичните темпове на растеж на производството, става ясно, че именно този растеж е основен двигател за търсенето и ръста в цените на някои метали. Защото при този сложен състав на ценни и опасни вещества са необходими специализирани високотехнологични методи при процесите за рециклиране на е-отпадъци по начин, който да увеличи оползотворяване на ресурсите и минимизиране на потенциалните вреди за хората и околната среда.

За съжаление, използването на тези специализирани методи е рядкост и на много места по света е-отпадъците пътуват големи разстояния към развиващите се страни, където се използват примитивни техники за извличане на благородни материали или рециклиране на части за по-нататъшна употреба. Тези техники от "задния двор" представляват опасност за незащитените работници и околната среда. Нещо повече, те са много неефективни от гледна точка на възстановяване на ресурсите. Рециклирането в тези случаи обикновено се фокусира върху някои ценни елементи като злато и мед (често с много ниски проценти на добив), докато повечето други метали се изхвърлят и неизбежно се губят. Така че ефективността на ресурсите е друг важен аспект в дискусията около е-отпадъците, освен екологията, сигурността на хората, икономическите и социалните аспекти.

Колко общо са електронните отпадъци?

Тъй като голяма част от е-отпадъците не са отчетени, трудно е да се каже точно колко са. Освен това, видовете електронни отпадъци, включени в правителствените анализи и програми за събиране, са различни по света: ЕС има 10 различни категории продукти, в Северна Америка се ограничавта до продукти на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) и телевизори, а в Япония имат 4 продуктови категории, включващи телевизори, климатици, хладилници и перални машини. Независимо от това реалните оценки са от порядъка на 40 милиона тона, което, натоварено на камиони е колкото половината земна обиколка. А последният преглед на европейското законодателство в областта на е-отпадъците, известен като "Директива за излязлото от употреба електрическо и електронно оборудване" (WEEE Directive), подчертава, че само в Европа през 2005 г. е имало между 8,3 и 9,1 милиона тона електронни отпадъци и тенденцията е за растеж. В Австралия, със средно 22 електри чески уреда на домакинството, статистиката показва, че в следващите 2 години повече от 9 милиона компютъра, 5 милиона принтера и 2 милиона скенера ще бъдат подменени. В Съединените щати The Environmental Protection Agency (EPA) съобщи, че са генерирани от 1,9 до 2,2 милиона тона електронни отпадъци през 2005 г., като от тях само 12,5% са събрани за рециклиране.

Защо толкова много е-отпадъци са неотчетени?

Американската агенция EPA оценява от 5 до 10% ежегодно увеличение на производството на електронни отпадъци в световен мащаб. Но по-тревожно е, че само 5% от тези количества се рециклират. Е, къде са другите 38 милиона тона? При преразглеждане на WEEE директивата в United Nations University е установено, че 25% от общото тегло на европейските е-отпадъци през 2005 г. са неотчетени. Това означава, че не е имало налични научни данни за обяснение къде изчезват над 6 милиона тона електронни отпадъци всяка година. Защо толкова много е-отпадъци са неотчетени? Наистина не се знае със сигурност. Има няколко обяснения, като незаконна търговия с развиващите се страни (Китай и Индия), домашните "неофициални" преработвателни центрове, както и е-отпадъците, които остават в навеси, тавански помещения и складови помещения на сантиментални собственици.

Е-отпадъците - глобално предизвикателство

В обобщение, е-отпадъците са глобален проблем поради характера на производството и обезвреждането на отпадъците в сегашния глобализиран свят. Очевидно е, че въпреки трудното определяне на точните количества, големите обеми в крайна сметка отиват на места с елементарни и примитивни процеси и най-занижен екологичен контрол. Това е повод за безпокойство както за ефективността на ресурсите, така и за опасността за хората и околната среда. Има дълга и често сложна верига от събития в областта на е-отпадъците, като се започне от нечия идея за нов продукт, неговото производство, покупката и евентуалното му изхвърляне от крайния потребител. Чрез ангажиране с различните заинтересовани страни и съответните научни звена в рамките на тази верига от събития, ние всички заедно можем да решим проблема с електронните отпадъци.

 

Най-четените