България се е "предала" на "Газпром"

България "се е предала" в сделката за доставка на руски газ. Това пише в началото на 2007 г. посланикът на САЩ Джон Байърли в секретен доклад, изтекъл през WikiLeaks и публикуван от сайта "БиволЪ" - партньор на сайта на Асанж у нас.

Повод за него е предстоящото десетдневно посещение на тогавашния министър на икономиката и енергетиката в правителството на Румен Овчаров в САЩ за привличане на американски инвеститори в България. Овчаров е и главен "герой" в документа.

"Американските дипломатически доклади за България, в които се анализира енергетиката и по-конкретно руските енергийни проекти, представляват значителен брой от продукцията на посолството в София. В това отношение те не правят изключение от общата тенденция констатирана от големите медийни групи, разполагащи с всички доклади от Cablegate.

Две теми разработени от Биволъ: за руския енергиен шантаж и за енергийната мафия в България вече повдигнаха част от завесата на зависимости и обвързаности на българските политици с руските енергийни интереси. Те предизвикаха парламентарно питане към премиера Борисов, на което изненадващо се появи и американския посланик.

Борисов опроверга написаното от зам.-посланик Сатън през октомври 2009 г. "Описвайки срещата си на 1-ви септември с Путин в Гданск, Борисов каза, че Путин е загатнал (в неофициална реплика), че българите "рискуват да останат на студено" тази зима, ако Борисов не придвижи напред проектите", докладва дословно дипломатът. [06SOFIA561]

Впрочем скандалната реплика на Путин, която се отнася за съвсем конкретна ситуация: прекратяване на газовите доставки през зимата на 2010 г. беше изопачена в публичното говорене и препредадена от някои медии, едва ли не като "не е хубаво да сте на студено".

Според Борисов такова нещо е било казано от Путин, но не в заплашителен контекст. Безпристрастният прочит на грамата, обаче издава точно какво е било значението на подхвърлената "на ухо" реплика на Путин.

Както вече Биволъ писа, руският енергиен шантаж към България не се разкрива само в този епизод от срещата на високо равнище в Гданск. Конкретна заплаха е получил и премиерът Станишев през декември 2005 г. 

Тогава вицепрезидентът на "Газпром" Медведев лично е заплашил Станишев, че ще спре газовите доставки, ако България не желае да предоговори изгодния за страната договор (подписан по времето на кабинета "Костов" от вицепремиера Евгений Бакърджиев - бел.р. ). Това е написал посланик Байърли в доклад от април 2006 г [06SOFIA565].

Писмото е адресирано до държавния секретар на САЩ Кондолиса Райс. В него посланикът също така казва, че правителството на Тройната коалиция, е "поискало и заслужава активната подкрепа на САЩ" за бъдещото членство в ЕС. Той информира Райс, че българите ще искат да представят договора за военно партньорство, като свой актив.

"Вашето цялостното послание трябва да бъде, че България е ценен партньор в сферата на сигурността и в пълния кръг от интереси на САЩ", съветва Джон Байърли. "Важно е правителството и обществото да чуят от Вас, че България е ценен и равноправен партньор, не само в сферата на сигурността, но в цялия спектър на нашите отношения", е неговата препоръка за официално становище от страна на американското правителство.

Тази позиция на САЩ спрямо България не се е променила, независимо от това кой управлява страната и каква е личността на българския премиер, както стана ясно от последните изявления на сегашния посланик Уорлик по отношение на официалните ни двустранни отношения.

По повод енергийната ни стратегия, Байърли казва тежката истина, че 88% от нуждите на природен газ за България и 73% от нуждите на петрол се доставят монополно именно от Русия, което създава огромен търговски дефицит, както и силна енергийна зависимост. 

В грамата се чете точно как шефът на руската компания "Газпром" Медведев си е позволил да размаха заплашително пръст, не на кой да е, а на един министър-председател на суверенна страна, като му е казал в директен тон, че ако България не предоговори на по-висока цена споразуменията за доставките на природен газ, които още бяха в сила, ще последва икономически шантаж.

Заплахите изглежда са подействали в правилната за руските интереси насока, защото действително споразуменията бяха предподписани предсрочно, след огромен политически скандал. "Подпомагането на България да избегне своята пълна зависимост е дългосрочен проект, но е едно от нещата, с които трябва да продължим да бъдем ангажирани", заключава докладчикът.

В друг доклад от началото на 2007 г., който е портрет на икономическия министър Румен Овчаров, Байърли директно пише, че България "се е предала" в сделката за доставки на руски газ. [07SOFIA252] (Превод на български)

Газ срещу АЕЦ "Белене"?

"За какво България реално се предаде при сключването на тази сделка" - пита се Байърли? "Отговорът почти сигурно е изграждането на новата атомна електроцентрала в Белене на река Дунав, възложено на консорциум - собственост на "Газпром", анализира той. ("Атомстройекспорт" е собственост на руската държавна компания "Росатом" - бел.р.)

Така представена, дилемата "скъп газ" срещу АЕЦ "Белене" предполага, че АЕЦ "Белене" е нещо изключително изгодно, за да си струва "предателството" на националния интерес.

В същото време обаче многобройни анализи на американците показват, че "Белене" като цяло е неизгоден проект, а оттеглянето на германския инвеститор RWE повдига куп въпроси за прозрачността на финансиране и реалната собственост на бъдещата централа, както и за сигурността на строежа. Тези изводи се оказват особено актуални и днес, както личи от развитието на нещата в политически и икономически план.

Въпреки, че не е казано в прав текст, логичната последователност на анализите сочи, че "предателството" за газа е в полза на българските бенефициенти от строежа на АЕЦ "Белене", с които Овчаров се оказва свързан. "Конфликт на интереси " ще бъде най-мекият начин да се опишат отношенията му с частния сектор - и руския и българския", пише Байърли.

Самите бенефициенти са подробно изброени в отделен доклад, озаглавен МРЪСНА ЕНЕРГИЯ: КОРУПЦИЯ И ЛИПСА НА ПРОЗРАЧНОСТ ИЗМЪЧВАТ БЪЛГАРСКИЯ ЕНЕРГИЕН СЕКТОР: "Риск Инженеринг" на Богомил Манчев, "Фронтиер" на Красимир Георгиев и фирми на Христо Ковачки.

"Ресурсите на "Белене" са толкова грамадни, че всички от конкуриращите се енергийни и политически лобита ще получат дял". За своя дял от "Белене" са се подредили и фирми, близки до ДПС на Ахмед Доган, които "контролират екологичното министерство, отговорно за даване на разрешения" (ОВОС и др. - бел.р.), смята авторът на грамата Алекс Карагианис.

Загадъчен, очарователен, тъмен

Според текста на грамата: "Овчаров е загадъчна и противоречива фигура, свързан е с корупционни и руски енергийни интереси, но е също така привърженик на по-либерална икономическа политика, отколкото много от неговите колеги социалисти.

Той има политическа и интелектуална закваска да бъде сред най-добрите играчи на масата, който обаче ревниво крие картите си. В лични срещи, лице в лице, той може да бъде едновременно и очарователeн, и отблъскващ.

Притесненията ни за тъмната страна на Овчаров са достатъчно основателни, за да сме против провеждането на срещи с неговите колеги на същото ниво в кабинета. "Конфликт на интереси" ще бъде най-мекият начин да се опишат отношенията му с частния сектор - и руския, и българския.

Въпреки това, за разлика от някои други министри в това правителство, ние нямаме данни за участието на Овчаров в корупция, пряко засягаща американски компании. В определена степен той е облагодетелстван лично от позицията си в правителството, която му дава възможност да поддържа топли отношения с различни руски енергийни интереси и български посредници, участващи заедно в сключването на големи сделки.

Парадоксално е, но като човек, който отговаря за привличането на външните инвестиции, Овчаров ясно разбира, че корупцията, както и схващането, че тя е широко разпространена, вреди на икономиката на страната.

Посланикът специално подчерта пред него на 23 февруари, че корупцията - по-специално в министерствата на околната среда и на земеделието, но в определена степен и в правителството като цяло - е пречка номер едно за увеличаването на американските инвестиции.

Неговите събеседници във Вашингтон следва да наблегнат особено, че за да привлече американски инвеститори, България се нуждае от нещо повече от образована работна сила и ниска цена на труда. Необходима е прозрачност в бизнеса и в правителството. Необходими са съдилищата, които да решават правните спорове справедливо и в кратки срокове, и е необходимо да се насърчават по-ефективно чуждестранните инвеститори.

Дори и сега България е нелошо място за предприемчиви американски инвеститори; нивото на корупцията варира от сектор в сектор, за големите играчи е по-лесно в сравнение с малките и в добавка колкото по-далеч се стои от някои министерства в правителството, толкова по-лесни стават нещата.

Овчаров е основна фигура в няколко важни за САЩ области: енергийна политика, правата върху интелектуалната собственост, насърчаване на инвеститорите, допълнителни промишлени инвестиции (т.нар. офсети - б.р.), лицензиране на износа на оръжие, приватизация и др. В сферата на енергетиката България е твърде зависима от Русия, макар да има и няколко други опции в краткосрочен план.

Овчаров знае това, но все пак сключи 23-годишен договор с "Газпром". На пръв поглед условията на сделката не изглеждат обременяващи: ползите включват плавно увеличаваща се цена за период от 7 г. до достигане нивото на пазарните цени, и премахване на клаузата "вземи или плати", която обремененяваше България с високи минимални плащания според стария договор.

Дължината на ангажимента, както и потайността около сключването на сделката обаче повдигнаха въпроса какво България реално отстъпи при сключването й. Отговорът почти сигурно е изграждането на новата атомна електроцентрала в Белене на р. Дунав, възложено на консорциум - собственост на "Газпром".