Не съм сигурна дали с режисьорката на "Брулени хълмове" Емералд Фенел сме чели една и съща книга. Ако тя изобщо е прелистила страниците на романа на Емили Бронте, то сериозно се е изгубила между редовете.
Или съзнателно е решила да ги задраска...
Литературната класика е разказ за разрушителната съдба на две инатливи деца, превърнали се в двама инатливи възрастни, готови на всичко, за да получат това, което им се полага.
"От каквото и да са направени душите ни, неговата и моята са еднакви" - Емили Бронте
В книгата не става дума само за романтика, а за манипулация, лъст и отмъщение, които погубват главните герои, преди дори да са вкусили от щастието.
Крайно натуралистичния прочит на режисьорката Емералд Фенел, който вече е по кината, поема голям риск, като пречупва близо 200-годишната история през фантазии за страст и съблазън.
Вижте трейлъра тук:
Авторката на филма премахва всичко, което не се вписва в нейния еротичен разказ. Липсват цели сюжетни линии и ключови герои, а всяка дупка в сценария е запълнена със секс.
През годините книгата е имала множество адаптации, но нито една от тях не успява да спечели одобрението на читателите. Богатият филмов материал, излязъл в периода 1939 - 2011 г., води до мисълта, че всяка екранизация е вид четене с разбиране, което невинаги обаче означава буквален преразказ.
Въпреки че уважавам творческата свобода на артиста, сценарият на Фенел е литературно престъпление.
В началото сюжетната линия на новия филм изглеждаше обещаващо. Запознанството на малките Кати (Шарлот Мелингтън) и Хийтклиф (Оуен Купър) е добра завръзка на тяхната наивна, но дълбока емоционална свързаност. Младите актьори успешно въведоха зрителя във времената на класови разделения и нищета, но след бързия скок към зрелостта лентата напълно се откъсва от епохата.
Малко спойлери за незапознатите - оригиналната творба на Емили Бронте от 1847г. разказва историята на две домакинства - стопанството "Брулени хълмове", в което живеят Кати, брат ѝ Хиндли и осиновения от баща им Хийтклиф, и имението "Дроздовете", чийто обитатели са любезния джентълмен Едгар Линтън и разглезената му сестра Изабела.
Любовната история, съответно и филмовите адаптации, са базирани само на първата част на книгата - до смъртта на вече омъжената по сметка за Едгар Линтън Катрин и раждането на тяхната дъщеря Кати.
В новия филм раждане няма. Само смърт и секс.
Основна сюжетна линия е и жаждата за власт и отмъщение на Хийтклиф към брата на своята любима - Хиндли, който в бедните години го принуждава да работи като слуга на семейството.
Това в лентата на Фенел също го няма.
За да избегнете разочарование, не гледайте филма с окото на читатели, а му дайте шанс като зрители.
Срещата на съвременното кино с литературната класика често е начин за привличане на нова аудитория. В един по-динамичен свят визията е това, което продава и в това отношение новият поглед към "Брулени хълмове" има голямо предимство.
Картината прави това, което сценарият пропуска.
Филмът на Фенел залага на динамичен монтаж, ярки образи и пищни декори, които дръзко провокират сетивата. Макар и по-редки, природните кадри успяват да пренесат емоционалното въздействие на хълмовете - красиви в моментите на младежки порив и заплашителни в сцените, илюстриращи моралната разруха на героите.
Маргот Роби и Джейкъб Елорди несъмнено имат химия, но дали това е достатъчно, за да се превърнат в новите Кати и Хийтклиф?
В пика на романа главните герои са на не повече от 18 години и любовта им е платоническа - тя така и си остава неслучил се копнеж.
Нищо общо с еротичната новела на голям екран, изпъстрена с тайни срещи, скандали и изневери.
Трудно ми е да приема Марго Роби като Катрин Ърншоу и това няма нищо общо с иначе забележителната ѝ актьорска игра.
Критиката ми е по скоро към екипа, който би трябвало да е предвидил, че 36-годишна актриса трудно би пресъздала онова лигаво и досадно момиченце от страниците на Бронте.
Във филма тя прилича повече на строга и ревнива господарка, отколкото на объркана млада дама. Сцени, в които героинята си доставя удоволствие, легнала посред хълмовете, или страстно драска с нокти по стените, не илюстрират безусловна любов, а напротив.
Прекомерната еротика и свръхсексуализацията на женския образ ще разгневи читателките на романа и може да попречи на персонажа да достигне до сърцата на зрителя.
Ролята на Джейкъб Елорди като Хийтклиф е значително по-обрана, но не по-малко жестока от предишни превъплъщения. Холивудският любимец вече има опит с образите на "лоши момчета" и чудовищни герои от тийнейджърската драма "Еуфория" и номинирания за "Оскар" "Франкенщайн" на Дел Торо.
Във филма неговият Хийтклиф няма много реплики, но езикът на тялото и играта с очите правят тази роля достойно допълнение към вече впечатляващото му портфолио.
На екрана обаче има моменти, които ще бъдат разкритикувани не само от зрителите. Садистичният характер на някои сцени с участието на Елорди биха могли да подразнят чувствителни за Холивуд теми като домашното насилие и представата за жената като притежание с цел физическа наслада.
Макар и изключително провокативна, интерпретацията на Емералд Фенел оправдава очакванията за страстна еротична драма. За хората, които не са чели книгата, това може да се окаже добър избор за Деня на влюбените.
А читателите моля само за едно - не отивайте в киносалона, стиснали книгата под ръка. Киното е различно изкуство и има нужда да диша самостоятелно, независимо дали оправдава очакванията ви.
Въпреки че не харесах филма от пръв поглед, определено бих му дала втори шанс. Този път - само като зрител.
