Има едни болни българи, за които никой не се грижи, правата им постоянно се потъпкват от институциите и са жертва на ежедневна дискриминация. Нещо повече - всеки техен ден е като последен - състоянието им е трудно лечимо, а обикновено нямат здравни вноски. И ако питате кого не приемат спешните центрове, въпреки че по закон са задължени, това са точно те.
Инжекционните наркомани
Може и да сте чували оправдания от страна на медицински лица, които не желаят да лекуват зависими. Мисленето "Те сами са си виновни" или "Дават пари за дрога, а не могат да си платят здравните вноски" е достатъчно разпространено, за да застраши живота на инжекционния наркоман в същата степен, в която и дрогата.
Ежедневие сред рисковите групи
С намерението да видя доколко е вярно, че има хора, които "сами са си виновни", прекарах един ден в буса на мобилния екип на фондация "Инициатива за здраве" - организация, спонсорирана от Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария през програма на Министерство на здравеопазването
Пътувам с Юлия Георгиева и Райна Дянкова - двете са част от екипа, който обикаля с буса на фондацията от понеделник до петък из местата в София, където се събират "рискови" групи. Юлия работи като аутрич" работник в "Инициатива за здраве" от 10 години. Райна Дянкова е социален работник от 1985 година, а във фондацията е от самото й начало, отпреди 17 години.
И двете са добре познати лица сред хората от улицата и се радват на голямо доверие.
Работата им е насочена към употребяващи наркотици, а преди време и към проституиращи мъже и жени."Екипът всъщност изпълнява много важна задача- да бъде връзка между обществото и хората, които употребяват наркотици ", обяснява Юлия.
Те раздават ключови за хигиената на рисковите групи предмети: различни размери спринцовки (като най-търсените обикновено са „десетките", но доста от хората директно искат „двайстки"), игли, капачки, лимонтозу, дезинфекциращи кърпички, презервативи и лубриканти.
В добрите времена, когато програмата е била финансирана по-добре, са раздавали и вода за инжектиране. Всички тези неща са необходими за по-хигиеничната употреба на хероин или за безопасен секс.
"В аптеките отказват да дават спринцовки и игли на много от тези хора", разказва Юлия. "Особено ако изглеждат занемарено".
А повечето изглеждат така.
Не мога да снимам. Хората, които употребяват хероин или са в метадонови програми, се оказват изключително чувствителни към вниманието на журналисти и репортери. Всеки от тях има минало или настояще, с което не се гордее.
Нещо повече: доста от зависимите осъзнават, че са сериозно болни и имат нужда от помощ. Един е излязъл туку-що от затвора. На друг краката са се подули, заради тромби, причинени от инжектиране във феморалната вена (слабините). Той разказва, че заради тромб кракът му е гноясал и е забелязал бели червеи. На съвета да иде в "Пирогов", мъжът казва, че е ходил, но са го изгонили. Точно по причините, описани в началото на текста.
Бичът на HIV
Два пъти седмично екипът извършва и кръвни тестове. Юлия отбелязва, че сред "клиентите" на "Инициатива за здраве" за последните няколко години новозаразените серопозитивни са намалели значително: от 40% новозаразени с HIV през 2010 г. в изследваните групи, през 2013 г. процентът на новозаразените е спаднал на 15%.
"Хубавото на тази програма е, че имаме поглед върху здравето на рисковите групи. Но в страната има няколко хиляди души, които дори не знаят, че са носители на HIV. Това обикновено са хетеросексуални мъже и жени, чието поведение няма кой да следи", казва Юлия.
За затварянето на Националния център по наркомании
Първата спирка на буса по традиция е "Зеленото кафе" на „Пиротска". Макар че отскоро е затворено, там се събират хероиновозависими или лекуващи се в метадоновата програма, която се помещава в сградата на Националния център по наркомании (НЦН).
Именно това е центърът, който Министерство на Здравеопазването смята да закрие, а половината от екипа му - да премести в сградата на Центъра по обществено здраве.
В буса, с Юлия Георгиева разговаряме за плановете, които има министерството за НЦН. Тя смята, че с намерението да закрие центъра, министър Таня Андреева показва некомпетентност. "В известна степен именно НЦН е мястото, което служи като посредник между неправителствените организации и Министерство на здравеопазването".
Тя твърди, че там работят професионалисти, които могат да окажат помощ в тежката битка за здравето на тези, които са подвластни на наркотиците.
Инициали, възраст, квартал
Докато говорим, Райна раздава спринцовки и игли на хората, които идват. Всички до един - около 20 души на „Зеленото", са познати на екипа. Въпреки това, анонимността им е гарантирана. Те представят себе си само с инициали, възраст и квартал.
Повечето от хората, които идват за спринцовки и игли, са дружелюбни, но има и случаи, в които абстиненцията е толкова силна, че стават агресивни.
М. от Филиповци например виси половин час пред буса и моли за доза и макар и на майтап, не е смешно. Н. от Люлин пък иска 5 спринцовки от 20-кубиковите и още от по-големите. "Петдесетки" обаче не се раздават.
Живот в Коньовица
Бусът се премества в района на църквата "Св. Св. Петър и Павел" в Коньовица. Църквата е оградена с висок зид, "за да не влизат наркоманите", по думите на Юлия.
Въпреки че мястото, където спира бусът, изглежда "лошо" - със схлупени къщи, на съседната улица има съвсем нови сгради и магазини. 20-ината души, които минават през буса за близо двата часа, през които оставаме в района (възрастова група 20-45 години), са в доста лошо състояние.
Подути крайници, потекли по младите лица слюнки - тук абстиненцията изглежда по-страшно, отколкото на „Пиротска". Докато някои се бодат зад трафопоста (те си намират хероин веднага, след като получат спринцовки от буса), други разхождат децата си отпред. И абсолютно всички се познават и са наясно с бизнеса тук.
Не можеш да обричаш болни хора на смърт
Наблюдавайки тези хора, ми става напълно ясно колко нелепо е да твърдиш, че някой "сам си е виновен", когато говориш за болест. Мизерията, неразбориите и липсата на подкрепа от страна на държавата, поведението към наркозависимите като към вредни хора, или в най-добрия случай като към чужд проблем - показва дълбоката криза в отношението ни към самите себе си.
И ако не са самоотвержените хора от неправителствения сектор, както и специалистите от НЦН, наркозависимите са обречени на смърт.
Затова е важно да се знае, че Глобалният фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария ще напусне България в края на годината, защото страната е членка на ЕС и се подразбира, че подобни програми ще имат друго финансиране.
Тогава и работата на "Инициатива за здраве" ще спре.
И ако не се вземат други мерки, е много вероятно HIV-епидемията да се развихри със страшна сила сред употребяващите хероин, проституиращите и малцинствата. И не само.
Трудът, Другари , лекува Сичкото наркоман трябва да се изпрати да работи на доматените ниви. Рано сабале, голи....те поне са свикнали на убождания пс Редакцията , ко става с пиара дето гледа домати, чакаме статия как е реализирал продукцията
Сър Джон, моето мнение е, че както лесно е изоставил пиара, още по-лесно ще фишне и думатиту, особено като видях хамака в края на градината. Не че хамакът е поза, там някой не ме беше разбрал, а опитът да се правиш на агроном е позьорщина.
Ти мани хамака ,Паяче, мен ми стана интересно за семето ,дето го е взел от баба си ПР внушение за стар , български, изключително вкусен домат с препрадка към детските години и спомена за филия с масло и чубрика....и домата от градината на баба. А на снимките виждаш детерминантен хибрид от холандско семе. Домат за консерва, дето няма никакво значение колко е БИО , щот после му слагат една камара Е-та. пс От декар излизат 4-5 тона. По 6 дкр= 30 000кг. 30000Х 0.10 ст.(на едро) = 3 000 лв. Тва му е сметката.
На ръба на живота Един ден сред инжекционните наркомани на София Коментари (5) Така пише по-нагоре, само дето ги няма тия коментари???
Те това изречение най-много ми хареса: "Всеки от тях има минало или настояще, с което не се гордее." И да го довърша: „и никой от тях няма бъдеще." Пък като се зачетох, как ги мъчи абстиненцията милите, направо тръгнах да диря дарителската сметка за закупуване на жизнено необходимия им хероин… Уважаеми идиоти, дето се занимавате със хора, които съзнателно са избрали мимолетното щастие на наркозата в замяна на живота си, да бяхте пренасочили средствата, които пилеете за лечението на някое болно дете, например. Тези деца за истинската жертва на недоимъка в държавата, те имат и бъдеще. И не, не сте състрадателни, жестоки сте, защото само удължавате агонията на ходещите мъртъвци.
Рован, преди час-два един коментар, аналогично звучащ като твоя, беше заличен. Да видим твоят дали ще оцелее.
"Те раздават ключови за хигиената на рисковите групи предмети:" Добре де, милозливо написано за болни хора, разбирам. Намирисва на алтруизъм, въпреки, че не е доброволна работа се оказва. Нещо не ми се връзва обаче. Колко е средната продължителност на живот на тази рискова група, че да се грижат за хигиената им? Какъв е процента на възстановените след някаква помощ? Всъщност лечение няма, доколкото знам и много малко успяват трайно да се възстановят. Като цяло хигиената им е последна грижа на тези хора. Нещо недомислено има в цялата дейност. Както и да го погледнеш, по-добре да садиш домати, отколкото да раздаваш спринцовки на рисковата група.
Хаха, Паяче, да видим! Интересно, кой и от какво бе подразнен !?!?!?
Ситизен, твой беше, нали?
Веднъж, в невръстните ми детски години (около 17-годишен) пуших хероин и ми се е*а майката, обърна ми се стомаха, драйфах после кръвното ми падна много, причерня ми и не можах да стана от чина, час и нещо напълно безпомощен. Добре че на даскалката по английски не и пукаше, че "спя" в клас щото така или иначе поне по английски бях отличник. Бахти гадния наркотик (поне за мен със сигурност), никога не съм можел да разбера хероиновите наркомани и честно казано не намирам почти никакъв смисъл за тях да се полагат други грижи, освен да се затварят за по 2-3 години профилактично, поне да се поизчистят. Това е единственото и най-доброто, което можеш да направиш за 1 хероинов самоубиец - да го затвориш някъде за 2-3 години, поне със сигурност ще му удължиш живота. Както разбирам това е идеята на тази фондация - да им удължи живота малко.
Паячке, онези състрадателните, дето се мислят за нещо повече от другите хора, много мразят да им развенчаваш ореола на светци. Затова и трият. Колкото повече им обясняваш, че са в грешка, толкова по-дълбоко си заравят главите в пясъка, надявайки се светът и хората някакси да се променят. Навремето са изгаряли книги, сега трият коментари. Щото са светци...
Нека и аз да се изкажа като човек видял отблизо нещата - лично съм пробвал почти всичко (без кетамин и LCD), а един от най-добрите ми приятели мина през всички кръгове на ада, вкл. хепатит С, метадонова програма, където започна да се друса с метадон и букети от екзотични наркотици и болести. И сега да започна с изводите, които съм си направил: 1. За да стигне до това положение, човек си е виновен изцяло сам и никой не е длъжен да му осигурява доза, спринцовки или пари. Като си се докарал дотук, си носиш кръста - или намираш сили да излезеш от ямата, или умираш. 2. Има живот и след хероина, но за целта е нужна адски силна воля и много добри приятели, които да помогнат (но не с пари). А животът след такъв ад никога не е същия. Може да минат години, преди човек да успее да стъпи на краката си и да живее нормален живот, а понякога вече е необратимо и няма спасение. Зависи колко е затънал. 3. Когато човек реши да употребява хероин, той трябва да го прави със знанието, че връщане назад няма и най-вероятно ще загуби живота си. Борачо, пушенето на хероин е все едно да сложиш капачка бира в туба с вода и да твърдиш, че си пил алкохол. Хероинът най-често се инжектира венозно за максимален ефект, който първите пъти е най-добър и никога след това не можеш да изпиташ това удоволствие. В един момент се оказва, че взимаш свръхдоза единствено, за да не изпитваш абстиненция и искаш просто всичко да е както преди, но вече е късно.
И още нещо - алкохолизмът може да доведе до абсолютно толкова тежки последствия, както и зависимостта към хероин. Дори ще цитирам "Братле, такива неща, които съм си причинявал с алкохол, с никой наркотик не съм успявал да си причиня" - това ми го каза хероинозависим. Тоест, човек може да си се забавлява, но има граници, които не трябва да се прекрачват, защото това е еднопосочен билет към ада.
Xaoc, съгласен съм с целия ти пост А в моя случай - лапешка работа, а и съм предпазлив много, а и имам фобия от игли - само като видя спринцовка и ми се огъват колената. Най-смелото което можех да направя е да пробвам да пуша По-рано тази година бях на церемония с айауаска в джунгла в Южна Америка, но да кажем че тук вече не става дума за наркотик а за нещо съвсем съвсем друго. И там се скъсах от драйфане (част от церемонията, направо е задължително), но за разлика от херингата определено искам да си направя 1-2 седмичен курс с айауаска. Между другото си говорих с шамана и се оказа, че доста хора със сериозни престрастявания са сипомогнали и дори излекували след 1-2 курса. Въпрос на мотивация, а и със сигурност е неприложимо за 90% от БГ-наркоманите.
Хаос, + че от мен. Между другото, далечната цел на подобни текстове е, неуловимото промъкване в съзнанието на хората на абсурдизма "наркоманията е болест". С което автоматично искат да чарджнат обществото с издръжката на наркоманите. Щото нали са болни... И съответно тези "доброволчески" фондации да почнат да цоцкат кинти от държавата. Служителите им може и да са заблудени, но създателите на фондациите изобщо не са. Те просто инвестират в доходен бизнес. А Хаос безкрайно ясно го е казал - на никой наркоман не може да се помогне, без той самият да реши да си помогне. Трябва да удари дъното за да сработи инстинкта за самосъхранение... или да умре. От тази гледна точка, всяко облекчаване на положението, само пречи на наркомана да прояви желание да се оправи. Затова казвам, че състрадателните в глупостта си са жестоки.